През последните години пътуващите из България туристи все по-често откриват, че популярните дестинации са загубили част от своя мистичен чар. Заради преекспонирането и големия брой посетители много от светилищата, храмовете и сакралните места заедно с извършваните там обреди са превърнати в атракция. Затова и все повече се търсят алтернативни туристически маршрути, значими исторически местности, сакрални места, светилища и храмове, непознати или малко познати на съвременния културен туризъм.
В поредица от материали специалистът по културен туризъм Горан Стефанов ще ви представи интересни културни маршрути в Сакар, Странджа, Котленски Балкан и региона на Ямбол.
За Сакар накратко
Сакар е сравнително ниска планина, която се намира между долините на Тунджа и Марица. Тя е очертана от малките реки Соколица (приток на р. Сазлийка) и Синаповска река (Явуз дере - приток на Тунджа). На север постепенно се свързва с Манастирските възвишения. Дължината на планината е около 40 км, а ширината й е 12-15 км, със заоблени очертания, в северозападния си край тя е висока 600-700 м. Най-високият връх на Сакар е Вишеград (856 м).
Светилища и мегалити в Сакар
Сакар е слабо посещавана от туристи и това я прави изключително интересна. Планината е населявана от най-дълбока древност. За това свидетелстват множеството мегалитни паметници, скални светилища и останки от градежи в региона. В Сакар се намира и един от малкото запазен менхири в цяла Югоизточна Европа – Чучул камък, който се намира край с. Овчарово. В близост до село Хлябово се намират няколко долмена, построени според археолозите около 16-и -12-и в. пр. Хр., които са в изключително добро състояние. В подножието на планината съществуват няколко скални църкви, и един действащ женски манастир.
Били ли са египтяните в Сакар?
Изключително интересни са някои от теориите, които български учени, историци и археолози правят след проучване на находки от Сакар планина.
Според д-р Васил Добрев – египтолог, преди 4000 години по тези земи са шествали древни египтяни. Теорията за "египетско присъствие е региона" е създадена след проучване на открит през 1976 г. в тракийска могила до с. Любча скарабей. Върху него според изследванията на д-р Васил Добрев е изписано името на фараон Ментухотеп IV. Ментухотеп IV е управлявал Египет от 1992 до 1985 г. пр.Хр. и е известен с грандиозните си експедиции извън страната (т.е. Възможно е да са били и по българските земи).
През 1973 г. експедицията на проф. Александър Фол в тракийското соларно светилище Палеокастро над Тополовград открива каменен идол. Според учени, изследващи култа към бога-слънце в Източното Средиземноморие, става дума за крилат диск на Слънцебога, чието ляво крило е било счупено.
Слънцебогът е египетски символ, който се използва от 3000 г. пр.Хр, като постепенно се разпространява и извън Егупет. Но как този символ е достигнал до нашите земи?
Херодот споменава, че египетски фараон от 19-и век пр. Хр. е изпратил експедиция в Тракия и египтяните са оставили надписи върху камъни на някои места. Друго интересно сведение от античен автор, с което разполагаме, гласи, че през римския период (1-ви век сл. Хр.) в Тракия са преселени египетски майстори, които трябвало да обработват метал. Слънчевият крилат диск от Палеокастро може да е доказателство за това, че е имало трансфер на знания и технологии в Източното Средиземноморие през древността.
Интересна е и близостта на наименованията на планината Сакар и намиращата се в Египет местност Сакара (днес на 20 км от предградията на Кайро). Тук, в Сакара, преди повече от 4500 години, фараонът Джосер и архитектът му Имотеп започнали архитектурна революция. Те построили първата стъпаловидна пирамида. За постиженията си, Имотеп е обожествен след смъртта си.
В Сакара има още 11 царски пирамиди, повече отколкото на всяко друго място в Египет.
*
Очаквайте примерен маршрут, обхващащ светилища и погребални съоръжения, построени през древността и античността в Сакар планина. Горан Стефанов ще ви запознае със соларните светилища Палеокастро и Кистерлъжки камък, долмените, употребявани от древните за погребения и хероизация (тракийски ритуал при който покойникът се обожествява), наричани днес „змейови къщи”, свещените пещери и извори с лековита вода, както и фалическият изображения, сред които и менхир, на който ритуали за плодородие се извършват и до наши дни. Прочетете и интервю с Горан Стефанов.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
