Искате идея за уикенда или дори само за един почивен ден?

Районът около Лакатник предлага маршрути както за лека разходка, така и за силни усещания. Катерачи, пещерняци, пешеходни туристи – тука наистина има за всеки по нещо. 

Селото е разположено в извивките на Искърското дефиле. Изкачите ли се на скалите над него, ще разберете защо Вазов е толкова силно повлиян от това място. 

Ето нашите предложения за еднодневна или двудневна разходка в един от най-впечатляващите райони в България.  

1. Лакатнишките скали

Отвесните стени се спускат по левия склон на Искърското дефиле. На места достигат до 250 м височина. Те влизат в пределите на Природен парк „Врачански Балкан“. От тях започва пътят на алпинизма в България. По скалите са прокарани множество маршрути с различна степен на трудност. Освен катерачи, тук ще срещнете и много пещерняци. 

2. Алпийски заслон „Орлово гнездо“

Това е малката червена къщичка, която се вижда още от гарата в Лакатник. До нея може да се стигне само по въже. Тя е като емблема на Лакатнишките скали още от 1938 г. През 2000 г. заслонът е изцяло подновен по инициатива на местните катерачи от Планинската спасителна служба в Лакатник.

3. Карстов извор „Житолюб“

Намира се в подножието на Лакатнишките скали, под пещера Темната дупка. Това е един от най-големите карстови извори в страната, който води началото си от две подземни реки. Те преминават през водните етажи на пещерата Темната дупка и през тесен сифон се изливат в извора в подножието на скалите. При поройни дъждове през него преминават до 1200 литра в секунда.

4. Пещера „Темната дупка“

Тя е най-известната в района. Общата дължина на галериите й достига 5 км, което я нарежда на четвърто място по дължина от пещерите в България. Разположена е на 4 етажа и ако желаете да проникнете в нея, си приготвяте стабилни обувки и осветление. В пещерата има множество езера, като езерото Пепи са с дълбочина до 3 м и Дългото езеро е с дължина 80 м. В близост до Жековото езеро се появява подземна река, която тече по най-долния етаж на пещерната система. Темната дупка не е електрифицирана и благоустроена, затова предлага истински приключенски емоции. 

5. Козарска пещера

Намира се в платото, където река Пробойница се влива в река Искър. Входът й е високо над нивото на реката и е трудно да бъде забелязан от случаен посетител. Маршрутът до нея е стръмен и труден, откъдето идва и името й. Входът на пещерата има обширно предверие. Тя е много малка, а за някогашната й красота напомнят само нападалите по пода кварцови кристали. Има два успоредни прохода, по които се достига до единствената зала. Вляво по посока на ръба на скалния венец може да се мине пълзейки по тясна галерия, която завършва с отвор. От там се открива прекрасна гледка към местността. 

6. Ръжишка пещера 

Интересното при нея е, че сталактитите са се образували по свода на пещерата, а не по стените, както е обикновено. Причината са широките пукнатини, които има пещерата. През зимата тя се обитава от прилепи, а археологическите находки са установили, че тук някога са живели хора от желязната епоха. 

7. Пропаст „Ямата“ 

Третата по големите пропаст България (-45 м) се намира в махала „Пропаст“ в село Лакатник. Най-добре е да попитате някой местен за точното й местонахождение. В противен случай трудно бихте я открили. Около нея се издигат високи дървета, които да предпазят хора и животни от пропадане в нея. Птиците, които гнездят на това място, се наричат Жълтоклюни или Хайдушки гарги. За съжаление те се срещат все по-рядко.

8. гара Лакатник – с. Миланово – х. Пършевица

Това е най-популярният маршрут, който тръгва от гара Лакатник. Той започва от карстовия извор Житолюб срещу гара Лакатник. Пътеката криволичи по Черната стена и извежда на Алпийска поляна, където е изграден заслон и кътове за отдих. По широка алея вдясно се излиза на Черната стена. В горната част на скалата ще видите алпийския заслон Орлово гнездо. 

Маршрутът продължава вдясно и стига до паметника на септемврийци. От него продължавате да се движите в северна посока по билото. Преминавате през старите махали Ржища, Прапор, Мъжен дел и Лак и стигате до с. Миланово. 

От центъра на селото се тръгва по пътя за Враца. Пътеката на много места пресича серпентините на пътя и минава през гората. Преминава се през м. Корита и се достига м. Каличина бара и х. Пършевица. Време за изминавне: 5 часа.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!