Брюксел е град, който хората свързват с мастодонтските сгради на европейските институции, големия площад, бирата и неспирния дъжд. По-малко посещаван от туристите е кварталът „Ле Марол“ - един от най-старите и живописни брюкселски квартали.
Още в Средновековието „Ле Марол“ подслонява най-цветните свободолюбиви и артистични жители на Брюксел. Тук избухват първите бунтове срещу социалните несправедливости и се случват значими за историята на Брюксел събития. Този квартал преживява невероятна гентрификация пред последните години и е още по-пъстър от всякога - артисти, търговци, хора от всички страни, говорещи десетки различни езици.
Кварталът се свързва и с един от ненадминатите художници на Фламандския ренесанс - Питер Брьогел Стария. Брьогел е роден през 1525 година около Бреда в днешна Нидерландия. През 1563 година той се жени в Брюксел и остава да живее тук до края на живота си. Можем да се каже, че „Ле Марол“ е кварталът на Брьогел и че тук неизменно се усеща присъствието на великия живописец.
Когато Брьогел идва в Брюксел, той вече е утвърден живописец. Художниците от неговото поколение са първите, които са самостоятелни и могат да си позволят свободата да не са обвързани с поръчките на духовници или аристократи, защото в този период се появява печатницата.
Брьогел се специализира в картини, които пресъздават градско или селско пространство, в рамките на което има много хора, самостоятелно или на малки групи, ангажирани с различни дейности. Той изобразява ритуали и нрави, включително такива свързани със селско стопанство, лов, хранене, празници, танци и игри. Неговите творби повдигат завесата на изчезналата вече в Белгия фолклорна култура и са свидетелство на социалните аспекти от живота през 16-ти век.
През 2019 година се навършиха 450 години от смъртта на Брьогел. По този повод известни артисти от цял свят изрисуваха фасади из „Ле Марол“ с модерни интерпретации на негови картини. Общо 18 стенописи разположени в различни кътчета на този квартал са оригинален начин за почитане на фламандския гений.
Пресъздадени са например „Ловците в снега“, един от зимните пейзажи на Брьогел. Оригиналната картина е рисувана 1565 година и се приема като доказателство за тежките зимите през малката ледникова епоха.
Картината „Вавилонската кула“ символизира религиозното разделение от брьогелово време между католическата църква, която тогава провеждаше всички служби на латински език и многоезичната протестантска религия, която добива популярност в Холандия. В многоезичен Брюксел нейният римейк е задължителен.
Друг стенопис е интерпретация на автопортрета на художника, но към него са добавени брюкселски изрази и крилати фрази като препратка към картината на Брьогел „Нидерландски поговорки“, илюстрираща десетки тогавашни афоризми, много от които все още се използват във френски и холандски.
От картината „Мързелът” е пресъздадено върху фреска едно от фантастичните същества от оригинална, а от „Сватбен танц“, на една от улиците в квартала се вижда свежа и модерна сцена, нарисувана в стила на уличното хип-хоп изкуство, на празнуващи хора от различни раси и култури, точно като жителите на „Ле Марол“.
АВТОР: Рада Ганкова
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!