На 17 юли, в третия ден на юлските Горещници, почитаме паметта на Света Марина.

Тя е родена в Антиохия и е дъщеря на жрец идолопоклонник. От малка Марина следва примера на баща си, но 16-годишна решава да приеме християнството и да се покръсти. Пръв неин гонител станал родният ѝ татко. След това управителят на източните римски провинции Олимврий я подлага на тежки мъчения за това, че не иска да се откаже от вярата си. Неочаквано Олимврий решава да удави Марина и хвърля девойката с камък на врата във водата. Тогава тя започва да се моли да бъде покръстена и изведнъж веригите около врата ѝ се разкъсват и тайнствена светлина я спасява. Марина остава във водата и пее хвалебствена песен. След това обаче е осъдена на смърт и посечена с меч.

Хората казват, че светицата посещава сънищата на хора, които вярват в нея, пророкува или дава съвети какво да се направи, за да се спасят вярващите от болести и нещастия.

За българина тя е Огнена Марина, символ на небесния огън, покровителка на жътвата, нивите и сеитбите: в едната си ръка държи дявола за косата, с другата го удря с дърво по главата. Света Марина е покровителка и на брака.

Нека да е честит всеки, който носи нейното име!

А сега да видим няколко вълшебни местенца на Светна Марина в България.

Пещерата на Света Марина, край село Сливарово

В нощта на 16 срещу 17 юли край пещерата, в дебрите на Странджа планина, се събират стотици вярващи. Те идват с болките, мъките, желанията и надеждите си. Носят дарове - ябълки или хляб за Света Марина, за да я почетат и омилостивят. Прекарват нощта край пещерата. На сутринта влизат в нея, произнасяйки името на светицата. Измиват се с лековитата вода, която капе от тавана. Събират част от нея в съдове, които оставят на пода. Взимат по едно бяло камъче и след като са си казали мъката, минават през дупката в скалата, наречена "провиралото". Така сякаш се прераждат за нов живот. Щом изпълнят ритуала, си тръгват поживо-поздраво, без да поглеждат назад.

В Странджа разказват, че тяхната Огнена Марина е по-друга - тя е дете на Слънцето. От него Домна Царица измолва рожба, а когато поотраства, Слънцето взима Марина за своя жена. Пуска я само на Горещниците, за да помага на хората и да им дарява надежда.

*

Столетният бор на Света Марина, село Сенокос

Местните разказват, че в клоните на столетния бор, край село Сенокос, се явява образът на Света Марина. Светицата помага най-вече на жени, които не могат да заченат. На 17 юли се провежда съборът на село Сенокос. На него се стичат хора от близко и далеч. Прави се водосвет и се раздава курбан за здраве. 

До 10-метровия бор има мини параклисче, в което можете да запалите свещичка, да се помолите или да благодарите на светицата. Любопитното е, че в района на Сенокос е имало още два вековни бора - на оброчищата Св. Никола и Св. Тодор. Единият пада от силни ветрове, а другият е изпепелен от пожар. Само борът на Света Марина оцелява и до днес.

Повече за борът на Света Марина и неговите чудеса можете да научите в книгата ни "Мистични разходки из България за не/обикновени пътешественици".

*

Скален манастир "Света Марина", Карлуково

Скалният манастир "Света Марина" се намира в близост до пещера "Проходна". Пътят към него започва от пещерния дом, където е туристическият център. Пътеката не е дълга, но е стръмна и малко опасна, така че бъдете внимателни. Поставени са указателни табели. 

Снимка: Цвета Славчева

Скалният манастир се състои от малка църква и дворче. Всеки желаещ може да си запали свещ. Скалната църква "Света Марина" е построена през 14-и век и е паметник на Българското средновековие. Храмът е бил обитаван от монаси – исихасти.

*

Сяновски манастир "Св. Марина"

Сяновският манастир "Св. Марина" се намира непосредствено до с. Сяново, на 22 км от гр, Тутракан и на 53 км източно от гр. Русе. Според преданието в района на селото е имало три манастира, един от които е бил Сяновският манастир "Св. Марина". Съдбата на манастирите е неясна, но се предполага, че са опожарени от турците при падането под робство.

През 1911 г. водата от аязмото в Сяновския манастир блика отново, изворът е каптиран и започват да прииждат християни поклонници. През 1943 г. енорийският свещеник на с. Сяново Димитър Мирчев Петков решава да възстанови манастира, след като водата от аязмото излекува ревматизма му. С даренията на християни, посещаващи аязмото, през 1944-45 г. е построен параклис, в средата на който е изворът.

Снимка: Русенска митрополия

От 1960 г. манастирът бавно започва да опустява под натиск от властта. През 1991 г . възниква идеята за възстановяването му. Аязмото отново е разкрито и достъпно за поклонниците. Построени са параклис и малка сграда. Всяка година на храмовия празник (17 юли), се стичат множество богомолци от цялата страна.

* 

Чешма "Света Марина", Дряново

Чешмата с лековита вода се намира по пътя град Дряново - Царева ливада. Тръгнете от Дряново в посока Царева ливада (Трявна). След 4-5 км ще стигнете един ляв завой, където има уширение на пътя отдясно и отбивка – тръгнете натам. Навътре асфалтът преминава в черен път, който не е особено подходящ за автомобил, но е чудесен за разходки. Пътят се вие между стари сливови дървета отляво и насаждения с царевица отдясно.

Снимка: Дестинация Дряново

Щом стигнете до гората – тръгвате надясно, след 10-15 метра ще видите пролука наляво и ще чуете водата от чешмата. Измийте очите си с водата, за нея казват, че е много целебна, най-вече в деня на св. Марина (17 юли). Най-голяма е силната на водата по изгрев.

*

Църква „Света Марина”, Пловдив

Православната църква „Света Марина” в град Пловдив е разположен в подножието на Таксим тепе и е основният метрополитен храм в град Пловдив.

След 313 г, когато християнството е официално разрешено, в града построяват базилика. Според археологическите проучвания храмът е съграден през 5-и век и и век по-късно разрушен от нашественици. През 14-и век храмът вече се нарича Света Марина. Османците обаче решават да го разрушат и на негово място да издигнат джамия, днешната Имарет джамия. Християните получават разрешение да построят свой храм на друго място. Новопостроената църква е била с по-малки размери, разположена в подножието на Таксим тепе, и я наричат Света Марина.

Храмът, какъвто го виждаме днес, е построен в средата на 19-и век. Ценни за храма са две осемстенни певници, украсени с костни и дървени елементи. Вероятно са изработени в края на 18-и век. Друга ценност е владишкият трон, който е изработен от представители на Дебърската школа в средата на 19-и век.

"Света Марина" е пловдивският храм с най-много камбани. Храмовият празник е на 17 юли, когато се чества света великомъченица Марина. В църквата се съхраняват и частици от нейните мощи.

*

Ботевски манастир "Света Марина"

Ботевският манастир се намира близо до с. Ботево, на 30 км южно от Добрич и на 35 км северно от Варна. Отбивката за Ботевския манастир е на главния път от Варна за Добрич, като 6-7 км. преди с. Стожер, се свива наляво за селата Крумово и Ботево.

Манастирът възниква в средата на 19- век, около лековит извор, който е бил собственост на турски бей. Той решава да построи сарай на мястото, но при разкопките е намерен кръст с надпис "Св. Марина". Турчинът продава цялата местност на дядо Лечо от с. Ботево, който от своя страна я подарява на бъдещия манастир. През 1844 г. е построен параклис и две къпални до извора.

 Снимка: Мариана Ацева

След 9-ти септември 1944 г. Ботевският манастир запустява, за да възкръсне за живот в последните години. Ремонтирани са параклисът и двете къпални. Построени са и четири стаи за поклонници, както и магерница към тях. Възобновен е и традиционният събор на Марин ден, който се е чествал на това място още от 19-и век.

*

Каранвърбовски манастир „Света Марина“

Манастирът се намира в една красива и живописна местност на 3 км югозападно от село Каран Върбовка и на 50 км югозападно от Русе. Според преданията, манастирът е основан през Второто българско царство и съществува до падането на България под османско владичество.

Снимка: Mincov

Според легендата след опожаряването на манастира мястото попада в земите на турците по тези места. Сляпото дете на един турчин се измива с вода от аязмото в деня на Св. Марина (17 юли) и проглежда. За благодарност бащата подарява земята на християните. Новата църква е построена през 1890 г. Храмов празник е 17 юли.

***

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!