Търсенето на скъпоценни камъни по принцип е една голяма лотария. Може да бъде намерено цяло богатство, а може и човек да остане с празни ръце след дълги часове на непосилен труд.

Да си професионален търсач на диаманти не е лека работа, но туристите в Кратера на диамантите имат възможност да си пробват късмета, без да се налага да си изкарват хляба с това.

През 1906 година фермерът Джон Хъдълстоун намира два кристала в нивата си в Мърфрийсборо, Арканзас. Той ги отнася на бижутера в града и разбира, че двата кристала са ценни диаманти. Скоро това се разчува и хиляди търсачи на скъпоценности се изсипват в района, а Хъдълстоун, който не бил заинтересован от такъв бизнес, продал земята си на инвеститори за 36 хиляди долара.

За своята повече от 100-годишна история в Кратера са намерени много диаманти, сред които и 40-каратовият „ЧичоСам“, който е най-големият диамант, откриван в САЩ. Въпреки това, няколко опита за индустриална разработка на обекта се провалят и през 50-те мината е отворена като туристически обект и атракция. През 1972 година щатът Арканзас се сдобива със земята на Каретра и прави природен парк на негово име.

Днес Кратерът на диамантите в Мърфрийсборо е най-голямата мина в света, отворена за миньори-аматьори. В нея всеки може да плати малка входна такса и да рови земята наоколо за диаманти, както и да задържи, каквото намери. Повечето диаманти в мината са малки, колкото главичка на кибритена клечка, но се случва да се намерят и по-големи, заради което хората продължават да си пробват късмета там. Според екипа на парка, посетителите намират около 600 диаманта всяка година. В Кратера са намерени над 31 хиляди диаманта от 1972 година насам.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!