Ранно декемврийско утро. Слънцето се протяга зад облаците. Иска да погали земята, замръзнала от нощния студ. Навън е някак поспаливо. Взимам чаша чай за из път да разбудя себе си и времето. Тръгвам към село Бузовград, на 5 км южно от Казанлък.
Над него се извисява едно от най-необичайните скални образувания - „Врата на Богинята Майка". Местните го знаят най-вече като „Мегалитът“, тъй като в околността все още не е открит по-впечатляващ негов побратим.
В Бузовград ме посреща табела със снимка на мегалита. Маркировки също не липсват или поне до ключовата отбивка вляво, накрая на селото. Там стърчи табела с надпис „Спортен риболов“. Тъй като това определено не е целта на моето пътешествие, я пропускам. Точно там обаче е отбивката за Мегалита. Разбирам го две минути по-късно. Връщам се и този път здраво хващам отбивката, която се изкачва над селото.
Скоро от асфалта се отклонява черен път, който навлиза в горичка. Само една смачкана ламаринена табела с надпис „Мегалит“ сочи посоката към необикновеното скално образувание.
Земята е замръзнала, покрита с тънък скреж, който блести на слънцето. Движа се покрай голите дървета. Всичко наоколо е обагрено в цветовете на късната есен – кафяво, сиво, оранжевото вече е по-скоро ръждиво, а яркочервеното се е превърнало бордо. Тихо е и ухае на сухи клони.
Пътят се спуска ту рязко надолу, ту се изкачва стръмно нагоре. От дясната му страна се издигат два реда телена ограда, тъй като зад нея се намира складова база на военните. Този участък може да се премине и с автомобил, ако земята е суха и замръзнала, иначе пешеходната разходка е най-добрият вариант.
В гората дори едно листо не потрепва, толкова е тихо и спокойно. След поредното редуване на спускане и изкачване пътеката става по-равна и приятна за ходене. Стигам до разклонение, само че и на основната пътека, и на отбивката виси табела за Мегалита. Избирам да продължа направо. Стигам до огромна каменна маса, оформена сякаш за вечерята на някой великан. Издига се над килим от оранжеви листа, а страните ѝ са покрити с яркозелен мъх.
Докосвам я с поглед, обикалям я, изследвам я. Изглежда толкова необикновена, изникнала насред гората. Това олтар ли е? Част от друг мегалит? Край Бузовград въпросите са повече, отколкото отговорите.
Продължавам към „Врата на Богинята Майка". Краката ми хрупат като сладолед скрежта по пътеката. Тя ме отвежда на поляна, огряна от декемврийското слънце. Небето е толкова синьо, че гледайки го, сякаш потъвам в него. Издишам и дъхът ми се превръща в пара, която бавно се стопява. Още малко и ще стигна до „портала“, усещам го.
Подминавам няколко пейки и беседка, които биха били по-примамливи в някой пролетен ден и продължавам да се изкачвам.
В края на пътеката виждам няколко скупчени камъка. Първо си мисля, че вече съм стигнала Мегалита, но не е така. Това е само част от целия комплекс. Подобни камъни се виждат и на съседните хълмове. Те стърчат и сякаш искат да ни кажат нещо с присъствието си. Сега, когато дърветата са съблекли премените си, скалите говорят още по-силно... за тези, които разбират езика им.
Последно изкачване и се озовавам лице в лице с Мегалита. В сръцето му се намира портал. „Към какво?“ - ще попитате. Може би към отвъдното. Едва ли е случаен фактът, че именно тук е разпръснат прахът на откривателя на Мегалита – траколога проф. Александър Фол.
В културата на траките, за които се смята, че са създатели на това необикновено скално съоръжение, залезът е символ на смъртта. В дните на лятното слънцестоене - 21 юни и есенното равноденствие - 22 септември, когато Слънцето залязва, светлинен лъч минава точно през отвора между скалите.
Доближавам се до портала, висок цели 180 см. Поглеждам през него. Виждам връх Триглав – най-високият в тази част на централното било на Балкана. В подножието се разстила Долината на тракийските царе, заключена между Стара планина и Средна гора. Тук, насред могилите, селищата и свещената река Тунджа, се е простирала Одриската държава. Сякаш великото познание на древните траки е закодирано в тази земя, в камъка – като най-голям носител на информация през времето.
Мегалитът е като един трансформатор на енергия, но неговото истинско предназначение навярно знаят само създателите му.
Погледнато в по-голям мащаб, „Врата на Богинята Майка" е един от върховете на триъгълник, чиито други два ъгли са: столицата на одрисите - Севтополис (под яз. Копринка) и могилата Голяма Косматка. Може би, за да разберем истинското значение на Мегалита, трябва да го погледнем като част от цялото. Но кое е цялото и колко е голямо то?...
Оставам загледана в заснежените върхове, в тънката мъгла, която се стели над долината и в камъните, така изкусно балансирани един върху друг и така умело пазещи своята тайна...
***
Снимките са направени със Sony HX99. Това е най-малкият в света фотоапарат с широк диапазон на вариото - 24 – 720 мм мащабиране. Обективът му ZEISS® Vario-Sonnar T* 24 – 720 мм осигурява забележително представяне във всяка ситуация.
Sony HX99 предлага всички възможности на големите професионални фотоапарати, но е много по-лесен и удобен за употреба. Той е перфектен за всеки пътешественик, който иска да улови всеки миг!
Въпреки своя суперкомпактен размер HX99 осигурява висококачествени изображения и изключително представяне. Освен високото ниво на мащабиране, той включва 4K видео запис, бърз и прецизен AF, както и висококонтрастен електронен OLED визьор, удобен пръстен за контрол и накланящ се сензорен LCD екран за лесна работа.
Благодарение на Clear Image Zoom обектът може да бъде увеличен, като се запазва високата разделителна способност – до 1440 мм. А функцията за оптичен SteadyShot стабилизира изображението и намалява трептенето на фотоапарата.
Sony HX99 ви гарантира висока резолюция както при снимките, така и при видеоклиповете. Дори при лоши условия на осветеност ще получите красиви и ясни изображения. Това е фотоапарат за истински приключенци и пътешественици!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
