Мистерията на вечната гръмотевична буря край Кататумбо

  • Мистерията на вечната гръмотевична буря край Кататумбо
    Мистерията на вечната гръмотевична буря край Кататумбо

Наричат го Фарът на езерото Маракайбо, защото се вижда от километри разстояние. Това е един от най-изумителните природни феномени, които съществуват на нашата планета – вечната гръмотевична буря.

Средно 160 дни годишно, 10 часа дневно, с 280 мълнии в час – този рядък спектакъл може да бъде видян при устието на река Кататумбо във Венецуела – там, където тя се влива в езерото Маракайбо.

Гръмотевичното шоу обикновено започва около час след залез. Огромното количество светкавици на тази сравнително малка територия е генерирано от облаци на височина около 5 км.

Природният феномен е обект на многобройни научни проучвания. Смята се, че причината за високата активност на гръмотевичните бури тук се дължи на ветровете, които духат в равнината и срещат преградата на планински склонове с по-студени въздушни маси. Влагата и топлината от блатистите местности създават електрически заряд, по планинските била въздушните маси се дестабилизират и резултатът е почти непрестанни мълнии, предимно в облаците.

Според други учени основна причина за феномена е метанът, който се отделя над блатата в района.

За бурите се знае, че съществуват от векове. Първият писмен източник, който ги споменава, е „La Dragontea” на испанския бароков поет Лопе де Вега (1598).

Те са толкова характерни за региона, че са включени в герба на щата Сулия и се споменават в химна му.

От януари до април 2010 г. бурите за кратко изчезват, най-вероятно заради суша. Това поражда страхове, че феноменът може да е изгубен завинаги, но няколко месеца по-късно всичко влиза в обичайния си гръмотевичен режим.