На около 80 км от Белград, в сръбския резерват Засавица се произвежда най-скъпото сирене в света – от магарешко мляко. Преди 20 години управителят на резервата, Слободан Симич, бивш народен представител, осъзнал, че има нужда да се почувства по-свързан с природата. Докато пътувал из страната, попаднал в тези диви земи и се размечтал да живее тук.
С помощта на политическите си връзки превърнал земята в природен резерват през 1997 година. Три години по-късно, когато на един местен панаир видял няколко изнемощели магарета, решението му да ги откупи и да си устрои ферма в резервата, било взето.
Днес в Засавица има 130 мъжки и женски магарета, които спасяват изчезващата порода на балканското магаре. Сега Симич живее сред животни и природа, но черешката на тортата за него е божественото магарешко сирене, което не се произвежда почти никъде другаде в цяла Европа.
Да доиш магарици, предвид характера им и не само, никак не е лесна работа. Дневно всяка една дава до 2,5 литра мляко, но около два литра от това количество се поглъщат от малкото. Останалото се дои на ръка, тъй като няма доилни машини, които чепатият нрав на едно магаре да приеме леко. Освен това, ако бременността на една крава е съизмерима с човешката и тя дава мляко до 10 месеца след раждане, продължителността на магарешката бременност е над година, а на кърмата – не повече от 6 месеца след това.
Защо обаче Симич и малкото други в бранша изобщо си правят труда? Отговорът: магарешкото мляко има редица изключително ценни свойства, като се започне от забавящия стареенето ефект, през имуностимулиращото му влияние, та чак до факта, че се смята за мощен заместител на виаграта. Нещо повече, именно заради тези си качества магарешкото сирене е най-скъпото в света. Килограм от него може да достигне рекордната цена от 5 хиляди евро.
Легендите разказват, че за ежедневните млечни бани на Клеопатра са били отглеждани стада от по 700 магарета. Днес на базата на магарешкото мляко се произвеждат редица козметични продукти, тъй като е установено, че съставките му активно подхранват и хидратират кожата.
Магарешкото сирене обаче е толкова ценно, защото наред с всичко друго, то „подхранва“ и хранителното удоволствие. Мекият му сладникав вкус, различен от този на всяко друго сирене, го прави високо ценен деликатес.
Всъщност само по себе си магарешкото мляко не съдържа достатъчно от протеина казеин, за да може да се произвежда сирене от него, но след дълго експериментиране Симич стигнал до съвършената пропорция между магарешко и козе мляко, която придава неповторимия вкус на сиренето, а тя е 60 на 40.
Ако посетите резервата, ще имате възможност да се запознаете с производствения процес на сиренето, да бъдете почерпени със скромни количества от него, но най-вече да общувате с магарета, които, противно на репутацията си, са интелигентни и социални животни, и бързо снемат стреса от иначе забързаното градско ежедневие на човека.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
