През април 2014 г. почти на шега фотографът Николай Стойков се отправя с петима приятели към Непал.

И понеже снимките разказват много повече от думите, в 33 фотографии Николай ще ви направи съпричастни с най-вълнуващите усещания от своето пътешествие. От прашните улици на Катманду и Покхара в навечерието на местната Нова 2071 година, през портретите на усмихнатите жители от колоритните планински селца, до смиреното преклонение пред масива на Анапурна, а след това обратно във вечнозелените джунгли на границата с Индия и по светите места за будисти и хиндуисти.

Фотоизложбата със заглавие „The divine of me salutes the divine in you” можете да видите от 19 януари до 17 февруари в SOHO (откриване на 19 януари, 19 часа, още информация за изложбата)

Ето част от непалското пътуване, разказано от Николай Стойков специално за Peika.bg:

- Как стана така, че се озова в Непал?

- Стана почти на шега – никога не съм планирал да ходя в Непал. С двама колеги-приятели от редакцията си говорехме и те ме попитаха „Искаш ли да ходим в Непал?“. И аз казах „Да, разбира се“. Няколко седмици след това купихме билети и се оказахме общо шестима души (Иван Жиков, Ива Лазарова, Веселина Йончева, Петър Георгиев, Маргарита Гонзалес и аз). Докато се усетим и бяхме тръгнали.

- Какво те изненада най-много, когато пристигна в Непал?

- Никой нямаше представа къде отиваме. Аз си бях направил малко предварителни проучвания, но въпреки това не бях подготвен за това, което ни очакваше. Няма да преувелича, ако кажа, че първия ден, в който пристигнахме, направо ми се ревеше и исках да се прибера. Не искахме да излизаме от хотела, който дори сам по себе си не беше достатъчен за убежище. Културният шок беше много голям. Въпреки че хората бяха много мили и гостоприемни, в тяхната култура няма нищо, което се припокрива с нашите разбирания. Ядене (непалците се хранят с ръце), музика, манталитет, обличане... Имат много хиндуистки и будистки обичаи, с които се срещнахме за първи път (бяхме например на религиозно място, където горят мъртъвци). Освен това там е много пренаселено и прашно. Изведнъж се сблъскахме с огромни тълпи народ, с бедни хора, които буквално живеят и се хранят на улицата, кучета, крави... Впоследствие свикнахме. Когато 20 дни по-късно се върнахме на същото място, си мислехме как не ни се тръгва – седяхме по тротоарите и искахме да останем още.

- Как премина пътуването из Непал?

- Основната причина за пътуването ни беше трекингът до базовия лагер на Анапурна. Най-напред прекарахме няколко дни в Катманду. Оттам взехме автобус до град Покхара, който е на около 200 км от Катманду, но пътуването отне 5-6 часа, което също си е преживяване. От Покхара маршрутът към върха е доста оживен, пълен е с туристи от цял свят. Прекарахме 7-8 дни в непрекъснато ходене и изкачване на стълби до базовия лагер на Анапурна. На слизане останахме няколко дни в Покхара, защото ни хареса – то е приятно курортно местенце с езеро. Последните ни два дни в Катманду бяха много емоционални – обикаляхме любимите си места, ровехме се в боклуците и ни харесваше... Цялото пътешествие продължи 21 дни.

- Сподели интересно преживяване.

- Оказа се, че пристигаме в Непал тъкмо навреме за посрещане на тяхната Нова година, която беше 2071 г. Като празненство беше подобно на нашето, имаше музикална група на площада, веселие. Направи ми много приятно впечатление, че след полунощ всички хора се поздравяваха по улиците – независимо дали се познават или не. Странно беше, че след това всички се прибраха за нула време – както имаше хиляди хора, изведнъж улиците се изпразниха.

- Откри ли прилики между непалците и нас?

- На първо четене бих казал, че няма никакви прилики. По-скоро станаха ясни разликите. Те са изключително спокойни хора. По много различен начин гледат на трудностите в живота си. Всеки един непалец води много труден живот, има хора, които изкарват с по два долара на месец. Въпреки това, ако имат гости – ще ги нахранят, ще ги подслонят. Не са изнервени. Това се дължи до голяма степен на религията им, но е факт, че непалците са много топли и гостоприемни хора.

- Какво да очакваме от фотоизложбата?

- Подбрахме 33 кадъра, които представят лицата на Непал. С всеки човек, който съм снимал, сме осъществили някаква връзка – понякога само поглед, с други се запознахме по пътя към Анапурна и те станаха част от пътуването ни. Изложбата пресъздава поне частица от това, което ние преживяхме.

- Какво ще кажеш на някой, който се чуди дали да отиде в Непал?

- Определено си заслужава. Това е от тези места, пътуването до които обръща светогледа ти с краката нагоре. Човек си отваря очите за много неща, сверява си часовника. Лично мен това пътуване ме научи да ценя много повече обикновените неща в живота си. Като знаеш, че някъде хората имат по 20 минути ток на ден или на месец, или нямат изобщо, разбираш колко много неща приемаме за даденост. Това е начин и самите ние да станем по-добри хора.  

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!