Как ви звучи комбинацията от Париж, любовна история и десетки рецепти за френски специалитети?
Точно тези три основни съставки съдържа романът „Обяд в Париж“ на Елизабет Бард (Издателство „Слънце“). Всяка рецепта е преживяване, всяка улица – история.
Прочетете откъс от книгата „Обяд в Париж“ на Елизабет Бард, а в края научете как да спечелите книгата!
*
Малкият студентски апартамент на Гуендал беше разположен в борбения десети район, на улица, която телефонната компания наричаше la rue des squatters, улицата на незаконните заселници, заради всичките нелегални обитатели на близките сгради. Това не беше Париж от пощенските картички, поне все още не беше. Минахме край изпоцапаната, одраскана с графити фасада на Гар дьо Л'Ест, Източната гара, после през канала "Сен Мартен", по един мост в японски стил. Мокра мъгла капеше от дърветата. Дори не знаех, че в Париж има канал. След двете крила на тесните вити стълби апартаментът се оказа с нюйоркски размери – приятно претъпкан, всъщност една голяма стая с лекичка стена по средата и пластмасова врата-хармоника, която водеше право от хладилника към леглото.
Гуендал извади един стар чайник от претрупана лавица. Охлузената метална повърхност и грациозният чучур му придаваха вид на семейно наследство.
– Бил е на дядо ми – обясни. – Умрял във войната в Индокитай, точно след като майка ми се е родила.
Най-отгоре имаше малък седефен диск, за да не си опариш пръстите, когато го отвориш.
Аз оставих палтото си върху дюшека и разтърсих коса като мокро коте. Гуендал вече беше в кухнята. "Кухня" е великодушно определение – представляваше правоъгълник от линолеум с един плот, хладилник от едната му страна, мивка и котлонче от другата. Той извади китка пресен джоджен от една стъклена чаша до умивалника и включи електрическия чайник. Чайникът засъска и започна да плюе.
– Това е важна стъпка – обясни, сипвайки врялата вода върху листата джоджен, за да ги попари, все едно са спанак. – Премахва горчивия вкус.
Докато главата на Гуендал изчезна под плота в търсене на захар, аз огледах апартамента. Имаше шишета с пясък от пустинните му пътешествия в Австралия, пощенска картичка с МарчелоМастрояни как гледа минаващите момичета. Книги се виждаха навсякъде – философия (какво им има на французите с тази философия?), литература, книга за американските музикални комедии (хм) и книга със заглавие "Холивуд – начин на употреба". Видях три вулканични камъка до стереоуредбата – един червен, един черен и един като знака "ин-ян", където червеното и черното се бяха смесили.
Гуендал отвори кутия с барутносив зелен чай, сипа малко от него в чайника и хвърли отгоре няколко кубчета захар.
Аз му разказах за първото си пътуване до Париж, за най-добрата си приятелка, непонасяща лактоза и почти вегетарианка. Бяхме отседнали в един съмнителен студентски хотел в пети район. Единственото ни огромно легло имаше дупка в средата и водата в чешмата течеше ръждивокафява.
– Едно магаре сдъвка кашмирения ми пуловер пред "Нотр Дам".
– Какво си яла? – запита Гуендал, без съмнение опитвайки се да си представи Париж прочистен от мляко и месо.
– Цели кофи сорбет от манго.
Малките чаши със златен ръб се появиха незнайно откъде. В Париж, както скоро щях да науча, е въпрос на голяма изобретателност да знаеш как да си подреждаш вещите. Нещата се напъхват на най-странни места. Той сипа чая може би от две-три педи височина над чашата, изкарвайки сладки димящи мехурчета на повърхността.
* * *
След няколко часа дъждът беше спрял и аз се намерих на един сгъваем стол до кухненската маса с една от тениските на Гуендал, рошава и непоносимо гладна.
В хладилника нямаше нищо друго освен кисело мляко, бурканче конфитюр от малини, два моркова, половин глава лук, пакет с нещо, което приличаше на нарязан бекон, и тиган, покрит с чиния. Беше един от онези тигани за 99 цента с пластмасова дръжка и цветя в кафяво и жълто, приятно изрисувани отстрани.
Той обърна тигана, поразтърси го и от съдинката за 99 цента изпадна десерт, достоен за Луи ХІV, прекрасно оформена кайсиена шарлота, всяка бишкотка от нея стоеше настръхнала, задържана само от слой сметана и набодена с резенчета плодове. Винаги ли се приготвя така за посетителките? Изглеждаше точно противоположното на простак. Със сигурност да готвиш за жена, която почти не познаваш, с шанса, че тя може да се намери гола и гладна в апартамента ти, е по-скоро сладко, отколкото хищническо.
*
Спечелете романа „Обяд в Париж“!
Как?
В коментар под статията тук довършете изречението: „Париж е прекрасен, защото...“
Печелившия ще изтеглим чрез жребий и ще обявим във фейсбук страницата на Peika.bg на 9 септември 2014 г. Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
