Периодът 6-ти октомври - 15-ти ноември Redbull атлетът Весо Овчаров прекарва в Бразилия с една единствена цел - да направи най-дългия възможен полет. 

 

 

 

След като сменя билета си към България 3 пъти, в последния възможен ден за летене от престоя си, прави национален рекорд като изминава 530 км само за 10часа. Той е първият българин преминал границата на 500-те км в летенето.

 

Весо заминава за Бразилия, защото "мястото не е случайно". След като миналата година много хора са направили рекорд там, Овчаров е силно мотивиран да се завърне. Полетите се случват в северната част на Бразилия, като

парапланеристите обикновено излитат от един щат и кацат в друг.

Ако въздушното разстояние се равнява на 500 км., то това значи, че сухоземният път е поне 900 км., което прави процесът на летене и прибиране на пилотите дълъг и изморителен.

"Много пъти имахме случаи, в които ние летим, пътуваме цяла вечер на връщане и пристигаме буквално половин час преди или след закуска, мием си зъбите фиктивно и отиваме да летим отново, след като сме яли един банан с едно яйце и това е. (...) На този режим бяхме по поне 3-4 дни без прекъсване."

Тази година се практикува летене с лебедка, което "в сравнение с това да летиш от баир е все едно си си викнал таски - много по-лесно е да се издигнеш.", споделя атлетът.

"Проблемът на ледката ,обаче, e, че не можеш да летиш в група, което доста усложнява процеса. В най-добрия случай излитахме по двама души (...) Аз в най-дългия си полет бях абсолютно сам, което го прави двойно по-сложно. Колкото и да си ориентиран и да знаеш какво се случва пред теб спрямо картината на условията, дори да се насочиш към зона, където си мислиш, че ще можеш да се вдигнеш, крилото има размах само 10м и понякога можеш да минеш на 1м от термиката и да я пропуснеш (...). Когато сте няколко души летите един до друг и отцепвате много по-голяма маса въздух. Така можеш да видиш, че твоя приятел се вдига и можеш да се насочваш натам. Ако си сам няма и да разбереш."

Весо лети в компанията на други трима българи - Явор Плашински-Доктора, Антон Атанасов и Кубер Сапарев .

"След като Доктора ме победи на Шумен Оpen това ни беше като приятелски реванш на чужда територия.", смее се той.

Снимка: redbull

Представителят на Red Bull подобрява личния си рекорд още на първия ден, като изминава 480км, но има по-високи цели.

"Като цяло, мястото, на което летяхме беше лимитирано донякъде, понже в един момент се достигаше плато с широчина 700км. Каквато и линия да избереш рано или късно се блъскаш в това плато след около 400км, което правеше потенциала за световен рекорд много по-труден, защото това плато ти идва 1000м по-нагоре, изяжда ти от височината и няма много места за кацане. Там е много диво."

Въпреки препятствията, спортистите не се отказват. След 3 смени на билета си от Бразилия към България в чакане на най-добрата прогноза, Весо я получава, но въпреки че се движи с 1,5ч пред световния рекорд, каца на 330 км.

"Не ми се вярваше, наистина. Много беше болезнено да кацна толкова рано в такъв уникален ден. За мен това беше много емоционален крах. На всичкото отгоре 5 часа чаках колата да дойде да ме прибере и накрая се прибрах в 1:30 сутринта смазан. Почти не можах да спя. Сънувах кошмари и въобще не можех да повярвам какво се случва."

На другия ден е последният ден от прогнозата, само че вятърът е много по-слаб отколкото се очаква.

"Даваха го без облаци, супер зле, моите приятели ги нямаше - още не можеха да се приберат. Нямаше с кой да летя в група, но си казах, че няма да се предавам. Закусих добре, отидох на старта и... беше абсолютна трагедия. Почти до 8:00ч. никой не искаше да излита, но си казах, че няма какво да губя. В света има само един полет над 500км с излитане след 8 сутринта (...) в тези условия ми се струваше невъзможно."

Въпреки това, Веселин Овчаров се преборва с климатичните условия и успява да постигне това, което смята за немислимо в началото.

След 10 часа Весо каца след точно изминати 530 км със средна скорост 52- 53 км/ч.

"Най-накрая успях да си сбъдна мечтата. (...) На другия ден вече нямаше прогноза и директно отидохме на морето, за да караме кайтсърф.(...) Беше невероятно. Хубава храна, морска вода и след целия маратон без спане и на военен режим, наистина беше като санаториум след военна мисия."