Почти перфектната почивка - за онези, които копнеят да се откъснат от всичко

  • Почти перфектната почивка - за онези, които копнеят да се откъснат от всичко
    Почти перфектната почивка - за онези, които копнеят да се откъснат от всичко

„Почти перфектна почивка” от Луси Даймънд дава топло начало на лятото, като преплита съдбите на няколко летуващи в танц на любов, желание, приятелство и доверие.

По книжарниците излезе „Почти перфектна почивка”топла, изпълнена с чувство за хумор история за приятелството, семейството и надеждата от бестселъровата авторка на „Една нощ в Италия”, Луси Даймънд.

Когато лятото настъпи, райският комплекс от ваканционни жилища в Корнуол се пълни с туристи, зажаднели да възстановят времето, което всички изисквания на реалния свят са отнели. Да стоят край басейна до след полунощ, да усещат мириса на вино и далечния морски бриз. Да запалят барбекюто, да играят футбол на маса, да разменят целувки.

Да се смеят и да споделят тайни като ученици.

Ем е планирала перфектната почивка в компанията на децата си тийнейджъри и новия си приятел Джордж. Само че шестгодишната му дъщеря от предишен брак, която не я понася, също ще дойде. Дали крехкият им, току-що наченат романс ще издържи на предизвикателствата на родителството?

Маги се надява, че кратка разтуха край морето ще я сближи отново с дъщеря ѝ, но когато бившият ѝ се появява неочаквано, опасността да припламне разправия достига връхната си точка. Може ли Маги да повярва отново на мъжа, който е разбил сърцето ѝ?

Оливия вярва, че е намерила своето бягство от тегобите у дома, но миналото все още не е готово да я пусне. Може би е настъпило времето младата жена да признае всичките си тайни и да открие дългоочакваната свобода. Но ще намери ли кураж да го направи?

Същевременно младите посетители на острова – децата, правят първите си стъпки в любовта. Приятелство, тайни и разбити сърца се вплитат, за да решат няколко съдби. Няколко жени дават всичко от себе си, за да продължават да крепят баланса в сложните си животи.

Романът на Луси Даймънд „Почти перфектна почивка” съдържа всичко в себе си – хумор, романс, драма, семейни проблеми, израстване, загадки, приятелство, скръб и любов.

Може ли тази почивка да завърши с печал… или ще се превърне в (почти) перфектната развръзка?

Из „Почти перфектна почивка”

Луси Даймънд

 Почти перфектната почивка - за онези, които копнеят да се откъснат от всичко

Първа глава

ПЕТ ДНИ ПО-РАНО

Преди няколко седмици Ем прибързано реши да събере кураж и да покани Джордж да се присъедини към тях за почивката. В мига, щом думите излязоха от устата ѝ, осъзна, че е стигнала прекалено далече, показала се е прекалено напориста: като за начало, даваше му прекалено кратко предупреждение и той сигурно нямаше да успее да си вземе отпуск, освен това няма как да не беше организирал своя програма за лятото. Така че беше едновременно развълнувана и изумена, когато той каза „да“.

– Той каза „да“! – викна по телефона на Джени, неспособна да повярва на късмета си.

– Еха, това е смела постъпка – отвърна сестра ѝ с тон, казващ „Това е налудничава постъпка“. – И от колко време спомена, че се срещате? Цели три месеца? Всъщност колко добре познаваш този мъж?

– Пет месеца – поправи я Ем, смаяна от осезаемата липса на ентусиазъм. – И не бих казала, че е смела постъпка – почувства се длъжна да добави. – По-скоро опира до усещане как стоят нещата. И моето усещане е добро. – Дали това не беше прозвучало прекалено самодоволно и вбесяващо, при положение че Джени и мъжът ѝ вечно се нападаха един друг и живееха в постоянно състояние на настървена битка? Ем установи, че не я е грижа. В действителност дори се надяваше да е прозвучало самодоволно и вбесяващо, след като Джени беше така скептична относно ваканцията. Ако беше малко от малко лоялна сестра, би я аплодирала и би размахвала пом-пом като мажоретка. – И бездруго става дума за две седмици в преустроен бивш обор в Корнуол с басейн – добави язвително. – Не сме тръгнали на преход през Сахара заедно. Какво толкова може да се обърка?

– Ъъ... Да решиш, че го мразиш. Децата да решат, че го мразят. Той да реши, че мрази теб – изреди Джени с неприкрито черногледство.

– Благодаря ти за подкрепата. Да си обмисляла да работиш като доброволка за благотворителната организация на самаряните? – беше се поинтересувала Ем, преди да затвори телефона и да издаде ръмжащ звук, както май постъпваше доста често след сестринските им разговори.

Сега завъртя очи, като си припомни песимизма на Джени, и натика обувките си за ходене в найлонова торбичка. Дявол го взел, беше почти идеалното бягство! Две седмици с нейния прекрасен нов мъж, две седмици, през които да се будят заедно всяка сутрин, блажени дни в компанията един на друг, без да споменава дори по-блажените нощи, които си представяше. Джордж беше причината да захвърли церемониално притежавания с години практичен цял бански с разтегнати ластици и да го замени с по-представителен бански от две части (почти ѝ ставаше, стига да не диша). То се знае, че сложи в багажа всичкото си ново дръзко бельо с неговите дантели, панделки и инструкции за ръчно пране. В куфара влязоха също така шишенце масажно масло, събуждащо чувственост, и пяна за вана, последвани от купен неотдавна очертаващ фигурата атлазен халат, който, ако не крещеше „Опасност от пожар“, най-вероятно мъркаше „Ела за мен“.

Безспорно това все така си беше почивка във Великобритания и тя не беше пълна фантазьорка, така че в купчината дрехи присъстваха също така сиутшърт и пуловер, както и пет чифта чорапи за ходене и някой и друг по-удобен сутиен. Всичко това вече ѝ създаваше усещане за сериозно отклонение от обичайните ѝ безразлични ваканции на самотна майка, при които избягваше идеалните нуклеарни семейства с по двама родители на плажа и се чувстваше под мъчителен натиск да предостави на децата си хубаво прекарване. Или най-малкото по-хубаво прекарване, отколкото с Дом и тъпата Мишел.

До телефонното позвъняване отпреди два дни.

– Имаше малка засечка – беше обяснил Джордж. Не думай, приятел. Малката засечка се състоеше в това, че бившата му жена Шарлот била помолена в последната минута да замине в чужбина, за да говори на конференция в Берлин и тъй като в момента била „между две бавачки“, на Джордж бяха натресени грижите за Серен.

Не „натресени“, поправи се Ем още в следващия момент. Защото Джордж всъщност звучеше доста ентусиазиран от перспективата да съберат децата им по този начин, все едно бяха едно от онези модерни смесени семейства, които с лекота влизат и излизат от сферата едни на други.

– Разбирам, че е малко неочаквано, но съм убеден, че децата ще се спогодят – беше изтъкнал.

– Ъъ... – отговори Ем, неспособна да прозвучи кой знае колко убедително.

– И не каза ли, че там е много просторно? Значи все ще има място за още едно дете, нали?

– Ддда – произнесе тя, като наум си преговаряше разположението на спалните.

– В противен случай ще се наложи да пропусна първата седмица и да се присъединя към вас за втората – предложи скръбно Джордж, след като Ем не предостави допълнително насърчение. – Ти как мислиш?

Как мислеше тя ли? Първият ѝ инстинкт беше, че Джордж плюс Серен почти със сигурност би бил по-добрият вариант от абсолютното отсъствие на Джордж. Дори това да означаваше, че съществува беглият риск да се събуди посред нощ и да завари Серен, надвесена над нея с ножа за хляб. Или да бъде блъсната в гръб надолу по стълбите от момичето и да остане парализирано до живот. Може би Серен ще я шпионира и ще праща видеодоказателства за трагичната ѝ неспособност да надмине Шарлот. О, боже, възможностите бяха безкрайни и все тревожещи. Тази почивка като нищо можеше да прерасне в кошмар.

– Ем? – подкани Джордж, преди неволно да запрати съмненията ѝ до позицията „Какво се случва, по дяволите?“. – Шарлот съжалява искрено – добави. – И не се тревожи, помолих я да дойде да прибере Серен, щом се върне, та да не тичам напред и назад, и тя каза, че не е проблем. А това все пак е нещо.

Ем зяпна за въздух също като златна рибка, извадена от аквариума.

– Ясно – някак успя да произнесе немощно. Да, Джордж, това е наистина е нещо. Бившата съпруга да се появи по време на почивката им, да отправя критики към Ем, децата ѝ, избора ѝ за настаняване, уменията ѝ на втора майка? Джордж да я призовава бодро да не се тревожи, като че не е кой знае какво, все едно, че няма да се терзае вътрешно заради срещата отсега, та чак дотогава? Това наистина беше нещо. Възможно ли беше една почивка да стане по-стресираща от това?

Ем не беше от тези, които мразят другите жени – никога не си беше падала по надцакването, дори с Мишел, новата съпруга на Дом. (Е, добре де, може би само мъничко с Мишел, но честно казано, беше провокирана жестоко. Многократно.) Но наистина се стараеше да не съди и да не злорадства по адрес на други жени само заради спорта; винаги се беше смятала за човек над тези неща.

Оказа се, че не била чак толкова над тези неща. Всъщност в мига, щом чу как Шарлот ще се присъедини към тях на почивката им, пък било и за съвсем кратко, Ем беше залята от истинска себеомраза, незабавно се постави на свирепа диета, записа си спешен час за фризьор и когато се сетеше, изпълняваше брутална бройка от коремни преси. Какво щеше да облече? Колко дълго щеше да поиска Шарлот да остане с тях? Беше ли редно да предвиди някаква храна? Може би обяд или вечеря? Дали да вземе готварска книга или някакви красиви орнаменти от вкъщи? Например летни фенери, които да окачи по протежението на предната фасада, та бунгалото да изглежда като изскочило от страниците на каталог, или...

Сега беше застанала насред спалнята и се предполагаше, че събира багаж за предстоящото им пътуване, но Ем осъзна, че стиска вталена вечерна рокля, сякаш извадена от гардероба от друг човек. Наложи ѝ се да си напомни да диша, преди главата ѝ да е експлодирала. Хайде, Ем, вземи се в ръце. Беше просто незначителна среща с друго човешко същество, която сигурно щеше да трае по-малко от час. Тя можеше да се справи. Разбира се, че можеше! Шарлот сигурно щеше да е също толкова ужасена като нея самата. Добре де, може би не ужасена, но поне трепетна. При всички случаи – най-малкото любопитна. Нали така?

Взря се мрачно в отражението си в огледалото и я обзе тревога, че новата ѝ прическа на етажи – за която беше предназначено да ѝ придаде свежарски и младежки вид – всъщност седеше малко сбъркана и дело на аматьор. Дали шията ѝ не изглеждаше малко странно сега? Дали Шарлот щеше да сметне, че тя изглежда малко странно.

– Боже, Джордж е понижил сериозно стандарта след мен – може да обяви с насмешка пред новия си партньор. – Такава безумна прическа. И...

Престани, Ем. Сериозно. ПРЕСТАНИ!

Сгъна роклята, завъртя очи в гримаса и се помъчи да осъществи духовен контакт с Кати, най-спокойния човек, когото познаваше. Кати беше ревностен фен на книгите за самопомощ и веднъж обясни на Ем, че всеки ден трябва да застава пред огледалото, да се поглежда сама в очите и да изрича насърчаващи думи. Може би си струваше да пробва.

– Ваканцията ще бъде прекрасна и всички ще се погаждат отлично, а Шарлот няма да ме съди – промърмори към отражението си.

Ама и ти, сериозно ли това е най-доброто, на което си способна? Срамота! Пробвай наново, този път с малко повече ентусиазъм, смъмри я Кати.

– Ваканцията ще бъде прекрасна и всички ще се погаждат отлично, а Шарлот най-добре да не ме съди, мамка му – повтори Ем пред себе си. Не толкова с ентусиазъм, колкото с диво настървение, но нямаше значение. Щеше да се наложи да свърши работа.

– Мамо, да знаеш, че това е първият признак на лудост – отбеляза Джак, който в същия този момент мина покрай отворената врата на спалнята ѝ и я накара да подскочи.

Направи физиономия на отражението си с надеждата, че не е чул подробности от позорното ѝ насърчаване срещу огледалото.

– Само първият ли? – подвикна в отговор. – Значи съм по-добре, отколкото си мислех.

Дишай дълбоко, нареди сама на себе си, хвърли последни няколко неща в куфара и затвори ципа. Идването на Серен с тях не беше катастрофа, просто лека промяна в плановете. Пристигането на Шарлот не беше преживяване, от което да се тръшка така, а възможност за Ем да се представи във възможно най-добра светлина. Да! Нямаше да допусне никоя от тях да съсипе идеалната ѝ романтична ваканция, това беше сигурно. Все пак Ем беше роден оптимист. Тези две седмици далече от дома щяха да бъдат прелестни. Най-добрите.

– Деца? Готови ли сте? – провикна се, докато тътреше куфара надолу. – Тръгваме след десет минути. Повтарям: десет минути. Хайде да го свършим това!

– Ваканцията ще бъде прекрасна и всички ще се погаждат отлично – повтори си още веднъж под нос и си обу обувките. – Само да смеят да не се спогодят!