Любимата напитка на боговете, на древните римляни, на древните гърци, изобщо на всички средиземноморски народи и на всеки втори човек, опитвал някога божествената напитка, наречена вино. А още по-любима е, когато ти се пие вино, но си нямаш лозе. И си се скарал със съседа дето е баш майстор лозар и винар.

Долу-горе такава е и историята на нашите приятели англичаните. Като едни от най-изявените пътешественици-мореплаватели, островитяните доста са попътували и като много други - се влюбили във виното. Обаче, нали им е студеничко по техните ширини, не можели да си гледат лозя и сами да си правят вино.

Все пак положението не било чак толкова плачевно. На една разходка-с-лодка-през-Ламанша се намирали едни от най-най-най-големите майстори на вино - французите. И алъш-веришът си вървял, а братският френски народ угаждал на английските винени мераци. Докато не им доскучало и взели, че си спретнали една война по комшийски.

Почнали британците да си търсят нов доставчик на вино. И къде-къде - ами при другите винени майстори - в Португалия. И англичани, и португалци си имали кораби в изобилие, кръстосвали света надлъж и шир, та едни бъчви с вино ли нямало да извозят през Бискайския залив?!

И така - напазарували британците от най-хубавите вина, натоварили ги и ги пуснали на кратко атлантическо плаване до дома. Плавали бъчвите, плавали, та взели най-после, че пристигнали на Острова. Зажаднелите английски гърла нетърпеливо отпили в очакване на насладата от божественото питие... Обаче - ядец!

Оказало се, че виното, подобно на хората, страдало от морска болест. И това, което пристигнало на английския бряг трудно можело да мине за божественото творение на португалците.

Почнали нашите иберийски приятели да умуват как да го омагьосат това пусто вино, та да стигне здраво и читаво до Острова и да не изпуснат жадния английски пазар. Бъркали го, омагьосвали го и взели, че го измислили.

Започнали да добавят неутрален гроздов спирт при производството на виното, тъй като концентрираният алкохол спирал ферментацията и му давал сили да понесе морското пътешествие. Затова днес му се вика подсилено вино. Когато алкохолът се добави на по-ранен етап от ферментацията, в гроздовия сок все още има остатъчна захар. Това е причината полученото подсилено вино да е по-сладко от обикновените вина.

С две думи, повечкото алкохол и захар пречели на виното да се развали. Но пък и повечко от моите познати изпитват някакви главоболни резерви именно към високоалкохолната му сладост. И се мръщят, когато заедно с десерта, отворя някоя от бутилките, дето ги влачих на гръб чак от Португалия. Добре де, куриер ги влачи, но първият вариант звучи някак по-драматично. Все си мисля, че за това с главоболието е виновна мярката. Как може от сладичко да боли глава?!

Отплеснах се! Та, това е историята на мореплаващото вино, известно днес като  порт, портò или портвайн. Името идва от град Порто, който бил център на търговията с вино и най-голямото пристанище, от където бъчвите отплавали за Англия. Самото вино се произвеждало в долината нагоре по поречието на река Дуро. После го пускали да плува надолу по течението до складовете-изби на търговците в Порто (по-точно в градчето Виля Нова де Гая).

Спирам да ви мъча, защото вероятно вече ви се е отворила глътката. Само да ви обадя, че ето тук може да прочетете какво-що има из Порто и най-важното - къде може да се опияните лично с винена сладост и разкази от първа ръка под сърцераздирателните звуци на фадото.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!