За повечето хора, "нормално" означава работа от 9 до 5 и пътуване през отпуската. Напоследък обаче, една нестандартна професия става все по-популярна - пътешественическата. Оказва се, че е напълно възможно да обикаляте света и в същото време да си осигурявате доходи. За да разберем малко повече за този начин на живот, се свързахме с американеца Колин Райт, който ни разказа за възможностите, трудностите и радостите на професия пътешественик.

- Би ли се представил?

Казвам се Колин Райт и съм 28-годишен автор, предприемач и пътешественик на пълен работен ден. Местя се в нова държава на всеки 4 месеца, като избирам мястото на база гласовете на читателите си.

- Какво точно работиш?

Занимавам се основно с писане на книги. Освен това преподавам и водя уъркшопове онлайн, изнасям презентации на конференции и в университети.

- Откъде дойде вдъхновението за този начин на живот?

Винаги съм искал да пътувам и писането се съчетава перфектно с това. Местя се често, обожавам да изследвам нови места и да се срещам с различни хора. Работейки по този начин, успявам да правя програмата си гъвкава, така че когато се появи нова възможност, да мога веднага да я оползотворя. Освен това винаги съм искал да науча възможно най-много за света и хората, които живеят в него.

- Мислиш ли, че всеки може да пътува и работи едновременно?

Мисля, че повечето хора биха могли да го правят за известно време. Изглежда много хора мислят, че този начин на живот означава постоянно да спиш в хубави хотели, да се храниш в хубави ресторанти и изобщо, да живееш все едно си на дълга почивка или меден месец. Ако наистина искаш да видиш местната култура извън туристическтие атракции и да се запознаеш с хората, трябва да живееш като един от тях. Това означава да си наемеш апартамент, да ходиш до магазина и изобщо да правиш всички нормални, ежедневни неща.

Имайки това предвид, трябва да кажем, че много хора не са склонни да понижат станадарта си на живот, за да видят света. Може да е забавно за няколко дни или седмици, но след няколко месеца на повечето хора вече им липсва домашният уют.

От практическа гледна точка мисля, че повечето хора биха могли да намерят начин да пътуват по-често, но такава цел крие и рискове, понеже изисква жертви в други аспекти от живота. Така например, ако трябва да изберат между нов телевизор и пътуване, повечето хора биха избрали телевизора. Сама по себе си възможността е налице, но не всеки я приоритизира.

- Ако някой би искал да обиколи света, докато все пак има работа и доходи, откъде мислиш, че трябва да започне?

Най-добрият вариант е да провериш дали можеш да работиш, каквото работиш в момента, но от разстояние. Разбира се, това няма как да стане при всички професии, но е възможно при много повече, отколкото бихте предположили.

Иначе въпросът е в това да разбереш какво правиш наистина добре (или какво искаш да се научиш да правиш) и след това да измислиш как да изкарваш пари от него. Целта на всеки един бизнес е да предлагаш нещо стойностно и да намериш хора, склонни да платят за него. Създай нещо стойностно и половината работа е свършена.

- Как успяваш да поддържаш стабилни взаимоотношение със семейството и приятелите си, след като си постоянно на път?

За щастие, живеем във време, в което има достатъчно възможности да поддържаме връзка с другите. Не е необходимо да изпращаш пощенски картички и да се надяваш, че ще пристигнат и то след седмици. Днес, в момента, в който се качиш на самолета, вече можеш да изпращаш мейли и да комуникираш чрез фейсбук със семейството и приятелите си, независимо на какво разстояние сте едни от други.

Всъщност, в момента съм много по-близък със семейството и приятелите си, отколкото бях когато живеех в САЩ. Технологиите ни помагат да сме наясно с живота на близките си във всеки един момент, така че когато се чуваме или виждаме с тях водим много по-пълноценни разговори.

- Кое е най-хубавото нещо в твоя начин на живот? Кое е най-трудното?

Най-хубавото в начина ми на живот със сигурност е свободата. Обожавам да знам, че мога да правя каквото, когато и откъдете поискам. Имам възможността да избирам с кои компании и с какви хора да работя. Не мога да се сетя за нищо по-хубаво от това.

Най-трудното е, че начинът ми на живот е нестандартен, което означава, че няма шаблони, които да използвам. Малко са хората, към които мога да се обърна за съвет, когато се сблъскам с някакъв проблем. Освен това винаги ми е трудно да обясня на хората какво точно работя. Например, винаги когато минавам през митническото гише на някое летище, трябва да обяснявам на служителя как печеля пари и същевременно пътувам толкова често. Напоследък опростявам нещата, като казвам, че съм писател.

- Би ли ни разказал за най-впечатляващата пейка, на която някога си сядал?

Веднъж прекарах нощта на пейка. Беше в Колония, Уругвай. Сложих си слънчевите очила, прегърнах си раницата и поспах няколко часа, докато чаках лодката, която трябваше да ме откара обратно в Буенос Айрес. Преживяването беше странно, не не толкова неудобно, колкото би се очаквало.

Ако имате желание да гласувате за следващата дестинация на Колин, можете да го направите тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!