Как един терлик може да сбъдне желание или да събере хората на празник? Какво е терликът и най-вече какво не е? Къде би могъл да пътешества един над 3-метров терлик? За тези и други теми по терлици разпитахме Радост Николаева, директор на Арт движение "Кръг“, изследовател и писател.

От 2006 г. Арт движение "Кръг“ организира Фестивал на терлика в село Дъждовница, край Кърджали, Източни Родопи. Радост също е съпредседател на Българския национален комитет за организирането на Световните арт игри (WAG), които стартираха през юли 2013 г. от Хърватска, и е председател на фондация „Димитър Воев – Нова генерация”.

- Как решихте да направите първия фестивал на терлика?

- Терликът не става за празник. Освен с ообичайната си всекидневно битова принадлежност, той сякаш може да се охарактеризира главно с това, което не е. Не е политически оцветен, народностно обезпечен, художествено гарантиран или пригодим към някаква стандартна система от ценни предмети със собствена история в шкафа на баба. Трудно се намира в литературната, а в устната реч е белязан с иронични забележки, като да не те хванат по терлици – един вид “по терлици” е обратното на пиара, на лустрото и на фешъна. Мога естествено да се съглася, че в едно много свободно тълкуване, “по терлици” може да се асоциира с по-съвременното “прозрачност” или "антикорупционна стратегия”... Направихме фестивал през септември 2006 г. като проба става ли от невъзможния символ празник? И така – тази година е осмото издание на фестивала, който вече е част от националния културен календар, цитира се в наши и чуждестранни сайтове и издания и се развива свободно като разплетен терлик...

- Защо фестивал, посветен именно на терлика?

- Появата на чифт терлици не е плод на вдъхновение или порив, надежда или обещание – затова те са неприложими като подарък, защото не означават нищо. Виж, съвсем друго нещо е чорапчето на Дядо Коледа, което може да се напълни с лакомства и подсъзнателно маркира цялата световна история за православната част от света. Терликът е неконкурентоспособен от всякаква гледна точка – той не е пазарен продукт и не излиза извън портата на селската къща. Правилото е да остане вътре – в света, в който е произведен, износва се, разплита се и се оплита нов терлик. До безкрайност. Старата нишка се подхваща на пет куки и в рамките на два дни се състои трансформацията й в нов чифт. Нишка като хромозома – непрекъснато поражда живот. При терлика кръпката е безпочвена – важен е животът на нишката. Продължението. Новите съчетания. Украсата. Победата над баналния край на вещите и съществата. Ето затова...

- Къде се намира сега 3,5-метровият терлик, изплетен по време на първия фестивал?

- Той пообиколи Европа – поканиха го в изложбения център ExCell в Лондон, гостува в една академична галерия в Гент, Белгия, беше показан на международна младежка среща в Палермо, Италия, ходи на изложба в Турция, и сигурно му предстоят и още пътешествия... В известен смисъл той е посланник на Дъждовница по света :). Иначе обичайно стои в Арт къщата на Арт движение "Кръг" в селото и представлява атракция за гостите от България и чужбина.

- А паметникът-терлик събира ли още монети за късмет?

- Някои хвърлят монети, други хвърлят цветни камъчета. Имаме няколко случая с изпълнени желания, но има и серия от неизпълнени.

- Каква е успешната формула за дълголетието на фестивал, провеждан в родопско село?

- През 2006 г. нашият екип успя да убеди три момичета и няколко баби от съседното село (местните ги хвана срам) да изплетат на една кука невъзпитано голям терлик. Те изплетоха произведение с дължина над 3 м от десетки метри нишки в общо 15 цвята, като се редуваха няколко седмици подред. И легендата тръгна по селата. Разправяха се невероятни истории за това, че този терлик бил към 20 метра, за него отишли 20 килограма материал и в него можели да влязат 20 души едновременно. Щял да кандидатства за Гинес. Кърджалийският вестник „Отзвук“ пусна на първа страница заглавието „Никой не е по-голям от терлика“, под което главите на най-видните български политици бяха напъхани в нашия терлик.

Така се роди и празникът на Дъждовница. На 7 септември вече осма година тук ще се празнува Денят на терлика. За този ден мъжете си идват от гурбет, обличат се официално, излизат на площада и си викат един на друг „Честит празник“. Жените готвят от вечерта, правят къпана баница, мекици и празничен ритуален кешкек (пиле с жито). Децата танцуват на площада по терлици. Та магията се е случила, без магия празник не става.

- С какво фестивалът промени село Дъждовница?

- Той донесе щастие на хората.

- Къде в село Дъждовница е най-хубавата пейка?

- В двора на Арт къщата е най-хубавата пейка, на която дневно седят поне по 70 човека – на всеки час средно сядат по 7 деца и тийнейджъри и обсъждат фантастични истории.

Прочетете подробности и вижте програмата за тази година на Фестивала на терлика.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!