Пътешественик с мисия, писател и фотограф по призвание, усмихнат събеседник със страхотно чувство за хумор. Рафи Юреджиян е арменец, роден в Англия, който е в България за 3 път, но този път с цел да представи своята книга „Една обиколка на Армения с велосипед“.

 Онлайн интервюто с Рафи стана по-дълго от очакваното, защото той е човек, който има какво да каже по множество въпроси, затова решихме да го пуснем в две части. Част първа от интервюто с Рафи Юреджиян е посветена на книгата му, любовта му към фотографията и Арменския геноцид. В неделя ще можете да прочетете втората част от материала, в което Рафи ще разкаже за пътуванията си по света. Всички снимки, които ще видите, са дело на Рафи, и са правени от различни точки на планетата, включително България. 

Книгата

- За какво става въпрос в книгата ти?

- В нея се разказва за пътуването от 1000 километра, което предприех с колело из Армения. Книгата ми е пътешественическа, пълна с приключения и забавни срещи със страхотните хора, които срещнах по пътя. Тъй като не съм женен, голяма част от историята разказва за това как всички местни там се опитваха да ме оженят.

- Защо реши да напишеш книгата и кога започна?

- Исках да споделя историята на модерна Армения, каквато е днес, а не просто книгата да отразява тъжната история на арменските хора, каквато е повечето подобна литература. Исках да бъде написана позитивна модерна история, каквато ми се случи на мен в Армения.

- Колко време ти отне написването?

- Написването ми отне две години, след това книгата беше издадена от Smart Books. Във филмите виждаме как някой седи до пишещата машина, изписвайки последните си думи, поема си дълбоко дъх и работата е свършена. Хората, които правят тези филми, трябва да бъдат съдени и хвърлени в затвора! Всъщност, има множество редактори, поправки, още редактори, коректори, дизайнери и едва след това можеш да покажеш на хората, че книгата ти съществува.

- Къде отиде, за да промотираш книгата си?

- След като направих няколко презентации в Лондон, потеглих на малко европейско турне към Виена, Франкфурт и Атина. Имам покани и от Франция, Белгия и Швейцария, но ще изчакам френския превод на книгата, преди да отида там. Иначе, точно се върнах от едно турне в САЩ и Канада. Там бях в Торонто, Монреал, Ню Йорк, Бостън, Филаделфия, Вашингтон, Чикаго, Сан Франциско, Фресно и Лос Анджелис.

- Каква беше целта, с която написа книгата?

- Винаги имаш трудности с идентичността, когато си арменец в чужбина. Повечето арменци в чужбина не знаят много за днешна Армения. Те са научени да познават историята и културата, но рядко имат достъп до съвременна информация. Реших, че е важно в наши дни да се разкаже за това и да се сподели история, която е забавна и интересна. Целта е да се представи една идентичност, която може да продължи напред, вместо само да гледа назад в миналото.

- Каква ще е следващата ти книга ?

- Надявам се тя да е за Китай, където ще живея с шаолинските монаси.

Фотографията

- Кога започна да се занимаваш с фотография?

- Започнах да снимам на 15-годишна възраст, когато започнах и да пътувам. Дядо ми беше колекционер на фотоапарати и имаше една от най-големите колекции на апарати Leica в Европа, така че, израстнах сред фотоапарати. Започнах с един стар апарат, после минах на Pentax, след това на по-малък дигитален апарат, след това - SLR. През последните 4 години започнах да приемам снимането по-професионално и започнах да се сдобивам с необходимото оборудване.

- Какво ти трябва, за да си травъл фотограф?

- За да си добър фотограф като цяло, първо трябва да направиш множество лоши снимки и да си критичен към себе си, дори когато надобряваш. Никога не трябва да се главозамайваш и трябва винаги да учиш нови неща, да разнообразяваш проектите си. Аз все още не харесвам нито една от снимките си и виждам в тях само недостатъците. Някои ме радват повече от други, но искам да ставам по-добър.

Геноцидът

- Каква е семейната ви история, свързана с арменския геноцид?

- Историята на повечето арменски емигранти включва множество държави и изгубени парчета. Оцелелите от геноцида обикновено са били малки деца и случилото се е било толкова шокиращо, че те никога не говорят за него. Поради това, знам само няколко детайли, които са били изпуснати от роднините ми през годините. Например, моята прабаба е била от Сивас и цялото й семейство е било избито по време на геноцида. Тя е била спасена от едно сиропиталище, но е трябвало да се съгласи да стане католичка, преди това. По това време е била на 9 години.

Баща ми е бил роден в Арменския квартал в Йерусалим, а семейството на майка ми са стигнали до Кипър. Когато проблемите в тези две страни започнали, роднините на баща ми решили да отидат в Калифорния, а тези на майка ми – в Англия. Прекарах по-голямата част от живота си, пътувайки между Лондон и Лос Анджелис.

- Днес (24 април) е Ден в памет на жертвите на арменския геноцид. Как арменските общности по света отбелязват 100-годишнината от геноцида?

- Арменците по света правят всичко по силите си, за да си спомнят и да напомнят на другите за смъртта на невините си сънародници и да запазят паметта им. За 100-годишнината е необходимо специално усилие, за да разбере светът за геноцида, за да бъде признат той. Това не само ще донесе успокоение на арменците, но и ще попречи на други такива ужасни събития да се повторят. Ако срещнеш някого и той ти каже, че Холокоста никога не се е случвал, това ще те възмути. Умножи това усещане по броя на арменците по света и ще разбереш какво е да си арменец в момента. Все пак, с позитивните аспекти от книгата ми, се надявам поне малко да предам послание на надежда за бъдещето на нашата култура.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!