Рафи Юреджиян е британски арменец, писател, фотограф и пътешественик, който е бил къде ли не по света и може да разкаже за това по много увлекателен начин. Рафи тъкмо е издал на български своята книга „Една обиколка на Армения с велосипед“, в която разказва за своите впечатления от 1000-километровия си велопоход из страната на своите предци.

В първата част от интервюто пътешественикът разказа за книгата, любовта си към фотографията и арменския геноцид.

В тази втора част на преден план излизат неговите впечатления, опит и интересни истории от многобройните му пътувания.

Всички снимки са дело на Рафи от различни точки от земното кълбо. 

- Кога пътува за първи път и какво те кара да продължаваш да го правиш?

- Започнах да пътувам, когато бях на 15 години. Беше само за една седмица в Париж, но много ми хареса чувството на свобода, възможността сам да откриваш нови неща. Усещането постоянно да разбираш, да бъдеш на различно време и място, е което те прави да се чувстваш жив и да си част от този свят. Това е, което продължава да ме кара да го правя. Рутината убива душата.

Впоследствие, продължих да пътувам из Европа, докато станах на 18, и тогава ми писна от градовете, защото вече исках по-голямо предизвикателство. На 19 се опитах да измина Път 66 в Америка с велосипед. Бях млад и не ми пукаше особено, не знаех как да се подготвя и съответно успях да измина само половината път. Но пък обикнах приключенията и започнах сам да се предизвиквам. След този случай изкачих Килиманджаро, пътувах из Перу и Патагония, играх си с пингвините на Антарктида, като през цялото време се опитвах да направя всичко по възможно по-интересен начин.

- Пътешественик ли си или турист?

- Има много голяма разлика. Винаги казвам на хората, че не съм се изгубил, просто не винаги знам къде отивам. Туристът иска да пристигне на дадено място и да разгледа всички забележителности, които после да сподели с другите. Пътешественикът иска да пътува сам и да бъде тихият странник, който минава незабележимо през живота на хората, движи се, заради движението, без да търси по-големи ползи от това. Големият писател Пол Теру е казал: “Пътуването е невероятно само в ретроспекция“

- Как предпочиташ да пътуваш?

- По принцип, най-бавният начин на придвижване предполага най-интересното пътуване. Със самолет просто прелиташ над всичко интересно и затова този вид транспорт е най-скучният. С колело може да ви се случат най-интересните приключения и да достигнете до сърцето на дадена държава. Също така обожавам дългите пътувания с влак.

- Къде ти беше най-странно? Разкажи някоя интересна история от това място?

- Не си добър пътешественик, ако не си ходил в Индия. Ако можеш да се оправиш там, останалата част от света ще ти се види лесна.

Интересна история от Индия е, когато пътувах 16 часа към Варанаси. Пристигнах много уморен и си взех стая в първия хотел, който видях. Бях си купил бисквити, оставих ги на масата и легнах да си почина. След няколко минути чух шумолящ звук, обърнах се и видях една мишка, която се беше покатерила на масата и ми ядеше бисквитите. Стана ми тъжно, защото наистина исках да ги опитам. Не си бях разопаковал багажа, така че грабнах всичко и слязох долу до рецепцията.

Поисках нова стая от рецепциониста, а той ме попита какъв е проблемът. Казах му, че има мишка в стаята ми. Той можеше да ми отговори по много различни начини, но всъщност ме попита: „Колко е голяма мишката?“. Помислих си да не би да имат таблица с разрешената големина на мишките в хотела. Попитах рецепциониста: “Защо питаш, да не я познаваш?“. Той изглеждаше все едно го занимавам с глупости, но се съгласи да ми даде нова стая и извика един нисък, развълнуван индиец да ми носи багажа.

Той ме попита: “Всичко наред ли е, господине?“. Казах му, че искам сам да си носят багажа, но той настоя с думите: “Няма проблеми, господине, няма проблеми!“. Когато отворихме вратата на новата ми стая, той ме попита отново дали всичко е наред. Влязох вътре, посочих над леглото с думите: “Какво е това?“. Там, на стената, точно над възглавниците, имаше голям зелен гущер, дълъг около метър. Развълнуваният, дребен индиец каза: „Няма проблеми, господине, няма проблеми!“. Той изтича навън и после се върна с метла, след което прекара следващите 10 минути, опитвайки се да изгони с нея гущера. Накрая той успя да го изгони през прозореца, обърна се към мен задъхан, попита ме „Всичко наред ли е, господине?“ и си поиска бакшиш.

- Бил си в Армения 3 пъти - какво те мотивира да отидеш за първи път и какво беше чувството?

- Моята баба беше чудесна жена, която посвети последните години от живота си на децата в Армения. Тя събираше пари за тях, купуваше подаръци и прекарваше месеци в посещения на сиропиталища и бедни села из цялата страна. След като тя почина, двамата с брат ми искахме в нейна чест да отидем в Армения и да направим нещо като това, което тя правеше.

Така станахме доброволци и се присъединихме към организация, която организира училищен лагер за един месец през лятото в едно село. Учихме децата на нови и забавни неща и спортувахме с тях. Затова първото ми посещение в Армения беше и най-специалното изживяване в моя живот. Влюбих се в страната, в топлината и гостоприемството на хората там. Затова се върнах още два пъти като доброволец, но никога не видях от Армения, колкото исках. Така се роди идеята за книгата - пътешественикът в мен искаше да види повече от тази земя и да я почувства.

- За трети път си и в България – как дойде тук и какво мислиш за страната?

- За първи път дойдох в България преди около година, за да се махна от Лондон и за да работя на спокойствие по последната версия на книгата си. Избрах България, защото не бях идвал тук преди. По време на първото ми пътуване тук, срещнах страхотни арменци, а софийската арменска организация AGBU ме прие като част от семейството. Когато председателят на организацията Соня Авакян-Бедросян научи, че съм фотограф, тя ми предложи да участвам в уникален проект - да снимам всички арменски църкви в България, както и историческите артефакти в тях.

Бях поласкан и горд да бъда част от това и се върнах след няколко месеца с цялото си оборудване. След това тръгнах на „свещено пътуване“ с двама свещеници из страната и снимах. Извън София посетихме Русе, Добрич, Силистра, Шумен, Сливен, Хасково, Варна, Бургас и Пловдив. Страхотните хора и красотата на българската история оставиха дълбоки впечатления в мен.

- Коя е следващата ти дестинация?

- Отивам отново в Армения през май за първото Arvest Art Expo, в което арменски и други артисти бяха поканени да представят своята работа. Аз ще представя свои фотографии, а това, че ще представям именно в Армения, ще е специално изживяване и го очаквам с нетърпение.

- Коя е най-желаната дестинация за Рафи Юреджиян?

- Най-желаната дестинация в бъдеще е Тибет. Мисля си го от доста време, но все още не съм стигнал дотам. Веднъж бях доста близо, когато бях в Китай. Но, както често се случва там, спряха да издават визи и нямаше как да пресека границата.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!