В Третия двор се влиза през Вратата на щастието. Само султанът е използвал огромната порта в стил рококо и площада (Divan Meydanı) пред нея по време на специални церемонии. Погребенията на султаните също са се провеждали пред тази врата.
Султанът е обслужван и охраняван от бели евнуси. Вътре е Залата за аудиенции, построена през 16 век, но ремонтирана през 18 век. Важни длъжностни лица и чуждестранни посланици са довеждани до този малък павилион, за да водят високия държавен бизнес. Султанът, седнал на огромен диван, инспектирал подаръците и приношенията на посланиците, когато преминели през вратата вляво.
Снимка: pixabay
Точно зад нея е красивата библиотека на Ахмет III, построена през 1719 година.
В третия двор се помещава богатата колекция от императорски одежди, кафтани и униформи, изработени в сребърни и златни конци.
Снимка: pixabay
От другата страна на Третия съд са Свещените стаи за съхранение. В тези стаи, разкошно украсени с плочки Изник, се помещават много реликви на Пророка. Когато тук живеели султаните, стаите се отваряли само веднъж годишно, за да може императорското семейство да отдаде почит на паметта на Пророка на 15-ия ден от свещения месец Рамазан.
В непосредствена близост до свещените стаи се намира Тайната камара, където се помещава експозиция с портрети на 36 султана. Акцентът е прекрасна картина на церемонията на възкачване на престола на султан Селим III (1789) от Константин Капидагли.
Снимка: pixabay
Имперска хазна
Разположена на източния край на Третия двор, съкровищницата на Топкапъ се отличава с невероятна колекция от предмети, изработени от или украсени със злато, сребро, рубини, смарагди, нефрит, перли и диаманти. Самата сграда е построена по време на управлението на Мехмет Завоевателя през 1460 г. и първоначално е била използвана като приемни.
Обърнете внимание на инкрустирания с бижута Меч на Сюлейман Великолепния и необикновения Трон на Ахмед I, който е инкрустиран със седеф и е проектиран от Седефхар Мехмет Аня, архитект на Синята джамия. И не пропускайте трите огромни изумруда на дръжката и часовник, поставен в макарата. Също така си струва да се потърси диамантът Kasıkçı, 86-каратова скала с форма на сълза, заобиколена от десетки по-малки камъни, която за първи път е била носена от Мехмет IV при възкачването му на трона през 1648 г.
Снимка: pixabay
Четвърти двор
Павилиони за удоволствие заемат Четвъртия двор на двореца. Сред тях е павилионът Mecidiye, построен от Абдул Мечит (1839–61) по европейски образци от 19-ти век. Под това се намира ресторант Konyalı, който предлага прекрасна гледка от терасата си. На крачки от павилиона Mecidiye се намира павилионът на главния лекар. Интересното е, че главният лекар винаги е бил един от еврейските поданици на султана. На тази тераса ще намерите и павилиона на Мустафа паша, понякога наричан диван Köşkü. По време на управлението на Ахмет III, Градината на лалетата извън павилиона е била пълна с най-новите сортове на цветето.
Горе по стълбите в края на градината на лалетата се намира Мраморната тераса, платформа с декоративен басейн, три павилиона и причудливата İftariye Kameriyesi, малка конструкция, поръчана от Ибрахим I („Лудия“) през 1640 г. като живописно място за прекъсване на глада на Рамазан.
Снимка: pixabay
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
