Познаваме Murfeishun като едно от първите в България бюти гурута. От години тя споделя с аудиторията си любимите си козметични продукти и демонстрира разнообразни грим визии. Но сега няма да си говорим за гримове и красота, а ще ви покажем Мариета в малко по-различна светлина - тази на пътешественик и откривател на нови изживявания. Тя не просто е посещавала едни от най-интересните места в Европа, но е живяла в държави като Холандия и Испания. Гледайте, за да разберете още!
Здравей, Мариета! Следим съдържанието ти от години. Как обаче се запали по пътуването?
Тъй като съм учила в езикова гимназия, всеки клас завършваше с пътуване. Отидохме до Германия. Посетихме няколко града - бяхме в Залцбург, ходихме и в Австрия. Това, което ми направи впечатление, че лятото е студено. Чудех се как е възможно това - изкарах пътуването с двата чифта дънки, които бях взела за резерва. Имахме доста въможности за развлечение и пътуване, но беше доста мрачно и студено. За мен са присъщи по-топлите държави.
Кое беше последното ти пътуване?
View this post on Instagram
Посетих южна Италия. Получих пътешествието като подарък. Организирах пътуването с една приятелка и решихме, че много ни се ходи в Неапол - като дестинацията не е много популярна, но пък е доста впечатляваща. Можеш да стигнеш до Капри, Позитано и други приказни кътчета. Успяхме да видим града на 100% и съм сигурна, че ще го посетя отново. Най-силно впечатление ми направиха природата и храната. Хората са много близки до нас по отношение и култура - имам много приятели италианци. Топлото отношение е характерно и за Испания.
Успяваш ли често да се откъснеш от социалните мрежи и да се насладиш на момента?
Имам си правило - за мен е важно да стигна до дестинацията, тъй като често пътувам сама. Първите часове са за настройване, намиране на квртирата. Или си избирам един ден, в който да не снимам. Когато пътувах по-интензивно като студентка, бях решила да не се връщам в България през ваканциите. На някои от тези места почти не съм снимала. Така беше в Прага. Исках да се насладим максимално на моментите.
В такива моменти не се ли получава едно усещане, че си пропуснала нещо?
Да, често ми се случва. В началото бях заобиколена от хора, които не ме подкрепяха особено в моето начинание. След време обаче срещнах такива хора, което за един създател на съдържание е много важно. В Барселона срещнах такова момиче. Тя организираше всичко, намираше красиви заведения и постоянно ме насърчаваше да снимам.
Да се върнем в Холандия. Какво прави в страната и какво трябва да видим там?
Бях в Холандия по повод моето образование. Живях в южен град на име Бреда - доста малко населено място, но изключително комуникативен район. Специалността ми я имаше в още няколко града, но предметите, които исках да уча се различаваха. Моя последователка, която впоследствие ми стана и приятелка ме насочи към Бреда. Оказа се, че градът е много близо до Белгия и на около два часа от Амстердам. Също така е на три часа от Дюселдорф с Германия. Летището в Амстердам е едно от най-големи в света и спрямо възможностите, хората могат да посетят много места.
View this post on Instagram
Бих препоръчала да се обиколят по-големите градове. На мен Амстердам не ми беше първият фаворит. Отне ми 3 пътувания, за да го заобичам. Идваше ми в повече цялата тълпа. Всичко зависи от момента - понякога е било мрачно и дъждовно, друг път слънчево и приятно. Градът предлага и много забавления, за които всички знаят. Много ми харесва Утрехт, защото е нещо като комбинация между Амстердам и по-малките градове. Там посетихме древни замъци и беше много интересно. В Ротердам пък има много високи сгради и се чувстваш като в Ню Йорк.
Какви са хората там? По-студени ли са?
За всяка една култура е необходимо време да я попознаеш. Смятам, че там са доста по-отворени. Все пак предоставят възможности на чужденците да се развиват, а това много обогатява. В южната част хората са по-ограничени, но винаги има изключения. Много са лоялни към приятелите си - учат заедно, след това развиват бизнеса си заедно. Когато се изнасях, получих много помощ именно от холандци. В работна среда също получавах много добро отношение.
Какво е отношението им към българите?
В Бреда има много българи, така че знаят кои сме. Не знаех обаче, че сме толкова забележими. Те пък не са наясно защо има толкова голям наплив на българи. В началото са доста резервирани. Трудно им беше да разберат как хора, които са живели в големи градове в България идват да учат в Бреда, която е 4 пъти по-малка. Също така не възприемат намеренията ни да живеем в чужда държава. Сякаш са по-големи националисти от нас.
Нека се насочим към Барселона. Какви са спомените ти от там?
Помня, че за мен Барселона беше голяма хапка. Досега не бях живяла в толкова голям град. Дори в София се губех. В историята ми с Барселона имаше няколко големи неща. Първото беше, че се местех напълно сама - нямаше да живея с роднини или приятели и не познавах никого. Много се бях вглъбила в това нещо, което беше грешка. Пристигнах късно вечерта и не успях веднага да видя красотата на града. Всичко ми се стори много враждебно. За щастие си бях намерила квартира, която беше много близо до центъра. Разходих се сутринта в квартала и мнението ми напълно се промени. Не можех да повярвам, че живея в най-красивия град. Там обаче не успех да намеря своята среда. Хората отиват там за кратък период и след това си тръгват.
View this post on Instagram
Градът е много динамичен и много лесно се ориентираш там, тъй като всичко е много уеднаквено. Има една улица, която пресича целия град. Много обичах да си правя разходки там.
До кога остана там?
Планът беше да остана до края на стажа - 6 месеца, а след това да замина за друг град, който е близо до Барселона. Тогава удари първия локдаун и мерките доста се засилиха. Тогава реших да се прибера. Първоначално реших да не тръгвам веднага, а да изчакам малко, защото не приемахме нещата много сериозно.
След това положението се засили и сметнахме, че ще е по-добре да се приберем Получихме един отказ на летището. Имаше полети чак от май месец. Много се притесних, че няма да мога да се прибера в Бъ;гария. Помня, че имахме намерение да прекараме Великден с майка ми и баба ми в Барселона, но това не се осъществи.
След това се появи възможност да се приберем с български чартър от посолството и в крайна сметка се успяхме да стигнем до дома. Успокоих се много. Вече се бях наситила на Испания и нямах търпение да се върна в България.
На кое място би живяла, извън България?
Може би ще избера Холандия. Да, много е контрастно с това, което споделих, но атмосферата там ме предизвиква професионално. В Испания е обратното - всички са много спокойни и не собено организирани. Това в началото ме дразнеше, но впоследствие свикнах и разбрах, че няма нужда да се надбягвам с времето. Все пак мога да кажа, че и Холандците не са свръх стриктни.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
