Ако доживея до 90, може и да зърна разпадналия се свят, който Рийд Кинг вижда в „Екс-САЩ“. И от мисълта ме побиват тръпки.
„Екс-САЩ“ (което можеше да се преведе и като Бивши Американски щати) е изключително приятна изненада в жанр, в който много антиутопични романи се провалят, защото просто пренареждат едни и същи постапокалиптични елементи, без да надграждат с нищо ново.
Икономически срив, опустошена околна среда, анархия, пандемии, корупция на всички управленски нива, военизирани групи, повсеместна бедност, робство на работното място, превръщане на хората в стока, необуздан расизъм, разпад на инфраструктурата – тук присъстват в такова изобилие, че почти задушават.
Резултатът е толкова плътен, колкото и пропитият с отрови въздух, който според прогнозите на Рийд Кинг ще диша по-голямата част от Северна Америка в края на XXI век. Да, нашият век, след има-няма шест десетилетия.
Хубаво трябва да се замислите преди да се потопите в отвратителната яхния на реалността на близкото бъдеще. Работата е там, че Кинг я прави странно убедителна, като измисля що-годе правдоподобна мисия, която изисква дълго пътуване през опасна територия.
С предизвикателството се заема толкова шантава група герои, че човек продължава да чете, само за да види как ще се провалят. За да е съвсем пълна кашата, само двама от четирима са хора. Бандата се състои от Тръки Уолъс, подрастващ работник от завод за синтетични храни, бивш затворник, лоботомиран и освободен, защото така е по-евтино, очукан андроид, който иска да бъде човек, и остроумният говорещ козел Барнаби, чиито интелектуални способности се дължат на имплантирани мозъчни клетки от руски престъпен гений или нещо от сорта.
Последният президент на бившите САЩ (сега разпокъсани на няколко десетки враждуващи държави-фирми и консорциуми, които включват и големи части от Канада) възлага на Тръки да достави козела Барнаби в лаборатория на Западния бряг. Там „добрите“ учени трябва да използват информацията от имплантираните на козела клетки, за да спрат злодеите, които искат да контролират цялото население на Екс-САЩ. Споменах ли киберсвързаността? Неограниченият безжичен достъп до мрежата навсякъде и за всички явно е част от инфраструктурата, която не е и няма и да бъде разрушена.
Отвъд това разказът е посветен на самото пътуване и на какво са готови жалките, но понякога гениални герои на Кинг, за да стигнат до целта си. Тук идва интересното. Докато тромавият квартет ала „Чудният вълшебник от Оз“ се впуска от приключение в приключение, Кинг гарнира пътешествието им с обилни бележки под линия, описващи причудливата (но не съвсем невероятна) бъдеща история на САЩ – как хаотичното настояще, което познаваме ние, читателите, бързо и лесно може да се превърне в катастрофа. Ако досега не сте имали навика да четете бележките, „Екс-САЩ“ ще ви научи.
Без да издавам твърде много от сюжета, Тръки, Тим, Сами и Барнаби наистина стигат (повече или по-малко) до Западния бряг, но целта им става все по-непостижима, тъй като колективното им разбиране за отдавна забравени понятия, като добро и зло, приятелство и състрадание, богатство и бедност, безопасност и опасност, претърпява множество провокиращи размисъл ревизии.
След повече от 500 страници динамично, остроумно и гротескно смешно писане, най-страшното си остава фактът, че Кинг „ги разбира нещата“, и вижда причините, поради които една страна, някога лидер на свободния свят, би могла да се разпадне на парчета.
Стефан Георгиев
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
