Най-доброто четиво за уикенда

Почерпете вдъхновение от пътешествията на другите, сбъднете собственото си пътуване-мечта! 

Интересни разкази, случки и съвети от блоговете на българските пътешественици през март:

Life Tasting: 5 причини да видиш Шри Ланка

Ако трябва да опиша Шри Ланка с една дума, тя е разнообразие! Ето защо ми е толкова трудно да избера за какво да ви разкажа най-напред – за античните крепости и скалните храмове, за просторните пясъчни плажове, безкрайните оризови полета и чаени плантации или за всички контрасти, които открихме по време на нашето пътешествие.

Въпреки, че страната все още се възстановява след цунами (2004 г.) и 20 годишна гражданска война (2009 г.), усилията, които полага в развитието на туризма, са очевидни и вече дават своите резултати – Шри Ланка е препоръчана като топ туристическа дестинация за 2016 г. И това не е случайно! Прекарахме седмица на тропическия остров и всеки ден откривахме нещо ново и различно от видяното и преживяното през предходния дни. А ето и 5 причини, заради които си струва да планирате пътешествие като нашето до Шри Ланка.

1. Антични храмове и руини

Будизмът е основната религия в Шри Ланка, за разлика от съседна Индия, където преобладава индуизъм. Тук ще откриете много интересни будистки храмове, като този в град Кенди, където се пази зъб на Буда, скалния храм Дамбула с изрисувани 150 образа на Буда, крепостта Сигирия и древният град Полонарува.

2. Забележителна природа

Шри Ланка ще ви предложи едни от най-разнообразните и фотогеничните пейзажи - на океана, оризови полета, чаени хълмове, причудливи скали и ботанически градини.

3. Диви животни

Ако обичате животните, това е идеалното място да видите много от тях в близка до естествената им среда – можете да го направите по време на сафари в някой от 7-те национални парка (ние избрахме Yala), да посетите ферма за костенурки, резерват за слонове или да наблюдавате делфини в океана.

4. Храната

Като цяло храната в Шри Ланка е приготвена с много подправки и доста пикантна. Задължително опитайте морските деликатеси, причудливите палачинки Hoppers и традиционния десерт Watalappan, приготвен от смлени ядки, стафиди и кокосово мляко. Не пропускайте кокосовите орехи и бананите – разнообразието е огромно и всички са много вкусни.

5. Хората

За хората в Шри Ланка казват, че са безкрайно мили и усмихнати. Дейсвително, това е място, където се чувстваш спокоен, не усещаш напрежение или заплаха, няма агресия. Безспорно се чувстваш различен, но приет.

Следете пътешествията на Елица и Валентина в блога им Life Tasting тук.

***

Life Nomadik: Кайтсърфинг в Никарагуа

Кайтсърфинг е екстремен и опасен спорт, към който някои хора се пристрастяват и се вманиячават напълно. За такива хора няма нищо по-важно на света от кайтсърфинга. Работа, семейство и всичко останало няма значение и единственото нещо, което ги вълнува, е вятърът. Най-вманияченият кайтсърфист, който някога сме срещали, е нашият приятел Радо, при когото бяхме на гости в Никарагуа. Той ходи да кайтва по всяко време на деня и нощта, стига да има подходящ вятър, като понякога кара с колата часове наред, за да стигне до „мястото“. Даже ако метеорит удари планетата Земя и всичко се взриви - няма значение, стига да остане море и вятър за кайтване - Радо ще е доволен!

А вятър - колкото искаш по бреговете на езеро Никарагуа - през повечето дни. И повечето дни Радо е там - лети из облаците сам или в компанията на някои от приятелите му кайтсърфисти. Един от тях е Динко - още един българин и прекрасен човек, живеещ в Манагуа, а по времето, когато бяхме в Никарагуа, и Иво се присъедини.

С пристигането ни в Манагуа, си разпъваме палатката в задния двор на Радо, където къмпингуваме през двете седмици, през които посещаваме държавата. На следващата сутрин, натоварваме кайтовете в колата на Радо. Той има няколко различни кайта и дъски и постоянно планира да си купува още. Караме посока Гранада около един час и после свиваме по един черен път към някакво „специално място“ на езерото, където плажът е широк, а вълните са големи, образувани от силните източни ветрове, отправили се към Тихия океан на запад. Пътят се превръща в пясъчна ивица насред пасища. Минаваме през някакво малко бедняшко селце. Кучета, кокошки и босоноги деца бродят в прахоляка. Дебели гигантски паяжини са превзели околността и задушават храстите и дърветата край пътя, обвили огради и къщи. После дълго караме по плажната ивица.

Lago Cocibolca (Mar Dulce - „сладко море“) или езерото Никарагуа е най-голямото езеро в Централна Америка и 19-о по големина езеро в света, малко по-малко от езерото Титикака. И въпреки, че то се намира съвсем близо до Тихия океан на запад, река Сан Хуан го свързва с Карибско море на изток, от където преди няколко века пирати са навлизали, за да атакуват богатата колониална столица Гранада. Съществува проект, още преди повече от 100 години, за направата на канал свързващ Тихия с Атлантическия океан подобно на Панамския канал, но поради ред причини (най-вече финансови), проектът е все още само на хартия.

Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.

***

Magic Kervan: За дъвченето на бетел и други пороци 

Широкоразпространената употреба на алкохол и тютюн не е чужда на югоизточните азиатци. И тук тези пороци са социално приети и на систематичния им прием се гледа с добро око. И тук тровенето на организма е толкова обикновено колкото и пиенето на сок. Но малко хора знаят за един друг местен порок, повсеместно изместил любимия алкохол и цигари.

Тропичният климат в повечето страни от Югоизточна Азия и индийския субконтинент позволява отглеждането на арековата палма, растение, което ражда малки орехчета, наричани погрешно бетелови орехи. Самото растение бетел е от род Piper (Piper betle) и листата му се използват за увиване на орехите на ареката.

В Мианмар например, страната където хората не могат да живеят без бетел, целите тротоари са осеяни с червени петна от плюнките. Често могат да се видят и бутилки от минерална вода, пълни с червена течност, захвърлени на пътя. По-наблюдателните пътешественици скоро откриват, че шишетата не са пълни с малинов сок, изпуснат случайно от някое дете, а с храчки на шофьори, на които им е трудно да се показват на всяка минута през прозореца докато си карат и затова използват бутилка.

Едно половинлитрово шише от минерална вода се запълва за около час, което дава представа за количеството слюнка, отделяно от жлезите. За негативните ефекти от систематичната употреба всеки би се досетил, че започват от канцерогенни нагоре. Дългогодишните дъвкачи често са с почернели, изпопадали зъби и гледката е крайно отблъскваща.

В Мианмар дъвченето на бетел е толкова разпространено, че буквално във всяко село има по няколко щанда за продажба и свиване. Странното е, че въпреки високата употреба и лесното отглеждане на палмата цените са доста високи; например пакетче с десет хапки струва между 2 и 3 лева.

В щата Манипур, Индия понякога пътищата биват блокирани по политически и други причини и тъй като отглеждането на бетел в щата е невъзможно заради климата, съответно няма доставки и цените скачат неимоверно.

Дъвченето е разпространено без ограничения от пол, възраст и социален статус. Жени, мъже, старци, младежи, бедни и богати дъвчат с надута буза и бляскав поглед. Интересно, че отблъскващият вид на черно-червената устна кухина и зъби явно не въздейства по подобен негативен начин на самите хора тук, но със сигурност за човек от чужда култура целувката с дъвкал бетел мъж или жена ще е сериозно изпитание за либидото.

При планинските племена, обитаващи щата Шан в Мианмар, и по специално племето Ен, черният цвят на зъбите обаче е считан за особено привлекателен, така че всички усилено дъвчат бетел, а използват и други способи за почерняне на зъбите и явно нямат такива проблеми с целувките.

Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп из Индия на Магическия керван тук.

***

Cycle Americas: Събитие за набиране на средства

Яна и Вячеслав на велоекспедиция в Америка - вече са в Мексико

Експедицията на Яна и Вячеслав има нужда от вашата подкрепа, за което те се обръщат към вас с покана за специално събитие в София на 7 април: 

"Здравейте маниачета, пътешественици и всички други, които подкрепяте Яна и Слав по пътя им. Време е да ги подкрепим отново като се съберем и им наберем малко средства, за да могат да завършат мисията успешно и ни помогнат да направим света по-добър и по-чист.

Ще започнем с откриването на сезона с маниачетата от Sofia Bike в Борисовата от 15:00 часа (чакаме се при Слончето), за да направим един Tresure hunt и да се посмеем дружно.

Продължаваме деня и веселбата в малка зала на club *MIXTAPE 5* от 19:00 часа (клубът се намира в подлез "Галерия", под Моста на влюбените).

Ще ви чакаме на 7 април 2016 г. от 15:00 часа в Борисовата и от 19:00 часа в club *MIXTAPE 5*

Вход 5 лв. (входът е само в клуба)"

Научете повече за експедицията Cycle Americas. Следете пътешествието с велосипеди из Северна и Южна Америка Cycle Americas тук.

***

Roving Snails: Ръчно направено в Индия

Тя е на 80 и няколко години. Но ти намига като 5-годишно момиченце, което иска да те спечели на своя страна. Тя е на повече от 80 години и седи на земята при павилиона си с ръчно изработени бижута, усмихва се на всички туристи с широка, червена от бетел уста. „Утре, утре“. За нея всички чуждестранни момичета са „утре“. И само някои от тях може би ще станат „днес“, ще коленичат на земята и ще си изберат от гривни и колани със звънтящи монети и звънчета.

„Ти щастлива - аз щастлива, последна цена“. Започва пазаренето и тя изглежда му се наслаждава – или пък й харесва да има компания. Каквото и да си вземат хората и колкото и да са свалили цената в пазаренето, накрая тя винаги добавя в торбата им няколко допълнителни гривни. Тогава намигва, усмихва се и се обръща към нова група минаващи турусти. „Утре, утре“, вика тя към друго чуждестранно момиче.

Името й е Мангибаи. Но нямаше да знаем, ако не я бяхме попитали. Нарича себе си „циганка циганка“, сякаш повтарянето ще засили смисъла на идентичността й. Позира гордо за снимка. По-късно разбрахме, че нейният народ е Банджара (от санскрит „скитници в гората“), които произхождат от Раджастан и са напуснали домовете си, за да изкарват прехраната си с транспорт на стоки.

Научете повече за пътешествието на Борис, Марта и котката Бурма. Следете пътешествията на Roving Snails тук.

***

Магията на пътуването: Нова Зеландия

Дори и злите духове ги е страх от сблъсъка на две морета. Станахме рано и шофирахме до Каитая (Kaitaia) за нашата екскурзия до 90-Mile Beach (Плажа от 90 мили) и нос Реинга (Reingа). Нашият маорски шофьор и екскурзовод (на име Уару – означава номер 8 – сетете се защо) ни повози изкусно през дългия само 88 километра плаж. После ни инструктира как да се пързаляме по корем върху дъска по пясъчните дюни. Изследвахме специфичната флора и фауна и се поразходихме в парка на нос Реинга, дори видяхме мястото, където Тихият океан среща Тасманово море. Уару ни заведе и на някакви скришни плажове и на най-доброто място за сладолед, след което посетихме Kauri kingdom – царството Каури (древно дърво, което може да живее над 2000 години), за да видим спираловидно стълбище в огромен дънер от каури.

Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!