Пипереницата се приготвя с най-хубавите чушки от градината.

Христина Янкова се вписва чудесно във възрожденската атмосфера на музей „Етър”. Носията, с която секретарят на читалището в севлиевското село Богатово е облечена, е наследство от нейната баба. Коланът – в бял, зелен и червен цвят, е личен патент на Христина Янкова, изработен от самата нея.

Жени от село Богатово приготвят пипереница в музей „Етър".

Чушките се обират седмица-две преди да бъдат сложени в качето. Необходимо е да са позавехнали. На дъното на съда се нареждат листа от дюля, вишна или друго плодно дърво. Може и лозови. Върху тях се поставя ред чушки, върху него отново листа и следващ ред чушки. Така до запълване на качето. Най-отгоре се слагат малка диня, зелени домати, морков или друг зеленчук, какъвто има в градината. Три литра вода завира, добавят се литър и половина оцет, 200 грама сол и 300 грама захар. С тази течност се заливат зеленчуците. Пропорцията е за 6 килограма чушки.

На всеки три дена се преточва течността, докато стане готова туршията. За да се пресече ферментацията, се поставят глава хрян и шепа синап, обвит в тензух. В наши дни се ползва бензоат.

Любимата песен на трите жени от село Богатово е за фаталната красавица Ангелина. В нея става дума за любов и трагично убийство. Мелодията е бавна и малко тъжна. Ангелина се влюбва в двама братя, които в една и съща вечер – сряда, идват при нея. Следва гневен скандал и убийство.

Дори да звучи като турски сериал, историята е истинска. Запазена в спомените на старите жители на село Богатово, тя се разказва и днес. Най-вече чрез песента за Ангелина. Христина Янкова разсъждава, че името Ангелина не се носи от никоя жена в това населено място. Дали пък хората толкова са били разтърсени от кървавата развръзка на любовта между тримата млади, че са решили никога повече жена с името Ангелина да няма в тяхното село? Да, наистина като турски сериал, но с българи в главните роли. Днес в Богатово мирно съществуват и българи, и турци, макар вторите да са останали съвсем малко на брой. Христина Янкова споделя, че живеят много задружно.

Не винаги обаче е така. Секретарят на селското читалище прави свои проучвания на името на селото. В средата на XIV век тук вече преобладават турците. Фамилията Богатинови бяга в Русия и 30 години по-късно – към 1484 година, около Калининград възниква село Богатиново. Христина Янкова, която подготвя своя история на селището, смята, че там се заселва потърсилата спасение в Русия българска фамилия.

В наши дни, за щастие, в село Богатово няма проблеми между хората, провокирани от етническата им принадлежност. Една от жените е 80-годишната баба Фатма. Носията, с която е облечена, по нищо не се различава от носиите на съселянките й. Туршията й – също.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!