Когато един джентълмен на име Атикус Крафтсман необяснимо изчезне в дълбоката испанска провинция, пръст в това могат да имат само черната магия на пет отчаяни жени... Разследването на инспектор Манчего установява куп изненадващи факти.
Романът „Щастието е чаша чай с теб“ на Мамен Санчес (Издателство „Хермес“) предупреждава, че може да увреди сериозно вашия песимизъм и да ви докара сълзи... но от смях. Прочетете откъс от „Щастието е чаша чай с теб“, а в края научете как можете да спечелите книгата!
*
Където и да отидеше, Атикус Крафтсман имаше навика да носи със себе си малката си еротична библиотека. Тя се състоеше от пет книги, подвързани с червена кожа, без гравирано заглавие на корицата. Не бяха големи и заемаха почти толкова място, колкото и несесерът му. Нямаха предговор, послеслов, бележки под линия или библиографска справка в края – само текст, без коментари.
Това всъщност беше единственото му прегрешение. Никога не бе гледал порно филм, не бе купувал неприлични списания и не му допадаше да се рови в интернет сайтовете със сексуално съдържание. Не беше порочен и не му харесваха извратени неща. Но в случая, по необясними причини, бе сигурен, че няма да напредне нито крачка в живота без тази малка апокрифна мобилна библиотека.
Пакетът с петте книги, увити в копринена хартия, бе първото нещо, което извади от куфара си, след като пиколото излезе от стаята. И както винаги, ги постави на нощното шкафче, леко отмествайки нощната лампа и телефона. Разбира се, подредени по азбучен ред: Дюрас, Д. Х. Лорънс, Милър, Набоков и Дьо Сад. Пет малки книги, предлагащи пет различни начина да се разбере женската чувственост.
– Тези неща не се учат от книгите – бе отбелязала Лисбет през една от онези тайни нощи в спалнята на Толкин. – Това са само фантазии, породени от трескавите мозъци на писателите. Нямат нищо общо с действителността.
Атикус бе измъкнал всяка една от тези книги от забвение. Преди време някой член от семейството, мъж или жена, ги бе придобил, прочел и скрил сред хилядите книги на библиотеката в Кент. Какво по-добро място за погребване на гузна съвест! Любопитното в случая бе, че и петте имаха еднакъв размер, бяха отпечатани на една и съща хартия – толкова тънка, че приличаше на цигарена – и бяха подвързани идентично. А може би са били получени наведнъж като вълнуващ подарък от незнайно кого за незнайно кого.
Важното бе, че в крайна сметка попаднаха в ръцете му – почти по случайност.
Първа беше „Лолита“. Откри я в един дъждовен ден, когато болките в коляното бяха все още непоносими. Подейства му като балсам. Отвлече вниманието му, отпусна тялото му и изпълни сънищата му с неописуеми сцени, в които Лолита беше с лицето на Лисбет. После дойде „Любовникът“ – по-необуздан, по-жесток, и с него някои от сънищата му се превърнаха в кошмари.
Докато четеше втория роман, внезапно прозря съвпадението в размера и подвързията на двете книги. Опря ръце на патериците си и се изправи, стигна, куцукайки, до библиотеката и я прерови цялата от горе надолу и отдясно наляво, докато – една по една – откри и останалите.
Атикус определено се оказа добър ученик, а Лисбет, колкото и да твърдеше, че изкуството на любовта не може да се научи от някакви книги, всъщност стенеше и гърчеше от удоволствие крехкото си тяло благодарение на Милър и Набоков.
Недискретната мълва за любовните умения на младия Крафтсман се разпространи по коридорите на женските колежи в университета като горски пожар. Скоро славата му се превърна в легенда. Жените го търсеха с поглед, преследваха го по тъмните улички, причакваха го по ъглите, дебнеха го навсякъде. Веднъж едно момиче направо го помоли, при това напълно сериозно, да се любят в спортното му кану. Направиха го през нощта, докато плаваха по Темза – тя бе възседнала краката му и двамата се движеха назад-напред в ритъма на греблата.
Никога не каза на Лисбет за тези случайни любовни похождения. И за какво да й казва? В крайна сметка тя беше тази, която печелеше най-много от новопридобитите му умения.
В края на третата година, след наученото от книгите и откритото чрез личния опит, Атикус вероятно можеше да напише свой собствен еротичен роман.
След като подреди малката си библиотека, Атикус извади от куфара електрическата кана за чая си. Беше досадно да я носи навсякъде, но по-лошо от това бе да чака от румсървиса да му донесат гореща вода. Имаше нужда от чай на всеки четиридесет минути – беше го изчислил до секунда.
Винаги пътуваше с две или три кутии „Ърл Грей“. Въпреки постоянните уверения, че продуктът може да бъде намерен в повечето страни по света, той изпитваше истински ужас, че може да остане без тази панацея за всяка възможна болка.
*
СПЕЧЕЛЕТЕ романа „Щастието е чаша чай с теб“ на Мамен Санчес (Издателство „Хермес“)!
Как?
Довършете в коментар под статията тук следното изречение: „Щастието е...“.
Чрез жребий ще изтеглим печелившия и ще го обявим на фейсбук страницата на Peika.bg на 20 август 2014 г..
Късмет!
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
