Силата на българския дух - важни факти за 3-ти март!

  • Силата на българския дух - важни факти за 3-ти март!
    Силата на българския дух - важни факти за 3-ти март!

Честит национален празник, българи!

Знаете ли кога Денят на Освобождението, 3-ти март, е обявен за национален празник на България? Той се чества за първи път във Велико Търново на 19 февруари (3-ти март по нов стил) през 1879 г. Две години след Освобождението - през 1880 г., празникът се отбелязва в София като Ден на възшествието на престола на император Александър II. От 1888 г. 3-ти март започва да се празнува като Ден на Освобождението на България от османско владичество. След 9 септември 1944 г. празникът спира да се отбелязва като официален и е обявен за шовинистичен. Той започва отново да се чества всяка година, с решение на Политбюро на ЦК на БКП от 1978 г. През 1991 г. 3-ти март е обявен за национален празник на България.

А сега да се върнем 141 години назад...

Както знаете, Самарското знаме е един от символите на българското опълчение и на българската бойна слава. То е изработено по инициатива на жителите на град Самара е Русия като израз на тяхната морална подкрепа за справедливата борба на българите. Знамето е съставено от три цвят - червено, бяло и синьо. От двете страни на знамето, в средата му, са вшити златни кръстове. На лицевата страна е избродиран образът на Иверската света Богородица, а на обратната страна се намират ликовете на Светите братя Кирил и Методий.

Знамето е избродирано от монахини от Самарския манастир, а живописните работи са изпълнени от художника Симаков. Към дръжката на знамето са прикачени две червени и две сини ленти, като на едната червена лента е изписано: „Самара – Болгарскому народу вь 1876 году“. Върху една от сините ленти има надпис: „Да воскреснеть Богь и разтучаться враги его“.

Тържественото връчване на знамето става на специална церемония на 6 май 1877 г. в лагера на българското опълчение. Знамето е издигнато първо от ген. Столетов и е връчено на унтерофицер Антон Марченко от ІІІ опълченска дружина.

Генерал-майор Михаил Скобелев (1843-1882) е сред най-големите герои на Руско-турската освободителна война. През март 1877 г. е привлечен на разпореждане на главнокомандващия на Дунавската армия великия княз Николай Николаевич. Включва се активно в битката за Плевен, когато си спечелва и прозвището Белия генерал. Ръководените от него части допринасят съществено за успешната обсада на Плевен, в боевете при Шипка-Шейново, както и за устремното настъпление към Одрин и Цариград. Освен безспорните си качества на военачалник ген. Михаил Скобелев притежавал и умението да печели доверието на своите войници и подчинени, заради което бил сред най-обичаните руски генерали.

Друг герой от това време, за който не се говори много, е Капитан Петко Войвода. Той е един от многото български войводи, действали в тила на турската армия и дали принос за окончателна победа над Високата порта. Дружината на Петко Войвода успява да потуши метежа на английския наемник Сенклер за обособяването на Родопите като самостоятелна област извън пределите на бъдещето българско княжество. В знак на благодарност за оказаната помощ руското правителство награждава Петко Киряков с офицерски чин- капитан.

Копнежът и усилията на българите да имат своя собствена свободна държава се увенчават с успех с подписването на Санстефанският мирен договор. Това се случва в къщата на семейството на Симеоноглу в Сан Стефано. Днес това е квартал в Истанбул, разположен на Мраморно море, на около 10 километра западно от историческия център на турския мегаполис.

Сан Стефано е населеният пункт, при който руснаците спират настъплението си по време на Руско-турската война (1877-1878) и е мястото, където Русия и Османската империя подписват на 19 февруари (стар стил)/3 март (нов стил) Санстефанския мирен договор. Той е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей от страна на Османската империя. Няма присъстващ свидетел на подписването от българска страна, независимо от това, че сме участвали във военните действия и сме дали хиляди убити опълченци. Договорът урежда, макар и неокончателно, обособяване на Трета българска държава след близо пет века османско владичество в България.

Българите обаче не могат да знаят, че Санстефанският договор е предварителен и подлежи на неизбежна ревизия. И така, Берлинският конгрес се открива тържествено на 13 юни 1878 г. В него участват Русия, Англия, Австро-Унгария, Франция, Германия и Турция. Според него България се разделя на Княжество България, Източна Румелия, а Македония е върната обратно под властта на султана.

Така, макар и временен, Санстефанският мир, който празнуваме, има своето значение. За нас, българите, 3 март 1878 е въплъщение на едно начало. На този ден е направена първата политическа крачка, заради която хиляди българи дадоха живота си. Този ден показа, че жертвите от Априлското въстание не са били напразни, че 15 хиляди доброволци, които загиват, сражавайки се в Руско-турската освободителна война, не са дали живота си напразно, че силната на българския дух е несломима!