Случвало ли Ви се е да се озовете на летището с билети за връщане, вместо за отиване? Така започна нашето семейно пътешествие. Ще Ви разкажа за него, но без цифри и посоки, защото те не са силната ми страна.

Единственото, което знаех за Малта, защото не обичам да чета предварително, за да не влезна в чужди обувки, които да ми стягат или хлопат е, че няма течащи реки и водата им не е питейна, но бях маркирала разни неща, които да не пропуснем.

Седмица в Малта

За седмица, без много да се натоварвате, можете да преживеете своето малтийско приключение. Ако сте във Валета през август, ще трябва да се съобразите с климата, дори да не искате – горещо е, без значение дали е сутрин или вечер, няма прохлада. А ако сте и с децата си, преразгледайте си предварително начертаната програма. Където и ходихме, беше рано сутрин. Късните следобеди оставихме за размотаване по крайбрежното пристанище или просто обикаляхме по тесните каменни улички, които преливат една в друга и сами Ви водят донякъде. Така открихме Ботаническата градина, на входа на която Ви посрещат местните гидове – десетина котки, които мързеливо се излежават, намерили прохлада. Самата градина не е голяма, но има пейки под дърветата, малки фонтани, които създават усещане за хладина и е любимо място за събиране на местните хора, далеч от шумотевицата и гъмжилото от туристи. Освен със спокойствие, ще бъдете възнаградени от гледката на множество познати и непознати растения, с огромни размери-всякакви видове кактуси, огромни фикусови дървета и разни други представители на флората, които не запомних, но всички са с прилежно надписани табели. Ако пък харесвате скалисти плажове, има много места, където да се разхладите и да поплувате - водата е прекрасно топла и много солена, усещате как кожата Ви се стяга и побелява от солта, щом изсъхнете.

Mdina – Тишината на града

Можете да я чуете, ако изпреварите потока от туристи, които буквално превземат старата столица към обяд. Сутринта, Мдина ни посрещна с шепота на празните жълтокаменни улички и умиротворението на катедралата „ Свети Павел“ – изящна отвън и пищна отвътре. Не пропускайте възможността да се насладите на вътрешността и, и на музея на катедралата, събрал най-доброто от малтийското изкуство.

Marsaxlokk

Ако в неделя сте в Малта, отидете на това малко пристанище – тогава е рибният пазар. Автобусът ще Ви заведе направо там, на последната спирка шофьорът ще Ви подвикне да слезете и ако се колебаете за посоката – просто следвайте хората с празни торби в ръцете и след няколко метра ще го усетите – мирисът на прясна риба и гласовете на продавачите и купувачите, които се сплитат в странен напев – песента на Марсакслок. И когато се сдобиете с желаната от Вас риба, която сте избрали от рога на рибното изобилие, се разходете и поглезете очите си с шарените рибарски лодки luzzu, които се поклащат уморено в пристанището. Не успяхме да хапнем рибена чорба, в 10.30 вече беше прекалено горещо, слънцето не почива в неделя, а и ако бяхме решили да чакаме да започнат да сервират обедна храна, рискувахме прясната  риба да не е толкова прясна за вечеря. Така че, взехме си закуски от една фурничка и обратно.

Остров Гозо

Предпочетохме фериботът като средство за придвижване и се насладихме на 40 минутна панорамна обиколка. Избрахме да видим цитаделата във Виктория и отново бяхме възнаградени с гледки отвисоко, пищно изрисувана катедрала, тесни каменни улички и усещане за вечност. Пропуснахме Синята лагуна като следобедна възможност за плаж и си избрахме некомерсиална дестинация. Плажът, на който попаднахме, се оказа малко посещаван и достатъчно отдалечен, че да приемат само пари в брой в заведението, поради недобра интернет връзка-точно като за нас. Пътят до него е доста стръмен, ограден от кактусови насаждения, докъдето ти стига погледът. Избрахме си скала, на която да опънем хавлиите и моите любители на гмуркането, екипирани с маски, се насладиха максимално на следобедното изживяване. Топла и синя вода, скали, риби… Какво повече да си пожелаеш! Със сигурност това беше най-прекрасният следобед за нас като семейство! Навръщане, докато изкачвахме стръмната урва, си набрахме кактусови смокини и видяхме хамелеон в клоните на едно дърво, под което си вземахме дъх. Обратният път до Валета беше в тъмната част на деня и се насладихме на светлините на Малта. 

Трите града

Всеки ден ги виждахме от прозореца и най-накрая дойде и тяхното време. Birgu, L-Isla и Bormla, наречени трите града още от Наполеон, за да не се затруднява в запомнянето на имената на малките градчета, ще ви очароват със спокойствието си. От кой започнахме първо, ще Ви излъжа, защото поради моята дезориентация и страх „ да не би да се загубим“, слязохме на неправилна спирка и започна нашето обикаляне.

И тук архитектурата е същата-прави тесни улички, които блестят в мекожълто под сутрешните лъчи на слънцето, стъпала нагоре, стъпала надолу,пристанища с яхти, малки заведения, сладолед… Дали заради ранния час тук не усетихме туристическия натиск и се насладихме на мотаенето по уличките и мечти покрай яхтите. 

Периодът, в който сме тук, е голям религиозен празник. Катедралите са празнично украсени, по улиците се веят знамена, камбаните на две от църквите ни поднесоха истински концерт. Когато се разхождате няма как да не намерите църквата „Свети Лоранс“-първата църква на малтийските рицари. След като си взехме поредната доза от Малта, на път към някоя автобусна спирка,се натъкнахме на спирка на ферибота и се прибрахме по малтийски – не на яхта, но на откритата тераса на малък ферибот, който ни остави на пристанището.

Mosta, Rotunda

Оставихме я за последния ден и е имало защо. Ако видите първо нея, другото ще бледнее. Или може би, защото видяхме нея последна, другото избледня. Не знам, яйцето ли е първо или кокошката? Но без значение в кой момент на Вашето малтийско приключение – вижте Ротондата! Толкова е красива, че дори бомбата, която е пробила купола и по време на Втората световна война, е затаила дъх от красотата и и не е избухнала!

Да живееш в общност

Въпреки, че не познавам малтийците, по разни индиректни пътища, се опитах да надникна зад стените на туристическа Малта и в мен се породи усещането за живот в общност. Какво видях? Светци по стените на къщите, снимка в автобуса с послание за благодарност към шофьорите, работили всеотдайно по време на кризата Ковид 19, къщички и хранилки за котки, плакат срещу Парламента, пледиращ за правата на неизвестен за мен Пол Софиа, множество плакати, цветя и запалени свещи пред статуята пред Ко-катедралата, напомнящи, че не забравят и продължават да търсят справедливост за убита преди повече от 5 години журналистка …  

Връщайки се от Гозо, автобусът ни се заклещи в трафика – не успя да се размине с камион, а спрелите на шосето коли не позволяваха маневра. И така – ни напред, ни назад. В един момент  един от пътниците слезе от автобуса и започна да навигира шофьора – малка помощ, но единствената необходима, за да си измъкнем от заклещването. И продължихме! След 5 минути автобусът отново спря… „Сега пък какво се обърка?“ Нашият шофьор говореше нещо с колегата си през прозореца на успоредно спрелия автобус. След секунди вратите се отвориха и влезе притеснено момиче, объркано на вид, и му благодари. Беше объркала посоката на автобуса!

Хората се познават по малките жестове, които правят. Големите жестове винаги очакват нещо в замяна. Водата в Малта е оскъдна, пречистват морска вода за домакинствата. Но Валета е не по-малко зелена от други градове – бяхме в четири градини, където да си откраднеш малко прохлада. А бутилираната вода? Мислех, че ще е много скъпа, понеже е дефицитен ресурс, а се оказа, че е на символична цена, когато си купуваш, а независимо дали пазаруваш в кварталното магазинче или супермаркет, получаваш 12 литра вода подарък над 30 евро сметка. Малък жест, но ти става мило – подаряват ти това, което им липсва най-много,но е най-важното за човека.  

Храна

Храната е основна италианска, тук-там с гръцки привкус. Ако сте с тиинейджъри в Малта, страхотен късмет за тях. Аз си набелязах малко типично ресторантче с местна кухня, но все не успявахме, защото вечер не работеше. Стана ясно, че ще е обяд и успяхме да издебнем свободна маса за двама. Малки дървени маси, не повече от десетина, дървена ламперия и божествено ухание. Някак си се озовахме в ъгъла на местните – до нас  възрастен мъж хапваше салата и решаваше кръстословица, поговори с собственика на заведението, което сега се въртеше от дъщеря му, а той и помагаше в натовареното време. По едно време дойде възрастен човек с проходилка, зае една от свободните маси, и му донесоха местен десерт, който той изяде ритуално. Личеше си, че идва тук всеки ден за да се наслади на десерта си. Когато отиде да плати, мъжът от съседната маса започна да вика тихо на момичето, но достатъчно силно, за да чуя, че се казва Ана и  разбрах, че му пое сметката. Малък жест, от който светна благодарност в очите на стареца. И се замислих, натоварено обедно време, чакащи отвън туристи, за да се освободи маса и двама възрастни мъже – единият, вкусващ своето парче сладост за деня, а другият, вкусващ от обедното си спокойствие, бодвайки от салатата, четейки вестника си. А туристите чакат за свободна маса отвън…

Храната се приготвя на място и е точно домашна храна – прясно приготвена и задушевно поднесена. Аз си избрах рибена чорба, а съпругът ми – заек по малтийски. Само ще споделя, че ако попадна отново в Малта, ще се върна точно тук. И почти на излизане видях, че заведението има грамота от Tripadvisor. Истинско попадение с нашия обяд!

Градски транспорт

Перфектно уреден - климатизиран, точен, надежден, разписанията са достъпни онлайн. Купихме си седмични карти за всички линии и се придвижвахме безпроблемно до всяка една от набелязаните цели. Шофьорите са факири с трафика – вероятно затова повечето са индийци!

Малта рециклира

Понеже съм много зелено настроена, няма как да пропусна този факт. В квартирата, в която бяхме, имаше точен график кога какъв боклук се събира. Тук няма контейнери за смет.Истинско предизвикателство е за шофьорите на камиончетата за боклук да обикалят ежедневно тесните улички на централната част! Как стимулират хората да рециклират? Цената на пластмасовите и стъклените бутилките и на кенчетата е калкулирана в общата цена. Ако ги върнеш си получаваш парите обратно, ако не, ги губиш. Просто, но работи! Видяхме автомати за изхвърляне на стъкло, които веднага ти пускат парите, а в автобуса попаднахме на две жени, които  носеха огромните торби с пластмасови бутилки са рециклиране.

Защо ми остана соленият вкус на Малта? Не само заради водата! Където и да бяхме, видях къде се влагат средствата от Европейските програми. Кипеше усилен ремонт на пътищата, реставрираха се интериорите на катедрали и църкви, а тези, които видяхме, вече бяха възстановени. „Наследството на Малта“-това е мотото на реставрацията! Малтийците са се заели да направят най-доброто за мястото, където им е отредено да премине земния  им път и да оставят едно по-добро място за живеене на децата си. И да го покажат на останалата част от света! „Гордей се, че си местен!“ – груб превод на плакат за събитие, който видях на една автобусна спирка!  

Това е Малта, каквато я видях през седмицата, в която бяхме нейни гости. Ако кажа, че ми стигна или не, ще излъжа. Беше ми точната седмица! А Малта ни изпрати с Бетовен, в изпълнение на чакащо полета си момче – летище с пиано е летище с душа!

Дано да съм раздразнила любопитството и ищаха Ви за пътуване!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!