Една от най-интересните забележителности на Чили, а и на Южна Америка е националният парк “Торес дел Пайне”.
Намира се на територията между Андите и патагонските степи, като на езика на местните индианци мапуче името му означава “сините кули”. Разположен върху площ от цели 2 420 кв.км., той е едно от последните диви места на планетата.
Всяка година паркът е посещаван от стотици хиляди туристи, като това става под строгия надзор на екологичните организации. Туристическите групи се състоят от не повече от 10 души, като придвижването става с водач (може да се движите и индивидуално, но не навсякъде). Мястото се стопанисва от комисията по горите на Чили и всеки желаещ да го посети минава през портал, където плаща входна такса и попълва декларация, че няма да навреди на флората и фауната. Преди години тук е имало пожар, като са били засегнати обширни горски площи. В резултат на това, днес тук властват железни закони – абсолютно забранено е паленето на огън. За хванатите в нарушение са предвидени солени глоби, а за причинителите на пожар – до 3 години затвор. Друго правило, което също трябва да спазвате е да се движите само по обособените за целта пътеки, без да отъпквате наоколо. Освен това не бива да изхвърляте какъвто и да е боклук на територията на парка.
Климатът в района е с преобладаващи ниски температури, като лятото те са около 11°C, а зимата рядко надхвърлят 1°C. Мястото е известно и с голямото количество дъждове, които са целогодишно явление. Силните ветровете също са нещо обичайно и поради тази причина тук могат да бъдат видени изкривени храсти, а също и ниска растителност, каквато са орхидеите. Представители на животинският свят пък са стадата гуанако, които са доста дружелюбни и лесно могат да бъдат фотографирани (гуанако е бозайник, подобен на ламата). В паркът се срещат над 100 различни вида птици, сред които са птицата нанду, дивото фламингото, както и южноамериканския кондор, който впечатлява с размаха на крилете си от близо 4 метра.
Природните забележителности, които мястото предлага са разнообразни – планини, водопади, фиорди, ледници, езера. Трите гранитни кули, разположени в самия център на парка са дали името на резервата. Оформени са под въздействието на ледниците, като най-високата от тях достига близо 2900 м. Според легендата, който ги зърне, ще бъде закрилян от местните индиански духове.
В случай, че решите да къмпингувате тук, добре е да знаете, че има три вида къмпинги: безплатни; платени; платени, които имат и възможност за настаняване в хижа. Последната опция излиза доста скъпо, а и храната в хижите е няколкократно завишена, така че най-добрият вариант е да си носите храна. Що се отнася до платените къмпинги, можете да наемете палатка, ако нямате ваша, но цената отново е доста висока. На територията на парка има и хотели, които, обаче, не са близо до туристическите маршрути. Самите маршрути са кръстени на буквите от азбуката, на които приличат по форма. Най-популярният, например е обозначен като “W”, който според указанията се изминава за 8-10 дни. Съкратеният му вариант пък отнема 4-5 дни. При по-дългият преход се обикаля целия планински масив, като има един висок проход (1200 м.), който се смята за най-голямото предизвикателство пред туристите.
Местността е превърната в национален парк през 1959 година, като първоначално се е казвала Лаго Грей, а през 1970 година получава сегашното си име. Тъй като резерватът е бил с доста по скромни размери, през 1977 година чилийското правителство получава дарение, благодарение на което той придобива днешният си вид. През 1978 година мястото е обявено от ЮНЕСКО за биосферен резерват.
Може би ще ви е полезно да знаете, че най-близките населени места до “Торес дел Пайне” са градовете Пуерто Наталес (разположен на140 км. южно от парка) и Пунта Аренас (на 312 км. южно от парка).
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
