Как ви звучи театрална постановка, чийто сценарий са историите на хората от публиката?

Нарича се плейбек театър и ако сте гледали такова нещо, вероятно зад постановката е стояла Цвета Балийска. А ако не сте – гледайте - тъкмо тръгват на турне из България.

Цвета определя себе си като „професионален ентусиаст-изследовател“. От малка е по/на/зад сцените покрай майка си - актрисата Илиана Балийска. Дипломирана в няколко специалности (педагогика, драматичен театър, плейбек театър и психодрама). Цвета създава Playback театър „Тук и сега”, единствената активна, професионално практикуваща група в България. Води курсове, от 2010 г. ръководи и режисира Театрална студия „Драмеди” и има множество награди от фестивали. Участва в Европейски проекти за социална интеграция и професионална реализация на незрящи деца и младежи.

- Коя е Цвета и какви са мечтите й?

- Цвета е професионален ентусиаст - изследовател, който се интересува от хората, изкуството и пътя на човешката душа. Омъжена от 12 години за прекрасен артистичен бизнесмен, който я подкрепя по всички възможни начини и с когото си играе най-добре. Отглеждат две деца - Емона (9 г.) и Росен (5 г.), които дават заявка за доста добър човешки материал.

В личен план мечтае за непоклатимо здраве, благоденствие на най-близките и повече свободно време за пътешествия и приключения. В професионален план мечтае да направи първия международен плейбек фестивал в България със специален гост основателят му - Джонатан Фокс. Мечтае за създаването на Център за театрална работа с незрящи деца и младежи в София, както и за изграждане на национална плейбек мрежа, с активно практикуващи групи в цяла България.

- Какво е Playback театър?

- Това е имровизационен театър, чийто сценарий са историите на хората от публиката. Театър, който стимулира излизане от зоната на комфорт. В него присъстват освен театралните методи на изразяване, също така танц, пантомима, музика, песни, метафора, сюрреализъм и поезия. Театър, който уважава ценностите и принципите на психодрама метода - зачитане на личността, подкрепа, позитивна промяна, поглед отстрани, вникване в същността, смелост да се разкриеш, споделяне, съпреживяване, толерантност и емпатия. Въздействието на плейбек театъра е както моментално, така и с отложен ефект. В някои случаи катарзисът се случва на сцената, докато разказвачът гледа и слуша историята си, в други - след време - неочкавано и внезапно. Това е театър със социално значение и мигновен ефект - в началото на представлението имаме група непознати, а в края - хора, които се чувстват заедно, по-близки и знаят малко повече за другия, за себе си и за света.

- Какво те вдъхновява да се занимаваш с плейбек театър?

- Това, което ме вдъхновява, е ефектът, който има върху всички, които се докосват до него. За самите практикуващи е безценна всяка една репетиция и/или обучение - придобиват се нови знания и умения, които развиват креативността, спонтанността, артистизмът, смелостта, емпатията, умението да слушаш, да разбираш себе си и другите. Развива се интуицията, умението за работа в екип, презентационни умения и много други. Практикуването на плейбек театър изисква много разнопосочни умения и предизвиква човек да се надскача всеки път, когато практикува. За публиката той предлага едно ново и неочаквано преживяване, смяна на гледната точка, вникване в забравени чувства и преживания, надникване в света на другите, усещане, че присъстваш на нещо неповторимо и изключително, забавление, смях и сълзи. За разказвачите - възможността да споделят и изгледат обратно историята си е изживяване, което дълго се помни и припомня. Слелостта да разкажеш лична история пред много непознати те окрилява и придобиваш увереност в себе си и във възможността да бъдеш чут, разбран и приет. Плейбек театърът е метод за работа върху себе си, върху взаимоотношенията с другите, върху широкото разбиране на света и живота. Но той е и метод за социална промяна, за ежедневни малки стъпки към по-добър свят - на толератност, емпатия и вяра в безкрайните способности човека.

- Каква е разликата между плейбек театър и обикновен театър?

- Джонатан Фокс нарича „класическия” театър „театър театър”. Ние приехме този израз, защото какво точно значи „обикновен” или „класически” театър?! Ние обичаме театъра и всяка негова разновидност. Разликата на първо място е в интеракцията и импровизацията. В театър театър се разчита на драматургията, режисурата, сценографията, на таланта на актьорите. В плейбек театъра сценарият е в ръцете на публиката. Има структура, форма и ритъм, но всичко е импровизация. В театър театър хората са „скрити”, те са в сянка. В плейбек театъра прожекторът е насочен обратно - към публиката. Центърът в театър театър са драматургията и актьорите, в плейбек театъра фокусът е в личната история на всеки един човек от публиката и преживяването на заедност и магия. Рискът от провал, който поема плейбек актьорът всеки път може да бъде непоносим за театрален актьор, който е свикнал да се опира на текст, мизансцен, отработено партньорство, режисура и т.н. Затова често най-добрите плейбек актьори не са от театър театър, а от танца, консерваторията, педагогиката, психодрамата или други професии, които нямат общо с изкуството.

- Коя е любимата ти история от публиката? Защо?

- Имам любими моменти като диригент. Конкретна история не е етично да отбелязвам, а и няма такава. Обожавам секундата в интервюто, в която разказвачът решава да бъде искрен и да рискува, след като е излязъл на сцената без това намерение. Моментът в който казва (метафорично, а и понякога булвално): „Е, добре, де! Ще кажа истинската история!”. За мен да присъствам на този „скок” на личността е уникално преживяване и вълнението, което споделяме с публиката в този момент, е неописуемо. Любими са ми историите за детството, за най-близките, за загуба, за раздяла, за истинска среща. Обичам историите, които са крайъгълен камък в живота ни, историите, след които не сме същите. Обичам историите, които са дълбоко заровени и забравени, а са изникнали асоциативно от процеса на плейбек представлението.

- Как това, с което се занимаваш променя позитивно твоят живот и живота на хората около теб?

- За мен лично плейбек театърът отвори нов път, нова посока в живота ми, която не само осветли дните ми със смисъл, но ми даде цели, които са с трийсет години напред във времето. Хората, с които работя, са уникални, талантливи, прекрасни и всеки път, когато отивам на репетиция благодаря на вселената, че имам щастието да работя с тях. Има нещо интересно в това, че всеки, които се заинтригува от плейбек театъра, е човек, с когото си струва да общуваш, има много какво да научиш от него. От пътуванията ми по света и срещата с плейбекъри от цял свят виждам, че всички те са много ценни хора, много „мои”. Хората около мен са щастливи, защото енергията и светлината, които получавам от работата си, мигновено споделям с всеки, с когото общувам. За всеки е вдъхновяващо да види човек, който гори в работата си, вярва искрено в това, което прави, и най-вече го прави с цялата си налична любов и отдаденост.

- Има ли прилики между плейбек театъра и пътешествията?

- За мен лично плейбек театърът е най-голямото пътешествие до момента. А и пътешествието в личните истории, разлистването на голямата книга с истински приказки всеки път те отпраща на различно място - истинско или въображаемо, вътрешно или отвън. И то без да трябва да инвестираш много време и средства. Винаги на разположение и наблизо!

- Какъв пътешественик си?

- Ненаситен. Искам да отида навсякъде, да разгледам всичко, да отида във всички музеи, задължително на местен театър, концерт или опера, да пия национално питие с местните, да намеря малките улички, непознати за туристите, да си купя уникални винтидж неща от малко магазинче, да ходя, докато краката ми отмалеят, да поседна на тротоар или пейка и да дишам въздуха, да гледам хората и да си представям какво би било, ако аз живея тук.

- Къде би се връщала отново и отново?

- В Италия. Там съм ходила най-много и всеки път - с голямо удоволствие. Искам отново да отида в Ла Скала на опера и в музеите. В Амстердам също бих отишла при всяка възможност!

- Къде се намира пейката с най-красивата гледка?

- Изникна ми голямата висока тераса на остров Капри, Италия. Усещането там е върховно. Още когато се запознахме, бъдещият ми мъж каза - „Искам да те заведа на терасата в Капри, да седнем на пейка, да гледаме и да дишаме въздуха”. Няколко години по-късно го направихме. И беше вълшебно - самият остров, природата, чистотата, усещането за лукс, теракотата по улиците, уханието на цветя и цитрус навсякъде. И любовта, която споделяме.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!