Навремето азербайджанското езеро Урмия е било рай за птици и къпещи се летовници, но в наши дни кейовете му водят наникъде.

Водният басейн е наричан „тюркоазеният брилянт“ на страната и е било второто по големина солено езеро в Близкия Изток след Каспийско море. От началото на 70-те природата и хората са увредили това бижу, закътано в северозападен Иран, и за изминалите 30 години размерът му е намалял с около 80%. 

Пеликаните, белите чапли, патиците и фламингoтата, които преди пирували с артемиите в този биосферен резерват на ЮНЕСКО, сега са почти изчезнали. Дори туристите, които посещавали езерото за терапевтични бани в топлите солени води, вече са доста рядка гледка.

Останали са кейове, които не водят наникъде, разпадащи се останки от кораби са заседнали в тинята и докъдато поглед стига се белее пустотата на солниците. Вилнеещите ветрове разнасят солта из обработваемите земи и постепенно превръщат почвите в неплодородни.

Солените прашни бури възпаляват очите, кожата и дробовете дори на жителите в Табриз – град на близо 100 км от езерото. През последните години водорасли и бактерии оцветяват в кърваво червено примамливите тюркоазени води на Урмия, които са 8 пъти по-солени от тези на океана.

Сигурно се питате какво ли се е случило с това някога красиво езеро? Според учените климатичните промени засилват сушата и покачват горещите температури през лятото, които ускоряват изпарението. Това обаче е само едната страна на нещата.

Инженери и експерти посочват, че езерото страда и заради хилядите незаконни кладенци и изграждането на множество язовири и напоителни съоръжения, които отклоняват водата за отглеждането на ябълки, жито и слънчоглед. Специалистите призовават иранското правителство да вземе мерки преди Урмия „да стане жертва на синдрома на Аралско море“. Tака експертите наричат прекомерната експлоатация на вода, която обрече на смърт, намиращото се в Централна Азия, Каспийско море.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!