Неочаквано обаждане от стар приятел, топъл есенен следобед и цял уикенд на разположение...

Така започват повечето интересни пътувания. Село Врабците край град Габрово, е едно от онези забравени места, които крият в себе си "дъх на старо вино и сладко от смокини, скрити още в скрина"

Още щом слезете от колата, вече знаете, че ви предстои нещо необикновено. Пътят е стар, за асфалт не може и да се помисли, а къщите са сравнително отдалечени една от друга.

През есента всичко е обсипано с листа, подобно на цветна пътека. По-голямата част от жителите на селото вече ги няма. Но тъкмо, когато си мислите, че едва ли ще видите жива душа, отнякъде се чува пронизващ глас: "Кой е-е-е?". 

Оказва се, че това е една от малкото баби, останали да живеят там заедно със своя добитък. Тъй като хората, идващи в селото, са рядкост, ще бъдете подробно разпитани откъде сте и какво правите там, като в допълнение ще ви бъде разказана цялата история на местността.

В крайна сметка, когато продължите, всяка следваща къща ще ви изненадва не само с архитектурата си, но и с това, че сякаш е замръзнала в спомените на времето. През прашните прозорци се виждат стари скринове, някои със снимки по тях, запазили се библиотеки или детски играчки. Независимо от призрачната гледка обаче, мястото има мистична красота. В представите си можете да видите кипящия живот отпреди, оставил своето бледо отражение в прашната табела "Смесен магазин".

Стари къщи, калдъръмени улици и красотата на природата, която ви заобикаля. Всичко се е съхранило така, сякаш някой го е омагьосал и всеки миг мястото ще се пробуди. 

Макар да има сравнително населена част от пет-шест къщи, носещи белега на съвремието, селото отдавна е изгубило истинския пламък на живота.

Преминавайки през гората, единствено по разказите на хората от село Врабците, ще разберете, че това всъщност са бивши поляни. Колкото повече продължавате през гората, толкова повече няма да ви се вярва, че някога това място е било за празненства. Сякаш сте попаднали в омагьосания свят на спящата красавица, която обаче съвсем не е там.

Когато излезете от гората, ще се озовете в сърцето на селото - уви, още по-безлюдно. Докато се разхождате край опустелите дворове, с изненада ще откриете каменни съоръжения, чиято функция е била да сушат плодове. Интересното на тази технология е, че за разлика от сегашните изсушени плодове, някога се е запазвала част от естествената им хидратация. По този начин зимата плодовете са се поставяли в специален воден разтвор, за да възвърнат част от вид си.

В този момент човек може да се зачуди колко ли още неща са изгубени за нас днес, особено докато се разхожда през някое от селата-призраци в България.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!