Калофер. Ботев ни приветства и изпраща.

Тръгваме нагоре към Балкана, дърветата са ни опора, подават ни дебелите си корени, по които да се катерим, и плътна сянка за отмора.

Балканът е различен, когато в него стъпват хора. Започва да ги води и напътства, закриля и предизвиква. Не крие нищо, стига сам да поискаш да узнаеш.

След 4 часа бодро тропане и смяна на пейзажи, въздух и надморска височина пристигаме в хижа Рай. Хижата е 1540 м над морето, на обширна поляна, приютяваща множество палатки. Слънцето припича, залязвайки, и сякаш сваля умората от раменете ни, завива ни със спокойствие и стопля земята за вечерните ни прегръдки с нея.

Множество хора се събират всяка вечер и споделят пространството около Рай. Около огньовете се чуват приказки до късно през нощта, хижарят грижливо настанява всеки в уютните дървени стаички на хижата.

Ние избираме да построим своята палатка на тревата отпред. Скоро всичко е тъмно, вечерният хлад ни приканва и отдаваме съня си на тишината.

Сутринта е свежа, хладна и обсипана с капчици. Всеки, който е решил да покори високия връх над хижата, стяга раницата си и групата бодро тръгва нагоре. След по-малко от час хижата вече изглежда като малка кутийка сред огромното зелено надиплено платнище, което сякаш върхът е разпрострял под нозете си.

Преходът е разнообразен и вълнуващ. Малки водопади, тесни пътеки, скалисти участъци с предпазни въжета и много, много зелено. Накрая, когато пристигнеш на върха, се чувстваш все едно току-що си тръгнал, зареден с пейзаж, въздух, природа.

На цели 2876 м се вижда дори Мусала на другия край на България. Дали ни вижда и той? Какво ли е да се гледат двата първенеца и да не си кажат нищо толкова векове?

Оставаме този въпрос на времето и потегляме отново надолу към нашето кътче Рай.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!