Историята, която ще ви разкажа, се случи във времето на късния соц, когато се караха москвичи, нямаше мобилни телефони, а кемперите бяха мит. Тогава бях и на... не-преклонна възраст от 7-8 години и баща ми ме мъкнеше с него на риболов на язовир Жребчево.

Според интернет язовирът е кръстен на потопеното село Жребчево, построен е между 1959 и 1966 г, а в североизточния му край се намира потопената църква "Св. Иван Рилски", която чат-пат изплува и се вижда.

Отдавна не съм ходил, но в детските ми спомени язовирът е почти отвсякъде заобиколен с гъста гора и достъпът до ръкавите е труден. Но пък по Подбалканския път между Николаево и Гурково има част без гора, от която се открива гледка към язовира от пътя.

Та историята... Бяхме се засилили да ходим за рибка за една седмица на този язовир. За риба ходихме с един москвич, като с него успявахме да влезем доста навътре в девствените и непристъпни гори, като минавахме по места, където дори черен път нямаше. Имахме палатка, въдици и храна за седмица.

Тръгнахме и пътят до язовира беше приказка. След като обаче навлязохме в гората, теренът стана почти невъзможен. Не беше път, а по-скоро "път". Ако трябва да направя връзка със заглавието, бих казал, че навлязахме в етапа на бурята, която е гътнала кораба на г-н Крузо.

Нашият моксвич ту оставаше на три гуми, ту правеше такива завои, че да виждаме задницата при завой, ту заставаше при градуси на наклон, близки до 90-те.

Всичко това до момента, в който трябваше да накрачи малко скали, да се чуе шум на метал, стържещ в скали, последван от яко газ и още толкова газ до момента, в който остана само газ без движение. Слизане от колата, псуване и воала... счупен носач и закъсал москвич, насред гората на 50 метра от брега на язовира.

Иначе казано, ако Левски беше жив и с нас, щеше да възкликне само "Ей ся си е*а майката положението". А по-друг начин казано, приключението "Жребчево" тъкмо започваше.

И понеже историята се случва във времената, в които нямаше мобилни телефони, направихме си лагер и бедствахме няколко дни, докато познати, на които бяхме разкали къде ще сме, не дойдоха на гости да хапнат рибка. Съответно да установят, че сме закъсали и на следващия ден да ни изпратят пътна помощ или по-скоро горска помощ - не знам как се е водило, предвид терена и тежко закъсалия москвич в него.

Общо взето приключението беше на оцеляване в дивата природа, без Петкан и туземците, но с чакалите, които всяка вечер идваха до нашата палатка и отмъкваха каквото бяхме забравили навън.

Денем ловяхме рибка и готвехме, готвехме и бобец.

Нощем просто се страхувахме, поне аз де с всичките си 7-8 години и толкова-годишно въображение за това какво се случва около палатката, в тъмното, сред воя на чакалите.

Погледнато от друга страна, незабравимо приключение, което е хубаво един турист и риболовец да има в актива си от истории. С други думи: "грабвайте москвича, някой се изкряска" и беж към Жребчево да видите какво е.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!