Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?

  • Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
    Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?

Отговорът е много прост – защото е удивителен.

И без да искам да обидя никого, ще уточня, че не говоря за съвременния град. Говоря за Втората стара българска столица, подслонила творците на един златен век за Българската държава. За свой огромен срам, аз го видях за пръв път съвсем наскоро, след като известен брой години отраствах на само 130 километра от него, а пък през останалите N години все се случваше така, че спирах в Шумен, Плиска, Мадара, но или времето не стигаше, или нещо се объркваше и Велики Преслав изпадаше от програмата. Намерете време и го посетете!

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Ето така изглеждаше мястото, което нашите предци са избрали за строеж на столица, по време на нашето посещение в началото на месец юни. Хубаво място, зелено и защитено. Специално тази поляна е била вътре в града, точно пред Южната порта на Вътрешния град. С какво е била застроена не знаем; днес минаваме през нея, за да стигнем от въпросния Вътрешен град до кръглата Златна църква и/или обратно, зависи къде спрем първо с колата.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

В подножието на кръглата Златна църква

Самите нас GPS-ът ни отведе първо до Златната църква, където изключително милата уредничка ни разказа как навремето никой археолог не е искал да започне разкопки, защото са го смятали за неперспективно на голото поле, и затова сега има паметник на първия, който се е престрашил. За съжаление не му запомних името – съгласно източници в Интернет е или Кръстю Миятев, или Юрдан Господинов, това са двамата първи изследователи на църквата. Самата тя (църквата) е частично възстановявана, така че да можем да добием представа как е изглеждала.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Златната църква

Оттам кратък преход през чудните поляни ни отвежда до Вътрешния град. Препоръчвам да се качите върху Южната порта, вижда се целият обект и околната панорама. Вижда се добре и как крепостната стена се е оползотворявала от всички възможни посоки – отвън към нея са се прислонявали търговските помещения, на два етажа, да не се губи нищо. А отвътре са били казармените помещения на дворцовите воини.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Вътре в тази цитадела има незнайно защо няколко двореца – един жилищен дворец на царската фамилия, друг явно представителен, наречен Тронна палата, и поне още един жилищен дворец, но не пишеше чий. Да не говорим за Патриаршеския палат. Отделно Владетелска базилика и Дворцова църква, плюс поне още една по-мъничка черква (кръстокуполна) в един от вътрешните дворове.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Изглед от Тронната палата на Велики Преслав

За мен лично най-удивителният обект се намираше доста по-нататък от Вътрешния град, като имате предвид, че столицата никак не е била малка и, както каза милата дама при Златната църква, тук където копнеш, излизат останки. И за малко да го пропуснем този обект, тъй като е обозначен само чрез малка табелка край шосето, сочеща наляво в нивите, с надпис „Дворцов манастир, 300 м“. Пътят е черен и изровен, и се очаква да паркирате на шосето и да ходите пеш. Ние като едни тарикати с по-висока кола се возихме дотам, но предупреждавам, че разстоянието е доста по-голямо от 300 м.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Дворцовият манастир

Комплексът е огромен и въпреки, че се виждат само основите на сградите, е много впечатляващ. Самото разположение в основата на хълм, който да осигурява защита, показва далновидност и мъдро планиране. По краищата на комплекса са разположени редички от квадратни помещения, обозначени като „манастирски ателиета“ – допускам, че тук е кипяла разнообразната книжовна дейност на Златния век. Както подобава на манастирски комплекс, има средищна църква и поне един параклис, бани, жилищни помещения и стопански двор.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Параклисът на Дворцовия манастир, с манастирската църква зад него

За финал съм оставила Археологическия музей на Велики Преслав, който вече е почти при съвременния град. Държа да отбележа, както и при Плиска, грижата и вниманието от страна на стопаните на обекта, личащи във всеки детайл. От сенчестия паркинг с малка градинка, през алеята с дървета, цветя и алпинеум, до самия вход на музея и чешмата, на която има висок чучур за хора и нисък за домашни любимци – всичко приветства посетителя.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Входът на музея на Велики Преслав

Музеят естествено представя находки от Втората българска столица, които дават представа за нивото на живота, занаятите, изкуствата и цялата култура в ония времена. Най-удивителните находки са в Съкровищницата, където за съжаление не е разрешено да се снима, но пък може да е добър стимул да ви изкуши да отидете и видите сами. Лично за мен най-интересна беше Преславската керамика, като се започне с рисуваните плочки за украса на стени и подове, чудесните глинени съдове и се стигне до известната икона на Свети Теодор от манастира Патлейна.

Защо не трябва да чакаме N години, преди да видим Велики Преслав?
Снимка: Simana Markovska

Иконата на Свети Теодор, края на 9ти – началото на 10ти век

Искрено се надявам, че съм успяла да предам своето възхищение от това много българско и много прекрасно място. Ако още не сте го открили, не чакайте повече!

Автор: Симана Марковска - за още интересни приключения, вижте тук.