Националните паркове са създадени, за да могат хората да се порадват, да оценят и да си починат сред красотата на природата.
В Европа има множество национални паркове и е трудно да се посочи кои от тях са най-пленителните, но британският вестник Гаридън (The Guardian) все пак се заема с тази задача.
Вестникът е помолил читателите си да подредят една такава своеобразна класация, в която има и български участник. Ето кои природни паркове на Стария континент те са извели в челната десятка:
1. Дурмитор
Черна гора
Името "Дурмитор" навярно идва от латински и на диалект означава „спящ“, а множество читатели на „Гардиън“ са отбелязали парка като пример за естествената, сурова красота на Черна гора. Националният парк Дурмитор между каньоните на река Тара на север, река Пива на запад и река Комарница на юг е много типичен пример за даденостите на региона със скалистите си планини, девствените борови гори, дълбоките каньони и кристалните ледникови езера - 18 на брой, най-известното от които е Черното. Подробна туристическа информация можете да намерите в близкия Жабляк.
2. Плитвички езера
Хърватия
Това е най-старият национален парк в Югоизточна Европа и най-големият такъв в Хърватска. Паркът Плитвички езера е открит през 1949 г. и се намира в планинска карстова област на страната на границата с Босна и Херцеговина, а езерата там са уникални. На площ от 29 685 квадратни километра можете да видите красиви водопади, реки и гористи хълмове. Красотата на националния парк е международно оценена и през 1979 г. ЮНЕСКО го включва в списъка си с културно наследство. Плитвичките езера годишно са посещавани от около 1,1 милиона души.
3. Парк Натурал Сиерас де Касорла
Този парк в източната и северозиточната част на провинция Хаен в Испания е открит през 1986 г. и се простира на площ от 2099 квадратни километра, което го прави най-голямата защитена местност в страната и втора по големина такава в Европа.
Интересен факт е, че нивата на защитеност в парка са различни в различните части от него заради голямата площ и това, че в пределите му има селища, където живеят общо около 80 хиляди души.
Друга интересна подробност е, че там можете да видите множество животински видове като петнисти лешояди, лисици, диви котки и златни орли, но с това туристическите възможности на парка не се изчерпват. В Сиерас де Касорла има места с праисторически рисунки като Куевас де Пардис близо до река Сегура, където има и останки от иберийски селища от 2000 години пр. Хр.
4. Хелветинярви
Хелветинярви (което на местният език означава Адското езеро) е парк, открит през 1982 г. и е известен с дивите си гори, дълбоките си клисури и каменистата си гледка заради разломите в здравите скали. Паркът се намира в региона Пирканмаа и се разпростира на площ от 50 квадратни километра, а една от най-известните му забележителности е цепнатината Хелветинколу, намираща се на югоизточния край на езерото Хелветинярви.
5. Гората Бяловиежа
Полша и Беларус
Огромната древна гора на границата между двете страни е защитена територия и в двете държави. Паркът се намира на 70 километра северно от Брест в Беларус и на 62 километра югоизточно от Бялисток в Полша.
От полска страна резерватът се простира на 105 квадратни километра и в него се намира Бяловиежката поляна с комплекс, който някога е принадлежал на руските царе. Днес там има хотел, ресторант и паркинг, а из околностите можете да се разходите пеш, на колело или на кон. Тъй като границата между двете държави на практика е в гората, няма проблеми да я прекосите. Полската част е идеално място за наблюдение на европейски бизони (около 800), редки птици и величествени дъбови дървета и мястото е посещавано средно от по 120-150 хиляди души на година. Белоруската част не е толкова посещавана, заради изолираността на страната.
По време на Първата световна война Бяловиежа е силно засегната от немските окупационни сили, които започват масов лов и сеч, прокарват железопътни релси и отварят дъскорезници. През Втората световна война местните поляци са депортирани от руснаците, които по-късно са депортирани от немците. Нацисткият лидер Херман Гьоринг е имал намерение да превърне гората в ловна зона, но в хода на войната тя се изпълва с руски и полски партизани и германските части извършват многобройни екзекуции в нея. Заради това и до ден-днешен там могат да се видят гробове.
6. Калдера де Табуриенте
Този скалист национален парк на остров Ла Палма с любопитна кратерна форма се намира в северната част на острова. Най-високата точка е Роке де лос Мучачос на височина 2426 метра, до който има път, а местната обсерваторията е доста близо до върха. Скалите в района са над 1000 метра, а страхотни красивите пътеки и малкото посетители, особено през зимните месеци, го правят привлекателна дестинация. Една от интересните дестинации е пътеката Маркос и Кордеро, заради серията от тунели през планините, а по пътеката Рута де лос Волканес можете да разберете вулканичната история на острова.
Колкото до човешката история – това място на острова е било последното убежище на местните хора гуанчи от нападналите ги испанци през 15-и век. Трудният терен и многото скривалища в него са затруднили иберийците сериозно и те са успели да победят гуанчите с подлост, пленявайки техният водач.
7. Пирин
Скалистите върхове, извисяващи се на голяма височина, девствените езера и страхотната гледка са направили впечатление на чужденците, които препоръчват Национален парк Пирин като един от най-добрите в Европа.
Вижте колко много възможности за туризъм имате в Пирин.
8. Монти Сибилини
Планините Сибилини са масив, част от централните Апенини, в регионите Умбрия и Ле Марке. Паркът е дом на редки растения и животни като гребенест таралеж, бухали, златни орли, соколи, вълци, а районът е известен с много красиви клисури и езера. Монти Сибилини е обявен за национален парк през 1993 г. и предлага многобройни възможности за забавление на туристите – можете да се разходите, да карате колело или да се спуснете към хълмовете на Ле Марке, където са някои от най-хубавите италиански села като Сарнано и Сан Джинесио. Паркът има и многобройни хижи, където може да отседнете срещу малко пари, а повечето от тях са на пътеката Гранде Анело.
9. Бутринт
Албания
Колкото по-скоро Албания се отвори за света, толкова по-скоро страната ще започне да трупа дивиденти от историческите си паметници. Паркът Бутринт се намира в югозападната част на страната и е задължителен за почитателите на древната история, заради многобройните си арехологически обекти от гръцко, римско, венецианско и османско време.
Туристите могат да разгледат останки от градски стени, театър, венециански замък, а гористата местност около тях има сложна екосистема, която зависи от езерото Бутринт и канала Вивари, през който се оттичат водите на езерото към Йонийско море. Паркът става все по-популярно място и през 2008 г. около 58 547 туристи са го посетили.
10. Ватнайокул
Известен е още като ледника Ватна, той се намира в югоизточната част на острова и покрива 8% от територията на страната. Площта на парка е 8100 квадратни километра, а средната дебелина на леда е 400 метра. Под ледената покривка има няколко вулкана, а вулканските езера в тях често са причинители на наводнения. Рядко се случва и някой вулкан да изригне под тези езера. Според Книгата на рекордите на Гинес Ватнайокул е мястото, към което има най-далечна видимост в света. Той се вижда от върха на най-високата планина на Фарьорските острови, които са на 550 километра разстояние.
Паркът покрива голяма част от територията на острова и е най-голямата ледникова шапка на Исландия, където хората могат да се разхождат, да лагеруват, както и да разгледат ледените пещери.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
