Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите

  • Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите
    Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите
  • Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите
    Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите
  • Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите
    Езикът с подсвиркване, който още говорят на Канарите

Ла Гомера е един от най-малките от Канарските острови. Не е сред топ дестинациите на туристите (освен на посветените, които откриват тук своята Шангри Ла), не може да се похвали с опустошителен нощен живот като съседите си, но пази една мелодична тайна, която ще заплени истинските пътешественици. Тук е оцелял и все още се използва езикът силбо гомеро (silbo gomero), който се състои само от подсвиркване с различна продължителност и тон.

 

Някога коренните жители на Канарските острови – гуанчите, използвали силбо гомеро (в превод „свиркане от Гомера“), за да си предават важни вести през тесните долини и дълбоките клисури. Именно релефът на Ла Гомера е причината днес островът да бъде пощаден от строителството, тълпите и туристическото обезличаване. През 70-те години спокойствието му е оценено от хипита, които се нанасят в скалните пещери по крайбрежието, а днес островът е дестинация само за ценители на съхранената природа, любопитните климатични феномени и... изчезващите езици.

Тренираното ухо веднага улавя съобщенията, които, няма как, на силбо гомеро винаги са публични. Една извивка на подсвиркването означава „Ела ми на гости довечера по залез“, друга - „Видя ли съседката Кармен с кого се прибра снощи?“ и така нататък. На силбо гомеро може да се каже всичко, което и на испански, само че с бонус - ефекта на мегафона. Казват, че съобщенията с подсвиркване могат да се чуят на разстояние от 3 до 5 км. Което е отлично средство за комуникация на остров с размери 22 на 25 км.

Езикът се състои от две гласни и четири съгласни, които заместват всички букви в испанския. Не се знае точно как и кога е възникнал, известно е само, че когато първите европейци идват на Ла Гомера през 15-и век, местните хора (със северноафрикански произход) си говорят със свиркане. Постепенно те адаптират силбо гомеро към испанския, а по-възрастните от местните хора си спомнят, че до началото на 50-те години на миналия век езикът се е използвал повсеместно.

През 2009 г. силбо гомеро е обявено от ЮНЕСКО за нематериално наследство на човечеството. Според доклад на организацията всички жители на Ла Гомера разбират езика, но само тези, родени преди 1950 г. и ходилите на училище след 1999 г. могат да го говорят. Причината е, че в края на миналия век силбо гомеро започва да се използва все по-малко за сметка на испанския. Масово навлизат мобилните телефони, а и все по-малко хора се занимават със земеделие из тесните клисури на острова. За разлика от стотиците изчезващи езици по света обаче, силбо гомеро успява да оцелее и от 1999 г. се изучава в училищата на острова. Запазването му става с невероятния ентусиазъм на местните хора. Много младежи, които „говорят“ силбо гомеро, започват да го преподават безплатно, организират курсове със свободен достъп, като постепенно местната инициатива се превръща в държавна политика.

Езикът се е използвал и в някои части на Тенерифе, Гран Канария и остров Йеро.

Чуйте как звучи силбо гомеро:

Смята се, че повече от 20 000 души говорят на силбо гомеро. И макар по света да са известни други езици със свиркане (в Африка, Гърция, Турция, Франция), този е най-добре проучен и използван от най-голям брой хора.  

Истината е, че ако днес пристигнете на Ла Гомера, малко вероятно е да чуете хората по улиците да използват силбо гомеро. Езикът може да бъде чут предимно в училищата и в ресторантите за туристи, където правят демонстрации. Но упоритото търсене и любопитството ви със сигурност ще бъдат възнаградени.