Днес ми се разказва за Берлин. Любимото място в Германия. Не обичам големи градове и притеснителни тълпи, но Берлин не ме притесни нито за момент. Е, може би малко в самото начало, когато се опитвахме чрез питане да намерим квартирката си, разположена на Nöldnerplatz.

Ако си мислите, че това се чете „Ньолднерплац“, много се лъжете. Нее, чете се „Нюльднеъпляц“, и никой уважаващ себе си германец няма да ви я посочи, ако не му я кажете точно така! Та, Берлин е невероятен и необятен, а аз искам да спомена няколко местенца извън „Топ 10 атракциите“ на града. Не че не ги посетихме и тях, ето прилагам доказателство:

Често обаче човек успява да открие радост извън най-утъпканите пътеки. Първият ми избор за днес е най-близо до „върха“, намира се едва на 13то-15то място в някои популярни сайтове. Факт е, че се включва в програмите предимно на семейства с (малки) деца. Става въпрос за Берлинския зоопарк, и трябва да имате предвид, че това всъщност са два зоопарка, което често предизвиква объркване. По-новият е социалистическият продукт на бившия Източен Берлин. Разположен е на земите на бивше имение, национализирано по социалистическо време, и е организиран наистина добре. Животинките разполагат с простор, което не винаги може да се каже за зоопаркове в големи столици.

Вторият зоопарк е всъщност първи, погледнат в исторически контекст. Той се намира в самото сърце на Берлин, в противоположния край на прочутия централен градски парк спрямо Бранденбургската врата. Самият парк даже носи неговото име – Tierpark или Паркът на животните. Създаването на другия зоопарк се е наложило от разделянето на Германия на две след Втората световна война и фактът, че централният парк останал при лошите капиталисти. За да се влезе в този зоопарк се чакаше на дълги опашки, каквито в другия не забелязахме. Тук има и великолепни аквариум и терариум, където намерих най-голямата колекция от изключително ярки и изключително отровни тропически жабки. Трябва да спомена, че самите сгради в зоопарка са много красиви.

Докато сме още на природна тематика, да ви представя и Музея на естествената история в Берлин. Място, на което искахме да отидем много години преди всъщност да се озовем в немската столица. Ами това беше заветно място за всеки любител на динозаврите! Не е като в Джурасик-филмите, но друго си е да знаеш, че макар ония на екрана да изглеждат много добре, всъщност не са реални, докато тези тук, макар и по скелети, са си съвсем истински. Освен това домакините се бяха постарали да осигурят забавни „бинокли“, които обличаха скелетите в мускули и кожа, като погледнеш през тях. Включително ето този красавец.

Живеейки в компанията на няколко геймъри-маниаци, нямаше как да не бъда отведена до берлинския Музей на компютърните игри. Малко и много симпатично местенце, пълно с дядовците на съвременните компютри, цяла зала с аркадни игри (това били тези, дето приличат на автомати за кафе, вода и прочее) и чудесен сувенирен магазин за маниаците. На мен лично най-много ми хареса една игра, която се играеше по двойки и включваше изненадващи наказания за всеки от играчите, който случайно сгреши. Лек токов удар, мощен вой на сирена в ушите или гумена палчица, която ти налага ръката, държаща мишката. Поне отстрани беше много забавно, но за съжаление не посмях да снимам тийнейджърите, които се бяха подложили на това.

За десерт искам да ви разкажа за Берлинския Dungeon – част от верига атракции с това име, така че няма как да се преведе. Най-добрият начин, по който бих могла да опиша „Дънджъна“ е „театър на ужасите“, по подобие на влакчетата на ужасите. От една страна всичко е бутафорно, и всички сме наясно с това. От друга преживяването е супер забавно и добрите актьори много помагат за това. Постановката е разделена на поредица стаи или сцени, на които се изнасят представления с участието на публиката. Не бих ви развалила удоволствието, така че само един пример – в една от залите попаднахме на средновековен съдебен процес, където един от нашата група беше осъден за „престъпления против модата“. Горещо препоръчвам сувенирния магазин, там можете да си купите ето такива чашки и други забавни нещица.

Автор: Симана Марковска, Manya the Tourist

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!