Деветашка пещера - находки, нашествия и истински истории
Днес сме на вълна пещери, но не какви да е, а малко по-специални. Такава е Деветашката пещера, до с. Деветаки, край Ловеч. Това не е пещера като пещера и седемте огромни отвора (окна) на купола ѝ, които ви гледат отгоре, го доказват.
Но не бързайте, не само това е най-необикновеното в тази пещера. Хилядолетия наред тя устоява на какви ли не нашественици- военни, туристи, кинаджийски, но стои все така непоклатима и величествена!
Находки
За да си представим цялата картина, трябва да се върнем около 70 000 г. пр. Хр или в старокаменната епоха. Оттогава, в пещерата, са открити следи от човешко присъствие. Първите ѝ обитатели вероятно са харесали естественото убежище заради големите размери, осветлението на голяма дълбочина, удобната позиция за отбрана, съседството с извори и реки, гори с дивеч, пасища и плодородни земи.
Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати културни останки от новокаменна епоха - VІ хил.пр.Хр.
Най-голямото поселение е от времето на каменно-медната епоха - V хил. пр. Хр. Тогава хората заселват почти цялата ѝ площ. Пещерата е населявана и през бронзовата, желязната и римската епохи.
Уникалното природно творение е дом и за друг вид обитатели - прилепите. Срещат се цели 9 вида от тях. Макар често обезпокоявани от кино творци и туристи, те продължават да владеят тъмните ѝ кътчета. Пещерата е населена с 12 вида защитени земноводни, 82 вида птици, които се срещат в района, 13 от които включени в Червената книга, 34 вида бозайници (4 от които включени в Червената книга на България, а 15 — в световния червен списък).
Местните хора наричат Деветашката пещера Маарата (от турски език – "пещера") или Окната заради седемте различни по големина отвора на тавана. През тях светлината прониква свободно и озарява централната зала и част от двете разклонения на пещерата.
Влизайки през огромния вход, ще се озовете в най-голямата пещерна зала на Балканския полуостров. Площта ѝ е около 2,5 дка, височината ѝ е цели 58 метра! За да добиете представа за мащаба, ще ви кажем, че в нея спокойно може да се побере цялата катедрала „Св. Ал. Невски" (висока 46 метра).
След централната зала, пещерата се разклонява вляво и вдясно. Лявото разклонение е дълго над 2 км. През него криволичи рекичка, която минава през голямата зала и се влива в река Осъм. Дясното разклонение на пещерата е сухо и топло. Влизайки навътре, то се разширява и образува правоъгълна зала, която обаче е доста тъмна.
Истински истории и опасности
В по-ново време Деветашката пещера се е използвала от германците за складиране на боеприпаси, но през есента 1944 г. им се наложило бързо да се изтеглят и нямали време да ги изнесат, затова решили да ги затрупат, като я взривят. Опънали дълъг кабел, за да я гръмнат от разстояние. Точно тогава миналвал един месен овчар и се спънал в шнура, без да подозира какво е това, го отрязал и така спасил пещерата.
През 50-те години родните военни превръщат пещерата в склад за горива, прекарват в нея ток и дори жп линия за цистерните. До нея е построено военно поделение, което да охранява склада, затова достъпът до пещерата, до началото на 90-те години, е забранен. През 1996 г. е обявена за защитен природен обект. Сега цистерните вече ги няма, но бетонните постаменти и миризмата на гориво стои.
Пещерата устоява и на това и продължава своя живот необезпокоявана до 2011 г., когато в нея бяха заснети сцени от холивудската суперпродукция „Непобедимите 2" с участието на Брус Уилис, Джейсън Стейтъм, Силвестър Сталоун, Арнолд Шварценегер, Жан-Клод ван Дам и др. За да могат да стигнат до пещерата, заедно с техниката, от продукцията построяват мост над река Осъм. Мостът стои до днес, но щетите, които нанасят в пещерата, също. Подът на Деветашката пещера, както и земята около нея, буквално са разорани от тежката техника и пироефектите. В следствие на невъобразимия шум огромната колония прилепи бе прогонена и буквално изплашена до смърт.
Днес най-голямото предизвикателство пред пещерата са туристите. Често те не спазват посочените ограничения и прекрачват охранителната лента пред разклоненията, чиято цел е да ограничи потока от хора, за да се защитят, живеещите в пещерата, прилепи.
Когато се отправите към Деветашката пещера, си спомнете за всички тези истории, които не са сценарий за филм, а истина. Погледнете към огромните окна на тавана, през които се процежда светлина. Вижте как се разстила по земята под вас. Чуйте реката, вижте извивките ѝ, погалете я с поглед. След това си помислете дали бихте искали да запазите това величие, да го видите отново, да го споделете с любим човек... Пазете и обичайте!
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
