Не съм виждал досега друга страна като Виетнам с такъв контраст между старо и ново. Поне в собствения ми списък на страните, които съм видял, няма друго такова място.

Снимките, които ще ви покажа, са черно бели. Трудно ще познаете дали са направени миналата седмица или миналия век.

Действието се развива на пазара на Хой Ан – малък античен град в Централен Виетнам, където местните фермери и рибари продават продукцията си. Тук преди няколкостотин години са се събирали китайски, японски и виетнамски търговци, обменяли подправки и опит. Местните кланове работили в хармония с чуждите.

Оттук пазаруваме за ресторанта, в който работя. Сутрин един дядо минава през този хаос, събира морските деликатеси и ми ги носи до вратата в две плетени кошници. Друга бабка ми носи зеленчуци и билки.

Търговска улица

Подправки

На пазара има всичко. Зеленчуци, билки, подправки, крави, пилета, прасета, риби, миди, стриди и много, много други видове флора и фауна, чиито имена не знам нито на български, нито на английски. Поне вече знам как се казват на виетнамски.

Местни билки и зеленчуци

Всичко се предлага и доставя, както е било преди 50-60 или дори преди 200 години. Търговци на дребно носят кошници на рамо, точно така както нашите баби са носели стомните с вода в миналото. Всичко е свежо и вкусно, няма подбор на качество, селекция по форма и цвят или лепенки с логота по плодовете.

Няма и пластмасови опаковки. Ако нещо трябва да се опакова, то търговецът ще ти го увие в бананово листо.

Сергии на пазара

Морска сол

Тези, на които не им върви бизнесът, спинкат на пода или върху хамаци, а другите се надвикват един с друг и се пазарят с клиентите си. Културата във Виетнам е такава, че винаги трябва да се пазариш на такива места. Ако не се пазариш, има два варианта: или си груб и нахакан, или си глупав. Тук всичко винаги се предлага по-скъпо, отколкото е. Затова хората се пазарят - ако не се пазариш търговецът ще си помисли, че те е "минал". Въпреки това на пазаренето сутрин не се гледа с добро око. Суеверието е, че ако от сутринта не направиш добра сделка, целият ден ще ти е лош. Така че, ако ще се пазарите за кило банани, моля правете го след 10 сутринта.

Продавачка на кошници

От време на време баби с велосипеди минават по пътя и се провикват на виетнамски. На велосипедите има големи кошници. Продават местни лакомства, като пиле с ориз, бобени десерти, сушени сепии и други. Сещате ли се как по нашите села обикаляха преди хора и викаха по пътя „Килими, кошници и метли по 5 лева!“. Така е и тук. Приличаме си с виетнамците в доста отношения.

Виетнам може да е една от най-бързо изгряващите икономики в света, да има небостъргачи в някои градове, богаташите да карат ламборгинита, предприемачи да строят петзвездни курорти по плажа, но въпреки това тук все още човек може да се докосне до миналото.

Небостъргач в Дананг, Виетнам

И то по един невероятен и автентичен начин. Като етнографски музей е, само че музеят ти е на улицата. Или на пазара в конкретния случай.

А какво точно е Хой Ан, ще ви разкажа другия път като се видим.

*

Текстът и снимките са изпратени от Иван Шошков за рубриката Стани автор. Разкажете ни и вие за своите пътешествия на info@peika.bg.

Прочетете още от Иван Шошков: Бръмбазък, мотор и оризови тераси

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!