Макар, че коледните празници отминаха, тепърва чакаме истинската зима, ако благоволи да дойде, а през нея любимото на малки и големи са джинджифиловите сладки. Всеки иска да си купи или да опита да направи домашни подобни вкусотии. Магазините са препълнени с всевъзможни лакомства, домакините пък разменят рецепти и се съревновават коя ще направи най-вкусния и най-интересен сладкиш за семейната трапеза.

Разбира се има и традиционни ястия и сладкиши, които се приготвят всяка година. Част от тях се избират измежду няколко възможни варианта, но има едни вкусотии, които неизменно присъстват в празничното меню, това са джинджифиловите сладки. Те са възникнали от древни времена и са се превърнали в празничен символ. Срещат се рецепти в различни варианти – джинджифилови къщи, джинджифилови човечета, различни хлебчета, подправени с джинджифил.

В средновековна Англия джинджифилът е бил познат като консервант и е използван за десертите от онези векове. Днес това е общо широко понятие за всякакви разнодиности на сладиши, които се праят с мед и джинджифил.

Самата подправка джинджифил е култивирана в древен Китай, като първоначалното и предназнаение е било да се използва като лечебно средство. Постепенно джинджифилът се разпространява и в Европа, като е доставян по Пътя на коприната. В Средновековието започнали да го използват като подправка за консервирани меса. Има твърдения, че Хенри VIII  е използвал отвара от джинджифил, за да добие имунитет срещу чумата. Джинджифилът и в наши дни се използва при стомашно – чревни разстройства, за повишаване на имунитета, за предпзаване при грип и настинки.

Първите рецпти за джинджифилови сладки в Англия датират от 1390 г., в която се включвали мед, джинджифил и хлебни трохи. Леганда дори твърди, че първите джинджифилови човечета са направени специално за кралица Елизабет I. Те били изработени във форма, наподобяваща нейните ухажори, като били декорирани със златни листа. Така джинджифиловите човечета добили голяма популярност, рецептите за приготвянето им се разпространявали из цяла Англия, били предлагани по панаири.

Легенда разказва, че девиците в Североизточна Англия изработвали джинджифилови съпрузи за Хелоуин, с надеждата, че скоро ще се сдобият със съпруг.

През XVI век, джинджифилови къщички се появяват и в Германия. За коледната традиция се изработвали джинджифлиови къщички с курабийки, украсени с фолио и златни листа. Популярността им нараства и от приказката на братя Грим за Хензел и Гретел, в която се разказва как децата се натъкнали в гората на къщичка, изцяло изградена от разнообразни лакомства. Няма доказателства дали къщичката от приказката е взаимствана от въпросните джинджифилови къщички или е обратно. Но това е без значение, по-важното е, че тези ароматни сладкарски изделия освен със своя вкус и аромат, радват хората и им създават прекрасно празнично настроение. Периода по коледните празници, в който се приготвя разнообразието от джинджифилови лакомства радва малки и големи.

Коледните празници са времето, когато цялото семейство се събира заедно да празнува, това е времето, когато всеки, независимо къде се намира, се прибира у дома, за да се види с близките си, разменят се подаръци, обсъждат се идеи за бъдещето, залагат се надежди за здраве и благоденствие.

И днес джинджифиловите човечета традиционно се замесват с мед вместо със захар. Поставяйки ги на нашата празнична трапеза, те ни създават усещане за сигурност и уют, а за нашите гости са символ за добре дошли.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!