В последния ден на месец март нека обърнем поглед към българските блогъри-пътешественици!
Вижте кои са местата, които са посетили, емоциите, които са изпитали и уроците, които са научили по пътя. Сигурни сме, че ще са ви от полза при следващото ви пътешествие!
Съберете идеи, стягайте раниците и тръгвайте! Няма за кога да отлагате.
Стъпки: Един ден в Трънско - ждрелото на река Ерма и скалният параклис "Св. Петка"
Бучаща, буйна, пълноводна е река Ерма в началото на месец март. Подскачащите ѝ води сякаш се опитват да излязат от коритото, а маркираната пътека е кална и лепкава - водата е проникнала навсякъде и сякаш се сърди на всички дръзнали да опитат да навлязат във владенията ѝ. Разсърди се и на нас - едва успяхме да изминем малка част от пътеката, иначе дълга 1,5 км. Не успяхме да стигнем до панорамните площадки - влажните съоръжения не създаваха усещане за стабилност, а и няколко табели предупреждаваха за опасности по маршрута. Вземайки предвид предупрежденията им и продължавайки с повишено внимание, достигнахме до коларския тунел - изкуствено прокопан в началото на миналия век. Първоначалният замисъл е бил през тунела да преминава теснолинейка. Ньойският мирен договор слага край на този проект, оставяйки част от трасето в западната ни съседка. Същият разделя и село Стрезимировци на две части, като КПП-то, през което се навлиза в Сърбия, е разположено в средата на селото.
Да, не успяхме да изминем цялата екопътека, но красотата на ждрелото се разкри пред нас и си обещахме да се върнем в по-сухо време, когато мостчетата и стълбите ще са сухи, опасността от подхлъзване по-малка и природата по-гостоприемна.
Как да стигнем?
Началната точка на пътеката е с. Ломница (42.862179, 22.645972). Има изграден паркинг и широко място за отдих с множество маси, пейки и зидани барбекюта на брега на река Ерма в самото начало на пътеката.
Запознайте се с блога на Виктория Драгиева - Stupki.bg, в който можете да откриете идеи за много нови пътешествия!
*
SunAndSany: Ски писта, фън парк и страхотни гори в Осоговската планина
Ски център Осогово се намира в петата по височина планина в България – Осоговската. На разположение тук са 2 обособени зони – т.нар. "горна" и "долна" писта. Условията, по отношение на снежната покривка, са добри, цените са сравнително достъпни, а при хубаво време гледките към Рила и Пирин са неописуемо красиви. Независимо дали искаш да караш свободен стил, извънпистово или на писта - тук имаш възможност за всичко. Повече в следващите редове.
Осогово фън парк
Започвайки отзад напред, ще опиша най-напред фън парка или както чух някои хора да казват - „долната“ писта. Паркът е с размери не по-големи от пространството пред хотел Рила в Боровец, но и очевидно замисълът му е бил съвсем по-различен от това да шускаш пистата. Тук действа един влек тип паница, който е лесен и бавен, тоест доста подходящ да се научиш на влекове.
Съоръженията
Тук има няколко малки и големи скока, тръби и бокс, които са разположени в средата на парка. На тях показваха уменията си доста напреднали в свободния стил скиори и бордисти. Съоръженията в средата не ми се сториха особено подходящи за опити на начинаещи, затова и ги пропуснах.
За още вълнуващи приключения посетете слънчевия блог на Станислава - www.sunandsany.com!
*
MagicKervan: Смарагдови езера и омагьосващи каньони в предверията на Тяншан
В късния следобед поемаме на югоизток към няколко природни красоти, които искахме да видим преди да влезем в Киргизстан. С маршрутка (100 тенге – 50ст.) излизаме направо до магистралата към Китай, на 20-30 км. извън града. От там стопът потръгва като песен. Кола след кола за къси разстояния и ето след четвъртия стоп вече сме изминали 160 км. и сме на разклона за известния Чарински каньон.
Късен следобед е и по черния път не минават никакви туристи, така че се налага да изминем разстоянието от 10 км. през пустинната степ пеша. Изпадаме в екстаз от отворените пространства, тишината и усамотението. Вече по тъмно достигаме пост за билети, където се оказва, че таксуват вход от 740 тенге (3,70лв.) за националния парк. Бяхме си оставили точно 7 лв. за храна за следващите 3-4 дена, преди да влезем в Киргизстан. Така че беше абсурдно да платим, още повече, че принципно никога не плащаме за природа, която е право на всеки човек, като въздухът и водата. Пазачите решават да ни пуснат без пари и след като ни вписват в книгата за регистрация, махват с ръка да потъваме в нощния каньон.
Вървим близо 3 км. надолу по каньона, обградени от причудливо издигащи се скали от двете ни страни. Странни силуети, каращи въображението ни да се вихри неудържимо, създавайки от тях духове, лица, животни… Достигаме Чаринската река и си правим бивак в тревата до кемпа на няколко полски пътешественика. Нямаме търпение слънцето да се покаже и да видим къде сме се озовали.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Пътешествия без край: Алберобело – да се изгубиш в царството на трулите
Алберобело е истинска феерия, пейзаж от детските приказки, декор на фантастична холивудска продукция. Това е столицата на трулите – кръгли варосани каменни къщички със сиви конусовидни покриви. Очакваш всеки момент от тях да изскочи я джуджето Боско, я любопитен смърф или някой хобит.
Италианският град е най-известната атракция в област Пулия. Изумителните бели къщи са осеяли цялата долина Итрия, но в Алберобело те са най-многобройни и най-добре съхранени. Затова градчето е включено в списъка на ЮНЕСКО за опазване на световното културно наследство.
Тези странни постройки са много стари – някои от тях датират от XV-XVI век. Изградени са от камък, но без хоросан или някаква спойваща смазка. Благодарение на това, трулите лесно и бързо се сглобяват и разглобяват. Така че народът, като чуел, че се задават данъчни от Неапол, тутакси разтурвал малките си къщички и имуществото изчезвало яко дим . Така си спестявал тежкото данъчно бреме.
Алберобело означава буквално „красиво дърво“
А на местния неразбираем диалект името му се произнася Aiarubbédde. Странно, защото в градчето почти няма дървета… Един ден е достатъчен, за да се потопите в атмосферата му и да видите основните забележителности. Имахме късмета да го посетим извън активния туристически сезон. Така си спестихме пълчищата туристи и гъмжащите като мравуняк улички. Но пък част от музеите и ресторантите бяха затворени, а и не случихме на слънчево време.
Още причудливи пътешествия можете да откриете в блога на Венета Николова - "Пътешествия без край".
*
Пътеписаници: Идеи за еднодневни пътешествия около София
Събота и неделя отново чукат на вратата, а вие сте изправени пред въпроса „Накъде?“. Вижте моите предложения за маршрути около София, които можете да изминете в рамките на един ден. Те ще ви дадат идея за приключения, полезна информация как да стигнете до мястото и какво ще видите там. Желая ви прекрасни пътешествия, споделени с любимите хора!
Музей на минното дело
Къде? Перник, пл. „Св. Иван Рилски“ №1
Разстояние от София: 30 км
Музеят на минното дело е единственият на Балканския полуостров. Подобни подземни обекти можете да видите само в Белгия, Германия, Полша и Русия. Съвсем заслужено и Перник се нарежда до тези градове. Музеят е бил подземна минна галерия, в която между 1891 и 1966 г. са се добивали кафяви въглища. Обиколката преминава през две, почти успоредни, галерии, с дължина 630 метра. В тях екскурзоводът ще ви покаже около 30 експозиции, илюстриращи развитието на минното дело в града. Ще минете покрай различни съоръжения за укрепване и осветление. Обиколката трае около 40 минути. Още интересна информация за музея, както и легендата за Свети Иван Рилски можете да прочетете тук.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"
*
Магията на пътуването: Нашият маршрут за обиколка на Кипър – най-доброто от острова за една седмица
Време е за един прекрасен и подробен маршрут! Островите са вълшебно нещо и ние сме естествено привлечени към един такъв – Кипър, тъй като той не е толкова далеч от дома. Картата ни показа, че е доста голям, затова решихме да наемем кола и да го опознаем с нашето си темпо. Един остров, две държави, 8 дни приключения по пътя и почти 5 години по-късно – следва пълният ни маршрут за едноседмично пътуване на остров Кипър. С какво ли не изненади зад всеки ъгъл, кулинарни наслади и слънчеви срещи!
Ден 1: Кацаме в Ларнака – Лефкара – Choirokoitia – Tochni village – Governor’s beach
Да започнем с това, че навсякъде срещаме щастливи и дружелюбни хорица. Усещаме спокойствието още с кацането ни в Ларнака. Но не от онова спокойствие, което те дразни, защото всички ги мързи. Не, просто без излишни нерви за нула време си взимаме колата под наем и се насочваме към източния склон на планините, към селото Пано Лефкара.
Дотук пейзажът е средиземноморски, с качването нагоре става леко пустинен. Дълги каменни полета с маслини, много варовикови скали. Всеки завой отваря невероятна гледка към долините и някое закътано село, а в далечината е морето.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
LifeTasting: Ден в Лутри
Продължавам да изследвам малките градчета, наредени като огърлица от перли покрай Женевското езеро. Всяка сутрин на път за работа ги виждам от влака - първо са терасите от лозя, следват тухлените покриви на градчетата и след тях синьото езеро. Красота, която съм решила да изследвам отблизо.
След Веве (Vevey) е ред на Лутри (Lutry). Всичко, което знам за него е от Инстаграм, а това означава - фотогенични редове от асиметрични цветни сгради, живописна алея край езерото и кокетно кафене. Проучването в интернет не допринася особено с идеи какво да се види или прави в Лутри, което не ме изненадва или обезкуражава. Започвам да разбирам, че красотата на Швейцария има различен нюанс - без популярни забележителности, без много шум и суета. Лутри не прави изключение - не мога да направя голям списък с нещата, които да видите, освен класическите три за района:
1. Старият град - още щом влизам в стария град на Лутри усещам нещо различно. Виещите се павирани улички са подобни на тези във Веве, но интересното тук са сградите - повечето са тесни, често несиметрични и подредени в редички като шарено лего. Разбира се, има катедрала, а от всяка по-голяма уличка излизате на езерото.
2. Алеята край езерото - всеки град по Женевското езеро се възползва максимално от красотата на езерото. И тук откривам дълга алея, от която се открива невероятна гледка към Lavaux - най-големият винен район на Швейцария, чийто терасовидни лозя са защитени от ЮНЕСКО от 2007 г.
Не пропускайте пътешествията в блога Life Tasting.
*
Друми в думи: Топ 16 забележителности в Сопот и Карлово – сърцето на Розовата долина
Минавали сме много пъти през Сопот и Карлово, но набързо. В началото на този март се отправихме отново натам и прекарахме няколко дни в района. Бяхме си отделили достатъчно време, за да разгледаме всичко интересно. Посетихме страхотни места, за които ще ви разкажа в тази статия.
Карлово и Сопот са разположени в красивата Карловската котловина, която заедно с Казанлъшката котловина образуват Розовата долина. Двете градчета са измежду най-будните по времето на Българското възраждане. Освен това, се намират на едно от най-живописните шосета в България – Подбалканският път, пълен с интересни места и невероятно красиви гледки по маршрута си.
Забележителности в Сопот и наоколо
Град Сопот е родното място на Иван Вазов. Той е една от емблемите на града. Другата емблема е Копсис – средновековен град, предшественик на Сопот. Когато се разхождахме за последно в градчето, установих, че това са и двата основни бранда на делата в града, съвсем разбираемо. На името на Иван Вазов там са кръстени читалището, главната улица, училище, военният завод… със сигурност пропускам нещо. Името Копсис също присъства. Например градският транспорт в Сопот и Карлово е Копсис Транс.
Къща-музей Иван Вазов
Това е родната къща на патриарха на българската литература Иван Вазов. Намира се в центъра на градчето – това е ъгловата къща на площада. Била построена през XVIII век от прадядото на поета, но за жалост била опожарена в края на юли 1877 г., когато турците опожаряват Сопот в отговор на героичното Сопотско въстание.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Тефтерчето на един Пътешественик: Туристически маршрути около Варна –
от Галата до Паша дере и обратно
Има един период от годината, в който зимата вече си е отишла и все още не са настъпили летните горещини. Точно тогава ни се иска да разсъблечем дебелите дрехи и да скочим директно в по-леки одежди, пък ако може и директно в банските костюми. Слънцето огрява уикендите ни, въпреки това обаче морската вода си е доста студена, и не ни остава друго освен да се радваме на морските гледки отдалеч и да абсорбираме безброй слънчеви лъчи.
Именно в този период обаче ще ви посъветвам, веднага да проучите горските-морски пътеки наблизо и да прекарате време навън, много по-хубаво от това просто да си лежите на плажа. Ако обичате да се движите и да сте сред природата, веднага ще разберете какво имам предвид. За тези, които не обичат толкова движението, ще ви успокоя – маршрутите не винаги са тежки, вие сами определяте темпото, но пък красивите гледки и уединение с природата са гарантирани.
И така последния уикенд метнахме една раничка на гръб и потеглихме с цел опознаване на нови вълнуващи места около Варна. Това, което ни подтикна е, че открихме подробната карта на маркираните туристически маршрути около града, сътворена от туристическо дружество „Родни Балкани“. Дружеството е изградило и продължава да полага грижи за 14 маршрута, разделени в 3 крайградски зони на морската столица. Всички от тях са маркирани, а общата им дължина е 147 километра. Би било грехота, да има толкова много възможности за бягство от градския шум, а все още да не сме се възползвали. Всички маршрути започват от спирка на градския транспорт, което ги прави леснодостъпни. Някои от трасетата са кръгови, а други стигат до друга крайна точка, която също има удобен достъп до автобусен транспорт. Остава единствено да си вземем най-добрата компания и да се впуснем в ново бягство.
За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през всеки сезон!
*
Time2Travel: Смолянски езера – едно любимо място в Родопите
Ето че всеки път, когато ме попитат какво да посетим като забележителност около Пампорово, едно от първите места, които предлагам, са Смолянски езера. И съвсем скоро се случи точно така и мой близък каза “Да, ама не откриваме нищо за тях в блога ти…”. Голям пропуск от моя страна, макар да съм била там няколко пъти. Веднага го поправям.
Смолянските езера са едно от първите места, които грабнаха ума и сърцето ми преди повече от 6 години, когато за пръв път ги посетих.
Как да стигнем до Смолянски езера?
Тръгвайки от Пампорово в посока Смолян се движите по главния път. Някъде след около 10-на км, малко преди табелата за Смолян, точно срещу вас ще видите табела за Девин, както и за езерата. Поемате надясно и следвате указанията на пътните знаци и след има-няма 5 минути ще се озовете пред една голяма поляна, откъдето всъщност започва и разходката по екопътеката покрай езерата.
Смолянски езера
Разполагат се по цялата долина на река Черна. В миналото техният брой е бил над 20, а сега са останали едва 7, другите са се превърнали в блата. През пролетта и есента на мястото на някои от блатата отново могат да се забележат кристални езерца. Част от тези езера–блата са превърнати в рибарници.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
