Къде са щъкали родните пътешественици през месец май?
Техните пътешествия със сигурност ще ви развеселят, вдъхновят и ще ви обогатят с много интересна и полезна информация!
Стягайте приключенския си дух - потегляме!
Itinerariumvitaе: 5 причини да посетим Пафос, Кипър
1. Бюджетно пътуване
Със своите полети всеки понеделник и петък Ryanair поставиха на нискобюджетната туристическата карта Пафос – курортен град в югозападната част на Кипър, който в античността е бил културният център на острова, а съвсем наскоро, през 2017 година и Европейска столица на културата. Според старогръцките митове и легенди един от плажовете в близост до града е родното място на богинята на любовта Афродита, сътворена от морската пяна, а самото име на селището произхожда от името на нейната дъщеря с Пигмалион – Пафос. Днес населението на града е около 50.000 души, сезонът е почти целогодишен, а най-големите групи туристи са руските и английските. Освен многобройните хотели по крайбрежието и в стария град, в Пафос има голям избор на апартаменти от Airbnb, което съчетано с ниските цени на самолетните билети (в нашия случай 40 евро за двупосочен билет със запазено място за дати 7-и до 11-и май) прави кратката почивка на острова съвсем бюджетна. Полетът трае 2 часа, а летището Pafos International Airport е на около 18 км. от града. Автобус номер 612 свързва централната автогара с летището, като актуалните разписания на всички линии могат да се намерят на страницата на автобусната компания, обслужваща региона – OSYPA.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
*
Друми в думи: Водопад Късак – едно неподозирано водно изящество в сърцето на Западните Родопи
Ако сте любители на водопадите, родопските красоти, малко познатите места в България и имате път към Доспат или Борино, препоръчвам ви да посетите водопад Късак до едноименното родопско село.
Ние научихме за водопада случайно и го посетихме на връх Гергьовден заедно с Дяволската екопътека. Макар че бяхме изморени от обхождането на пътеката, решихме да наминем и към него – така и така сме загрели.
Как се стига до водопад Късак
От входната табела на селото вляво се отклонява черен път, по който трябва да се тръгне за водопада. По черния път – твърд, но не много добър, с лека кола може да се слезе още малко по натам – до едно уширение, в ляво от което има къща с кошери. Там е удобно да се остави колата.
От това място пеша се поема към близката поляна с българското знаме и подредените дървени трупи. За сведение, като приближиш знамето, виждаш, че колът на който е издигнато е прегърнат от множество указателни табели-стрелки: Атина, Токио, Париж, Ню Йорк, Кайро, Истанбул, … и разбира се – Късак.
От поляната със знамето се тръгва по широкия черен път надолу. Следват се стрелките и бяло-червената маркировка. Няколко минути ходене по широкия път надолу от поляната със знамето, трябва да се завие надясно. Има указателна стрелка. След този завой пътеката от широк черен път се превръща в горска пътека и се спуска стръмно надолу към дерето.
Като времеви диапазон засякохме, че от колата до водопада се стига за по-малко от 15 минути.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
Time2Travel: 4 дни в Сицилия – животът наистина е сладък
Нямам търпение да ви разкажа за всичко, което видяхме и преживяхме в Сицилия. Тази дестинация бе отдавна планувана от нас и след като през предходната година плановете малко ни се промениха, то сега вече бе неизбежно да се случи. Още по-вълнуваще бе и заради факта, че вече с нас бе и нашата малка пътешественичка.
Пътуването към остров Сицилия
За първи път ни се случи да пътуваме с вечерен полет и на отиване и на връщане. Самолетът за Катания излетя с половинчасово закъснение в неделя вечер. За около час и половина прелетяхме разстоянието до най-южната точка на Италия – Сицилия и в 21:55 местно време кацнахме.
Buonasera, Catania!
Летището на Катания не е кой знае колко голямо, а и вечерният час на пристигане донякъде предопредели липсата на много тълпи от пристигащи и заминаващи туристи. Бързо се ориентирахме и намерихме спирката на Алибус, с който се придвижихме до града. Много удобно, на всеки 15 минути тръгва автобус към Катания и струва 4 евро – пътуване в рамките на 90 минути.
Знаете ли, че: Центърът на Катания е в бароков стил и е под закрилата на ЮНЕСКО, като част от световното културно наследство .
След около 10 – 12 минути автобусът отвори врати и слязохме на около 200 метра от хотела. Когато го резервирахме знаехме, че е в центъра, но като пристигнахме се уверихме, че той наистина бе в самия исторически център. А и цената, която заплатихме за него бе наистина много добра.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
Магията на пътуването: В търсене на макове, череши и още нещо
Понякога пътуването е да се подготвяш месеци наред, за да посетиш любимата ти дестинация. Да изчетеш всички блогове за там и да изгледаш всички снимки, да планираш с вълнение всеки детайл и да броиш дните до деня, в който ще заминеш.
Понякога пътуването е просто да се качиш на колата и да отпрашиш без крайна цел или посока. Да спираш по пътя, ако видиш нещо интересно. Да се възползваш от липсата на всякакъв план и да се радваш на каквото има в момента. Или каквото няма.
Така и се случи последното ни пътуване – напълно импровизирано и с неочаквано добри спирки по пътя. И така…
Случайните отбивки
Видяхме реклама на пътя за едни симпатични глинени къщи. Решихме да отбием към селото, в което се намираха. Напоследък все по-често се радваме, че сме с висока кола, понеже пътищата са осеяни с дупки. Там, където изобщо е останало някаква подобие на път.
И така, влизаме в село Илинденци, оставяме се пътят да ни води. Добре, ама пътят става все по-тесен и започва да изчезва. Поемаме към Арт Център – Илинденци, но се отказваме. Пътят не иска да ни заведе там…Обръщаме по каменния мост- и той, и чешмата са с украсени с фрески, и това ще е най-близкото до изкуство по този път.
Търсим въпросните глинени къщи, ама нещо ги няма. Подминаваме площада, има няколко украсени за сватба коли. Google Maps уж ни помага, но се забиваме в още по-несъществуващ път. Едно куче влачи убито животно, боклуците са навсякъде.
Влизаме в циганската махала. Там любезни жители ни обясняват, че път навън от селото няма и ще трябва да обърнем. Обръщаме и хващаме някакъв странен изход от селото, не дойдохме от там.
Прочетете нашето интервю с Бистра и Наце. Открийте още от пътешествията им в блога им Магията на пътуването тук.
*
MagicKervan: Пророци, канута, главорези и други изненади от остров Малекула
Сутринта хвърляме котва в северната част на остров Малекула (Malekula), в залива на централното градче Лицлиц (Litzlitz). Малекула е сравнително голям остров за Вануату и е известен с невероятното си разнообразие от различни култури, племена, езици. В миналото канибализма и между-племенните войни са били особено свирепи тук. Субкултурата на острова все още е запазена и той не е особено туристически.
Брегът на Малекула
Корейците трескаво оправят куфари и багажи. Фериботът ще потегли в късния следобед, но най-вероятно по островното време, с няколко часа допълнително закъснение.
Туристическа информация:
Морският транспорт във Вануату е доста добре организиран. Изглежда, че повечето (особено големите) острови са свързани с ежеседмични фериботи. Има и много карго корабчета, които лесно биха приели стопаджии. Цените за фериботите са доста високи. Например Малекула – Порт Вила е 6000 вату (около 120 лв).
Към 4-5 следобед отиваме всички на дока за изпращането. На пристанището, на малко пазарче за готова храна се тълпят пътниците, запасяващи се за кораба.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Тефтерчето на един Пътешественик: Село Билка и приключението Коджа Кая
Стара планина ни е любима! Всички планини в България ни предлагат безброй главозамайващи природни сюжети и със сигурност искаме да ги посетим, но с Балкана сме емоционално свързани още от родното място.
Най-дългата планинска верига у нас се простира по цялата дължина на страната ни и условно се разделя на три части – Западна, Средна и Източна. Днес ще споделим за първото си по-сериозно запознаване с източния дял.
Живеейки към момента във Варна досегът с морето е ежедневен, дали пряко, докато си топваме краченцата през лятото или косвено усещайки полъха (понякога и суровия досег) на морски бриз, морето винаги ни е на една ръка разстояние. Но нуждата да избягаш в планината и да се слееш с природата ни влече отново към планината и този път ни закара до едно селце сгушено в подножието на Балкана. Село Билка се намира на 90км от морската ни столица и е може би най-близко достъпното място в Стара планина от морската столица. Селото носи това симпатично име може би не случайно, но ще трябва да го посетим отново, за да разберем и тази история от някой местен.
От село Билка тръгва и прекрасния пешеходен маршрут, за който дойде време да разкажем. Нарича се Трите каи, в превод Трите скали. Маршрутът е кръгов и минава последователно през Уч (Малка) кая 377м, Орта (Средна) кая – 465м и Коджа (Голяма) кая – 568м. Всеки един от върховете може да бъде изкачен или заобиколен в зависимост от времето и подготовката, която имате. Дължината на трасето е над 15км, а нивото на трудност може да се определи като средно.
За още свежи пътешествия последвайте блога Тефтерчето на един Пътешественик на Надежда Серафимова за вдъхновение през лято и зима!
*
Пътеписаници: Водопад Под камико и необичайна среща с безгрижието
Прохладна пролетна утрин. Пътуваме към Централна гара, София. Взимаме си билети и кафе, ентусиазмът и любопитството носим в себе си. Качваме се, влакът е претъпкан. Усещам нечии щеки в ребрата си, дъхът на непознат във врата ми, а всяко разминаваме прилича на 9-то ниво в тетриса. След близо час слушане на лични истории – ту смешни, ту абсурдни, стигаме на гара Бов. Слизаме с облекчение и тръгваме към екопътека „Под камико“.
Поемаме по пътя зад гарата. Вървим бързо, защото студът се прокрадва под тънкия кат дрехи. Планината хвърля дебела сянка и ни навява хлад. Пътят се изкачва до градския стадион. Точно пред него има информационна табела за екопътеката. Тя е кръгова и изминаването ѝ ще ви отнеме около 2 часа спокойна разходка. Минава покрай водопад „Под камико“, село Бов с прекрасните гледки към Искърското дефиле и отново се връща на стадиона. А той сякаш е изсечен в скалите. Движим се в сянката на планината по утъпкана пътека. Нямаме търпение да влезем в прегръдката на скалите.
Пътеката се вие покрай реката. Росата покрива върховете на обувките ми. Ето я и първата необикновена спирка – изумително красива паяжина – фина, тънка, нежна. В ранното утро тя изглежда така, сякаш е събрала целия свят в себе си – красив и нетраен. Изграден от мечти, илюзии, стремежи, които могат да се стопят с първия летен дъжд.
За още вдъхновяващи пътешествия посетете блога на нашия главен редактор Боряна Кръстева "Пътеписаници"
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
