Интересни, смешни, тъжни и неочаквани случки, разказани от любимите ни български пътешественици.
Четете, събирайте вдъхновение и идеи от пътешествия из далечни краища на света!
Ето най-доброто, което прочетохме из българските блогове за пътуване през месец май.
Magic Kervan: Целебес – погребален туризъм и живи мъртъвци. Къмпинг в медиини групи, автокъщи и тонконани. Каменни гори и адвокатски афери.
Носим се по морската шир. Все така няма вълни. Малки летящи рибки прехвръкват над водата. На нашата палуба от време на време се появяват пушачи и замислено наблюдават хоризонта сякаш изпаднали в транс. Разхождащи се пътници ни поздравяват с неотменното „Hello mister“.Дори когато съм сама повечето хора се обръщат към мен с „мистър“ или „сър“. Всъщност едва ли знаят какво въобще значат тези думи, просто ги използват като поздрав.
Из вътрешността на кораба
Любопитни пасажери се нареждат пред палатката и без да крият ни най-малко интереса си ни зяпат неприкрито. Тази толкова характерна азиатска черта, смущаваща личното пространство на европееца и до ден днешен успява да ни раздразни понякога, макар и да е очевидно, че хората са крайно доброжелателни.
Къмпинг на предната палуба
Пътуването не минава без някои дребни инциденти. От кораба решават да си правят учение и без предупреждение пускат противопожарните кранове, по този начин заливайки с вода всички палуби. Повечето хора разбира се са сварени неподготвени и като наводнени мишлета тичат с багажи и постелки към сухи места. В числото на мишлетата попадаме и ние. Изнасяме палатката и разхвърляните торби скорострелно върху дървения парапет на палубата, след което се налага да изчакаме да изсъхне пода с вещите окачени насам, натам по гредите. При една от разходките из ферибота откриваме, че в билета е включен безплатен обяд и всички пътници се редят на опашки. Получаваме бял ориз с малко зеле и парче риба. В шест следобед „Умсини“ акостира в Макасар. Посрещнати сме с напеви от джамиите.
Научете повече за пътешествието на Цветин и Маги. Следете пътешествието на стоп на Магическия керван тук.
*
Time2Travel: Мадарският конник и още 6 невероятни места, които да посетите в района
Мадарският конник се намира на 20 км от Шумен, като основен знаков символ на Националния историко-археологически резерват „Мадара“, близо до едноименното село. Богатата стойност на откритите археологически паметници тук, датирани от четвърто хилядолетие преди Христа до XV век дават основание на някои изследователи да наричат Мадара „българската Троя“.
След като се сдобхме с билети на символични цени, поехме по изградената пътека нагоре към Мадарски конник. Оказа се, че преди да стигнем до него имаше няколко интересни места, на които не само, че се спряхме, а и определено заслужават да бъде разказано за тях. Накратко ще ви разкажа за всяко едно от тях в последователността, в която ги посетихме.
1. Параклис „Свети Панталеймон“
Сгушен в една цепнатина сред скалния масив, малкият параклис води началото си някъде от времето на Второто Българско царство. Макар, че е толкова стар и до днес в него се извършват църковни ритуали. Пред него имаше една дама, която освен, че продава свещички, разказва на всеки жаден и любопитен турист повече за параклиса. Той се явява и единственият паметник в района, който е възстановил дейността си, която е изпълнявал през периода на Късното Средновековие. Малката църковна обител заема естествена пещера в скалата, а през XII-XIV век е бил покрит в западната си част е бил покрит с дървена конструкция, която по време на Турското робство е била опожарена. Според дамата най-вероятната причина за избора на Свети Панталеймон за патрон на параклиса е близостта на Голямата пещера, в която според преданиятта извира лековита вода, а скалите и имат силно енергийно излъчване.
За още любопитни места и маршрути в България посетете блога на Юлия Time2Travel.
*
Магията на пътуването: Пътeшествие с автомобил до завода на Шкода
На някои пътешествия с кола ние поемаме защото искаме да опознаем даден регион (напр. южна Ирландия) или държава (Нова Зеландия), или няколко държави (Балканите, Прибалтийските страни). Някои приключения на колела ни влекат само заради самото каране и желанието да се изгубим на непознато място. Или пък заради шофирането и наслаждаването на пейзажа. Има обаче и някои пътешествия, които имат много определена цел – да пристигнеш на определено място, да изпълниш дадена мисия, да стигнеш от точка А до точка Б, за да направиш нещо в тази точка Б.
Нашето ПТП (пътнотранспортно приключение) с кодово име Шкода се оказа с една много определена мисия. Преди няколко месеца наш приятел, който е вероятно най-големият фен на Шкода, ни попита: “Искате ли да отидем заедно до завода на Шкода в Чехия?”. Веднага разбрахме, че това ще се превърне в едно незабравимо пътешествие през няколко балкански и централноевропейски държави. Известно време планирахме, а после ни остана само едно – да запалим колата и да започнем това приключение!
Маршрутът
В думи нашият маршрут би изглеждал така:
България – Сърбия – Босна и Херцеговина – Хърватска – Словения – Австрия – Чехия – Словакия – Унгария – Хърватска – Сърбия – България
Приключенията на Бистра и Наце можете да следите в блога им Магията на пътуването тук.
*
Друми в думи: Край Драгоман: планината и блатата – великолепни пейзажи в ансамбъл с пъстри цветчета, птички и други разни гадинки
Драгоман. Малко градче с голямо богатство – Драгоманското блато и Чепън планина. Един район, изпълнен не само с природни пейзажи, но и с изключително богато биологично разнообразие – и на растения, и на животни.
За маршрута
1. Алдомировското блато
Първата спирка от нашия интересен целодневен маршрут беше Алдомировското блато. Блатото се намира на 37 километра от София в посока Калотина и на около 5 километра след град Сливница. Ако сте с кола, малко преди самото блато може да паркирате по шосето. Не отивайте с автомобил много навътре по това шосе покрай блатото, защото много бързо ще подплашите птичките.
Ние се разходихме по шосето покрай блатото до водното му огледало – онази част от блатото, която е свободна от растителност. Имахме щастието да наблюдаваме много и различни птици, обитаващи блатото, а и такива, които просто прелитаха през района.
Аз не съм специалист и, за съжаление, не мога да ги разпознавам, но въпреки това ми е много интересно да наблюдавам полета и движенията им. А песента на птичките ми действа истински успокояващо и зареждащо с добро настроение.
Запознайте се с приключенията на Ели. Още идеи за пътешествия в и извън България търсете в нейните блог „Друми в думи“.
*
The Life Nomadic: Стопаджиите с генератора в Маупити
На 30 морски мили западно от Бора Бора се намира малък живописен остров- Маупити (11 кв.км.), най-малкият остров от „Дружествените острови“, уединен и автентичен.
Атолът на острова има само един тесен проход от южната страна, който го свързва с останалия свят. Този проход е опасен и достъпен само при специфични морски условия, заради което островът остава неколконизиран дълго време в периода на европейската колонизация.
Днес в Маупити все още е трудно да се влезе по море, така че тук няма много туристи, нито яхти. Тихото и спокойно е, с великолепни гледки, бели пясъчни плажове, легендарни скалисти върхове, грандиозни места за гмуркане и древни исторически и археологически обекти.
Основното селище е Vaiea, където живеят около 1300 жители в спретнати очарователни къщички. Има няколко малки семейни магазинчета, църква, поща и пекарна, всички свързани с един път, обикалящ острова.
Научете повече за пътешествието на Иво, Мира и 12-годишната Мая. Следете пътешествието с яхта по света на Life Nomadik тук.
*
Itinerariumvitae: Когато в Ница грее слънце
В Ница се ходи като англичанин – с шапка за слънце и доза самочувствие в джоба на лененото сако. Ходи се на крайбрежната алея със стъпките на най-безгрижния човек на света. Независимо от епохата или от сезона.
Гаранция – Франция – Ваканция
Времето днес обещава да е хубаво от сутринта и вторият ден, отделен за Ница се очертава да е доста натоварен с всички онези неща, които трябва да видим. Придвижването от Мантон до града става по идентичен с описания в "когато в Ница вали дъжд" начин, но днес сме възнаградени с невероятната гледка към крайбрежието от прозореца на влака. Навигацията на таблета ми показва 1,3 километра, които делят сегашното ни местоположение Gare de Nice Ville от първата ни цел – Hotel Negresco. Спускаме се по дългата и широка Rue Berlioz, по протежението на която всяка сграда съпреничи с тази до нея по изящество и красота. Много европейски градове могат да се похвалят с красиви фасади, но не всички красиви фасади могат да се похвалят със собствен дух и излъчване като тези тук. Слънцето се усилва с всяка стъпка и промъкващият се откъм морето вятър донася спомените за френските филми, с които БНТ запълваше летните месеци в края на 90-тe. Любимият ми от тях беше заснетият в Cap Estérel сериал Extrême Limite. Отново ставам на 10, а навън е лято.
Деница Стоянова е автор на прекрасния блог за пътешествия Itinerariumvitae.com
***
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
