Приятен излет до един от старите български манастири в Плана планина.

Стръмните пътеки и тежките раници може би не са по вкуса на някои любители на чистия въздух и природата. Перспективата за слалом между бодливи храсти и странно мобилни камъни в добавка е в състояние да извика една характерна несигурна усмивка по лицата на тези хора, която скоро е последвана и от задължителното: „Ами да… хм… много е интересно! Може някой друг път да дойда…”. Както се досещате, този „друг” път нещо се забавя или изобщо не идва – затова е чудесно, че на достатъчно много места могат да се открият и варианти за по-леки преходи на открито. Все пак – редно е да има по нещо за всеки!

Ще ви предложа къса, лесна и при това интересна разходчица, която е подходяща дори за половин ден – в случай, че сте забравили да отворите очи три-четири часа по-рано в събота или пък домакинските дела неочаквано са се проточили някъде до ленивия неделен обед. Планът включва зелена гора, малко културно обогатяване и дебели сенки. Последното е особено важно след средата на юни!

Кокалянският манастир „Свети Архангел Михаил” се намира сред склоновете на малката планина Плана, едва на двадесетина километра от центъра на София. Разположен е високо над автомобилния път между София и Самоков – достатъчно далеч, за да не се натрапват шумове от преминаващите МПС-та. Маршрутът, за който говоря, ще ви отведе именно там. За изходна точка ще послужи Дяволският мост, построен над малката река Ведена, която се влива като ляв приток в Искър. Следва малко пояснение – долината на Ведена бележи границата между планините Витоша и Плана, а в горното си течение е известна под името Егуля (Ягуля).

До Дяволския мост се стига дори с градски транспорт от София – използваме автобусна линия №3 от автостанция „Гео Милев”. Справка за разписанието на автобуса в конкретен ден е най-добре да направим в сайта на СКГТ. Слизаме на спирка „Дяволски мост” – втората след тази при Кокалянското ханче, в посока с. Долни Пасарел. Продължаваме пеша покрай пътя и след няколко минути виждаме отбивка вдясно с широко пространство и със сводестия Дяволски мост над реката. Естествено, до това място може да дойдем и с автомобил. Преминаваме по моста и на десния бряг на Ведена откриваме началото на пътеката за Кокалянския манастир - има табела, както и червена маркировка.

Бързо набираме височина и шумът от трафика в Панчаревския пролом на р. Искър става все по-глух. Изключително приятно е в топъл летен ден да избягаме в благодатната сянка на тези гористи склонове. Пътеката се вие леко и безпрепятствено нагоре и нагоре, а край нея на много места са се вкопчили обраслите с мъх стволове на вековни дървета. Неусетно, за има-няма един час, излизаме на широка поляна, сред която се издига манастирът.

Той е основан през XI в. и през времето на съществуването си израства като важен книжовен и културен център – особено в периода XIV – XIX в. Част е от така наречената Софийска Света гора. Опожаряван и разграбван, Кокалянският манастир все пак успява да се съхрани до наши дни, не без помощта на местното население. Днес сградите му са възстановени и обновени.

Връщането става по същия път, като отново не може да не направи впечатление удобно изградената пътека – тя е широка и се движи почти хоризонтално през цялото време, виейки се по иначе доста стръмния склон. На места има пролуки сред короните на дърветата, през които се откриват красиви гледки към долината на р. Искър и диплите на Лозенската планина – на другия бряг на реката. Отсреща се намират и останките от средновековната крепост Кокалянски Урвич. Любопитен факт е, че при поход в района в края на XIX в. Алеко Константинов учредява Първия туристически клуб в България.

Както видяхте, тази лека разходка отнема едва няколко часа и е подходяща за почти всеки. Мястото е много приятно и определено го препоръчвам на хората, които предпочитат интересни, и в същото време ненатоварващи преходи, в близост до града. Пожелавам ви хубави моменти сред горските дебри на Плана!