Викингите са били скандинавски мореплаватели, предимно от днешна Дания, Норвегия и Швеция, които нахлуват и търгуват в цяла Европа от края на 8-ми до началото на 11-ти век.

Смята се, че терминът „викинг“ произхожда от старонорвежката дума „víkingr“, което означава „пират“ или „нападател“.

Викингското общество е организирано в кланове или племена, водени от вождове, известни като ярли или крале.

Скандинавската митология, включително богове като Один, Тор и Локи, играе важна роля в културата и вярванията на викингите.

Викингите са били опитни корабостроители и навигатори, известни със своите емблематични дълги кораби, които са били дълги и тесни плавателни съдове, които са им позволявали да плават по реки и океани с лекота.

Често се смята, че епохата на викингите е започнала през 793 г. сл. н. е. с нападението над манастира в Линдисфарн в Англия и е завършила през 1066 г. сл. н. е. с Норманското завладяване на Англия.

Докато викингите често се свързват с набези и грабежи, те също са били опитни търговци, които са създали търговски мрежи в Европа, Азия и дори Северна Америка.

Викингите са били опитни занаятчии, известни с производството на метали, дърво и текстил. Те създадоха сложни бижута, оръжия и инструменти.

Обществото на викингите е стратифицирано, с ярли и крале на върха, следвани от свободни фермери, занаятчии и след това роби или роби на дъното.

Жените на викингите имаха повече права и свободи в сравнение с много други европейски общества от онова време. Те можеха да наследяват имущество, да се развеждат със съпрузите си и да участват в търговията.

Експанзията на викингите достига на изток до Константинопол (днешен Истанбул) и чак на запад до Нюфаундленд, Канада, където създават краткотрайно селище, известно като L'Anse aux Meadows.

Викингите са оставили след себе си богата устна традиция, включително саги и поеми, които дават представа за тяхната култура, вярвания и история.

Староскандинавският език, говорен от викингите, е оказал значително влияние върху английския и други съвременни скандинавски езици.

Викингите практикували политеизъм, почитайки пантеон от богове и богини, като ритуалите и жертвоприношенията играли централна роля в техните религиозни практики.

В епохата на викингите скандинавите се появяват като отделна културна и политическа сила в Европа, като започват да се оформят кралства като Дания, Норвегия и Швеция.

Викингските воини били известни като берсерки, страхували се заради свирепостта си в битка. Те често се биеха без броня, навлизайки в състояние, подобно на транс, наречено "berserkergang".

Диетата на викингите се състои предимно от месо, риба, зърнени храни и млечни продукти. Те също така консумират медовина, ферментирала напитка на основата на мед и ейл.

Епохата на викингите е свидетел на значителен технологичен напредък, включително развитието на кила, което подобрява стабилността и маневреността на техните кораби.

Скандинавските саги, написани през 12-ти и 13-ти век, са основен източник на информация за историята и културата на викингите, въпреки че често смесват факти с измислици.

Погребенията на викингите са били сложни дейности, понякога включващи погребения на кораби, където тялото на починалия се поставя на лодка заедно с техните вещи и се запалва.

Викингите имаха сложна система от закони, известна като „Нещото“, където споровете се уреждаха чрез демократично събрание на свободни хора.

Епохата на викингите видя разпространението на християнството в Скандинавия, като много викинги в крайна сметка се обърнаха към новата вяра.

Варяжката гвардия, елитна част от византийската армия, е съставена предимно от скандинавски воини, които са служили като наемници за византийския император.

Набезите на викингите оказаха значително влияние върху политическия и социален пейзаж на Европа, като допринесоха за падането на няколко кралства и прекрояването на други.

Заселването на Исландия от викингите започва в края на 9 век, когато скандинавските заселници бягат от политическите вълнения в Скандинавия.

Жените във викингското общество заемаха авторитетни и уважавани позиции, като някои дори служеха като жрици, земевладелки или владетелки.

Епохата на викингите завършва с християнизацията на Скандинавия и консолидирането на централизирани кралства в региона.

Наследството на викингите все още е очевидно в съвременната скандинавска култура, език и фолклор, както и в имена на места и археологически обекти в цяла Европа.

Образът на викингите като безмилостен воин продължава да съществува в популярната култура, въпреки че историците сега подчертават и тяхната роля като търговци, изследователи и заселници.

Археологически открития, включително викингски кораби, селища и артефакти, продължават да хвърлят светлина върху историята и културата на викингите, оформяйки нашето разбиране за тази завладяваща епоха.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!