Шуменската крепост е известна в града и като Старият град. Тя се намира в Шуменското плато, край град Шумен.
В средата на XX век това е любимо място за разходка и отмора на шуменци, но по онова време никой не е подозирал, че там е скрита хилядолетна история. През 1957 г. екип, ръководен от ст.н.с. Вера Антонова, открива мястото на крепостта.
Мястото е било заселено преди повече от 3000 години – археологически изследвания сочат, че местността е била обитавана още през 12 век пр.н.е. Първите жители тук са траките, вероятно от племето гети. Около 1200 г. пр.н.е. те създават първото поселение, което първоначално не е било укрепено. По този начин Шуменската крепост е връстник на Приамова Троя. Предполага се, че около V век пр.н.е. е построена крепостна стена, която не е запазена днес.
Сред останалите укрепления на платото, Шуменската крепост играе водеща роля през всички епохи. Шест културни пласта разказват нейната история. Животът тук започва с укрепено поселение на тракийското племе гети (V–ІІ в. пр.Хр.). Римляните превръщат укреплението в доминираща крепост на важен кръстопът (ІІ–ІV в.). По времето на император Юстиниан І (527 – 565 г.) тя пази подстъпите към Стара планина. Многократно разрушавана от нашествия, след кратко прекъсване, животът тук винаги се възстановява. През X в. укреплението отново добива своите стратегически функции. През Късното средновековие (XIIІ–XIV в.) се превръща в един от най-важните градски центрове на Второто българско царство.
Историко-археологическият резерват „Шуменска крепост“ е сред Стоте национални туристически обекта. Работи целогодишно и има печат. Към него функционира и музей.
Крепостта е сред най-добре проучените археологически паметници в България. Разкопките са проведени в периода 1957 – 1987 година. При тях са разкрити три стени – римска, ранновизантийска и от Втората българска държава, с характерните за всеки период кули. Открити са и останки от ранновизантийска баня с отточен канал, два водоема, 12 църкви (включително и т. нар. „Култов център“, където има основи на четири църкви на едно място), цитадела.
Сред находките заслужават да се споменат: Шуменският надпис на цар Иван Шишман, където се говори за посещението на този владетел в Шумен (името на града е изписано точно по този начин); плочката с изображение на танцуващ мъж (може би прабългарски шаман – въпросът остава неизяснен); надписът на „Остро... богоин“ (според Вера Антонова, това е първият надпис на кирилица в България); сграфито-керамика; букел-керамика от троянски тип (доказателство за това, че тук е имало селище още през Халщатската епоха); коланни апликации; златни литургични съдове; голям брой монети от почти всички периоди.
Общата площ на крепостта е около 32 декара, но значителна част от населението е живеела извън стените, в подградието. Крепостта дава богата информация за военния, културния и стопанския живот на своето време. В резултат на продължилите близо 30 години археологически проучвания са разкрити достатъчно свидетелства за съществуването на организирана производствена дейност в средновековния град и близката околност. Един от популярните занаяти е бил металолеенето, който е тясно свързан с изготвянето на ювелирни изделия. Потвърждение за това са разнообразните накити и многобройните предмети на християнския култ намерени при разкопките (обеци, гривни, пръстени, кръстове, църковна утвар). Повечето от тях са от мед и медна сплав (бронз), но има и такива, изработени от благородни метали (сребро, злато).
България отвисоко - Шуменска крепост from Bulgaria Otvisoko on Vimeo.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
