Защо планината Беласица? Защото тя е символ на кестените, а времето за кестени дойде. Защото е специална погранична планина, която споделяме с две други държави – Гърция и Северна Македония.

Защото е най-младият природен парк на България, по изключение създаден с одобрението и желанието на местната общност. Обичайно общността се плаши, че защитените територии ще вземат рязко да я оставят да гладува. А защо отблизо? Защото това прекрасно място дълги години стоеше скрито зад Желязната завеса, а си заслужава да го опознаем и обикнем.

Погледната на картата, Беласица изглежда едва ли не сътворена от човек - толкова геометрически правилна стена, акуратно подредена в посока изток-запад. Ние, българите, се ползваме със северните й склонове, южните се спускат към езерото Керкини в Гърция, а западният край охранява Струмишкото поле в Северна Македония. Планината е „върла“, както казват тук, склоновете се издигат наистина като стена, почти вертикално от полето. А във всяка гънка в подножието им, наричано Подгорие, е скътано по едно селце.

От българска страна всъщност, първото не е селце, а цял град и това е Петрич. Тук можете да поспрете за кафе в слънчевия център, да видите къщата-музей на Баба Ванга или Историческия музей. Ако имате повечко време, можете да се качите по асфалтовия път до хижа „Беласица“ в планината и да се разходите по маршрута „Приятели“ до Лешнишкия водопад, който ще ви разкаже (маршрутът, не водопадът) защо дърветата са едни от най-добрите приятели на човека. Разполагате ли с повече време, непременно се качете и до по-високата хижа „Конгур“, където ви очаква „Пътеката на мравката“ и запознаване с удивителния свят на червените горски мравки.

Оттам нататък във „фестоните“ на планината идват селата Беласица, Коларово, Самуилово, Камена, Яворница, Ключ, Скрът и Габрене, свързани от т.нар. Подгорски път, успореден на основния път долу в долината на Струмешница, водещ към границата със Северна Македония. В Коларово се намира Дирекцията на въпросния най-млад природен парк на България, което също е феномен. Няма друга паркова управа, която да не е в общински център, и то защото от селото са ИСКАЛИ да е при тях. И до ден днешен се радват на това си решение!

Непременно си отделете малко време за Посетителския център на парка тук, в Коларово. Ще ви предложат интересна информация и забавни игри за малки и големи. Тук имате и възможността да се изкачите до единствения естествен водоем в Беласица – езерото, наречено Гьолчето. Какво езеро е, можете да съдите по името му, но по-важното е, че то е част от маршрута „Животът на кестена“, тръгващ от центъра на Коларово и разказващ за символа на планината. На отиване си е доста катерене, но за награда връщането е доста приятно, а предлага и гледки към съседното село Беласица.

Край другите села сме се постарали с Дирекцията на Природния парк също да не скучаете. Маршрутът „Тайните на водата“ започва официално от центъра на Коларово, но води над съседното село Самуилово и оттам се изкачва към местността Лопово и Камешнишкия водопад над село Камена. Разбира се, до водопада може да се качите и от самата Камена, но пък как тогава ще научите Тайните на водата?! От центъра на Самуилово за по-неавантюристично настроените тръгва краткият маршрут „Цветна приказка“, който върти през м. Бялата чешма и се връща обратно за около половин час, разказвайки за прекрасните чинарови гори в планината и техните цветя.

Маршрутът „Пеперудите и цветята на Беласица“ над с. Яворница също е лек и приятен. Води до Яворнишкия водопад, като по пътя показва едни от най-интересните видове пеперуди, които могат да се срещнат в Беласица. Ако сте с група приятели, можете да си наемете местен водач, който ще направи преживяването ви още по-интересно и забавно. После ще ми разкажете кой е победил в играта „Метаморфози“, а можете да ми покажете и снимки, те винаги ми носят голяма радост!

Време е да се забързаме, защото в Беласица има още много за гледане и правене. В околностите на село Габрене ви очаква маршрутът „Кълвачите – пазители на горите“. Маркирани са подходите към всички водопади, включително Мангъро и Дъбицата над село Скрът, а също и подходите към дългия маршрут по главното било, който свършва при връх Тумба – мястото, на което се срещат три между-държавни граници. За финал ще се опитам да ви изкуша с още един дълъг маршрут, който си иска доста време (близо 5 часа в едната посока) и доста катерене, защото стига до билото. Казва се „Пътуване в историята“, а останалото ще ви оставя да откриете сами.

За още интересни приключения вижте блога на Симана Марковска: Manya the Tourist

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!