Какво му трябва на човек, за да е щастлив? Освен вино, храна, музика и някоя друга разходка между хапванията. За добро храносмилане.
Поомръзнали са ви пътуванията из европейските столици, които въпреки цялото си очарование са едни големи туристически лудници. Или пък вече сте ги обиколили всичките. По няколко пъти.
Ами тогава, заповядайте с нас на разходка до Португалия, в една бивша столица (за около месец през 1919 г.), която често бива пренебрегвана за сметка на впечатляващия Лисабон или слънчевите плажове на южната област Алгарве. Отиваме на северозапад, в Порто, където туристическото торнадо е доста по-кротко и добавя свежо оживление към спокойния чар на древния град с младежки дух.
Порто е като случайно намерен сандък с пиратско съкровище. А ето и една малка част от бижутата, скрити в него.
Винарски изби за порто (портвайн) – мястото, което да не пропускате, докато сте в Порто... е на отсрещния бряг на реката в град Вила Нова де Гая. От него ви делят няколко крачки по моста Дом Луиш І и ако някой (ние например) не ви светне, изобщо няма да разберете, че вече сте в друго населено място. Та, на отсрещния бряг, задължително се отбийте в някоя от петнайсетината изби за портвайн, където ще ви поразходят измежду няколко метра високи бъчви и домочадието им, ще ви разправят сладки приказки, ще ви открият някои от тайните си рецепти, а за финал ще ви опиянят с прословутото си сладко вино. За да е пълна идилията, идете вечер и ще може да се насладите на дегустацията под звуците на фадо изпълнения на живо. Осведомете се предварително (през интернет или от някоя брошура, която ще ви пъхнат в ръцете, докато скитате из града) в коя изба има фадо вечери във вашите дни. А ако не ви се занимава да избирате – споделяме, че на нас никак не ни беше зле в избата Калем (Càlem).
Снимки: Мария Захариева
Гледката от моста Дом Луиш І (най-добре по залез) – няма да обясняваме защо, направо ви показваме. И да знаете, на живо и последвана от вечер с фадо и портвайн е още по-впечатляваща.
Снимка: Мария Захариева
Снимка: Мария Захариева
Разходка по крайбрежната алея на Рибейра (Cais da Ribeira) – Рибейра е, така да се каже, Стария град или Стария квартал на Порто с усукани калдъръмени улички и задължителните към тях баири. А крайбрежната улица е мястото, където да се помотаете съзерцавайки реката, старите лодки с бъчвите за портвайн, мостовете, хората, избите на отсрещния бряг и пъстрите къщи, накацали по склоновете на Рибейра. И всичките тези неща, може да свършите докато похапвате риба и я поливате с порто из някое от безбройните заведения наоколо.
Снимка: Мария Захариева
Разходка с лодка по река Дуро е друг много приятен начин да се насладите на бреговете на Гая и Рибейра, да дадете малко почивка на кракомобила и да огледате по-отблизо прословутите мостове над реката, които са забележителности сами по себе си. Мостовете Дом Луиш І и Доня Мария Пиа са били две от железните чудеса на Европа преди построяването на Айфеловата кула (в построяването на втория мост пръст има и самият Густав Айфел), а мостът Понте до Инфанте е световен рекордьор с 280-метровата си арка.
Снимка: Мария Захариева
Гарата Сао Бенто – отбийте се пътем, спускайки се от площад Алиадош към Рибейра, да се израдвате на гигантските стенописи от плочки азулежу. За предпочитане вечер, когато осветеният салон на гарата изглежда някак вълшебно.
Снимка: Мария Захариева
Снимки: Мария Захариева
Книжарница Лело – отделете половин час на тази чаровна вековна книгопродавница, известна с неоготическия си интериор, включващ впечатляващо вито стълбище и цветни стъклописи... и с десетките служители, подвикващи “No photo, no photo!”.
Булевард Алиадош/Площад Либердаде – площадът, заключен между платната на булеварда и кметството, е идеалното място да поседнете, да се порадвате на красивите сгради наоколо и да позяпате света, минаващ край вас. А после може да потънете в страничните улички и да се поглезите в някой от хилядите барове, бирарии и пащелерии (сладкарници).
Снимка: Мария Захариева
Кулата Клеригош –църковната кула някога е била най-високата точка в Порто и корабите са я ползвали за ориентир към пристанището на Рибейра. Известна е с отличаващата я барокова архитектура и гледката към града, откриваща се от върха й.
Разходка по брега на Атлантическия океан – порадвайте на вълните от квартал Фоз до Дуро, където реката среща океана, покрай булевардите Бразил и Монтевидео та чак до Матузинюш (Matosinhos) – това е друго градче, така залепнало за Порто, че изобщо не разбирате, че сте на извънградска разходка. Пътем ще минете покрай няколко крепости, кацнали на плажа, статуите на моряшките съпруги в памет на изчезналите в океана рибари и модерната скулптура „Тя се променя“ („She Changes”), която със своите елементи, подобни на морски фарове и рибарски мрежи, символизира връзката на района с океана.
Снимки: Мария Захариева
Каса дa Музика е модерно архитектурно чудо и храм за меломаните. Може да разнообразите някоя от вечерите си с концерт или да се включите в организираните обиколки с гид. И както вече споменахме – музиката върви с храна и напитки, затова в сградата ще намерите един от по-изисканите ресторанти в Порто и няколко бара.
Франсезиня – традиционно леко хапване, родом от Порто. А според една от легендите, това е попортугалчената версия на френския сандвич крок-мосю, откъдето вероятно идва и името му. Хората на диета и вегетарианците да пропуснат. Останалите ще се поглезят с филийки хляб между пържола, шунка, сушена пушена наденица и печена наденица, обилно покрити с разтопен кашкавал (тамошната му версия) и специално сготвен сос с бира (точните му съставки са почти толкова голяма мистерия, колкото и рецептата на Кока-Кола... или по-скоро всяко заведение си има своя „оригинална“ рецепта). За разкош получавате порция пържени картофи - с размер като за гладни.
Снимка: Мария Захариева
А ето и няколко бързи идеи за любителите на музейно-църковния туризъм:
Църквата Сао Франсишко – известна с пищния си интериор, покрит със злато.
Катедралата от 12-и век, приличаща повече на крепост.
Музей Каса до Инфанте – малък безплатен музей в сърцето на Рибейра, посветен на историята на града и сградата (една от най-старите, запазени до днес), в която е разположен.
Сералвеш – музей за модерно изкуство с изцяло временни експозиции.
Португалски център за фотография – колекция от снимки и камери, специално за феновете на щракането (другото, не онова „щракам си със пръсти“).
Остава най-хубавата част – да запалите джапанките към Порто и да откриете още други, свои съкровища от сандъка на пирата.
Снимка: Мария Захариева
Ако времето ви е ограничено или просто искате да си поспестите доста ходене, може да си спретнете панорамна обиколка на града с някой от туристическите автобуси. Маршрутите им покриват почти всички основни забележителности, като може да слизате, където ви е интересно и да продължите с някой от следващите автобуси. В допълнение получавате аудио гид на няколко езика, а често и книжка с талони за отстъпки за различни заведения, музеи, посещения на изби за портвайн, магазини и т.н.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
