Лято, семейна почивка на море.

Ето ни отново в Созопол. Колкото и пъти да посетиш този град, винаги има нещо ново, което предишният път не си видял, до което не си се докоснал или не си усетил със сърцето си. Този път местността е Буджака. Поемаме на юг от Новият град. Улицата е Виа Понтика, която се извива по цялата дължина на месността. Стръмна улица, на която са разположени множество кокетни хотели, вили и къщички за гости. Вниманието ни привлича табела с името "Райски залив" и  снимка на малък залив със стръмни хълмове и много зеленина.

И както е прието, за да стигнеш до нещо много красиво, трябва да положиш усилие. Тук е нужно да се спуснеш по петдесетина (може и малко повече да са) стръмно извити каменни стълбички и скрит измежду дървета и зеленина пред теб се открива малък, скалист залив. На има - няма 400 м е разположен Райския залив. Не точно така, както си го спомнят някогашните рибари и местните баби и дядовци, но за тези като мен, които го виждат за първи път, гледката е пленителна. Вече е такава.

До преди година плажът е бил неохраняван,неподдържан и затрупан с боклуци.

Но тази пролет няколко млади ентусиасти (и един концесионер в сянка) отново връщат частица от някогашният облик на залива. Освен че поддържат чистотата на плажа, придават на обстановката нужната добавка: аромат на вкусни ястия, студени напитки, приятна лежерна музика и обслужване на ниво в една бих казала приятна и изобщо непретенциозна обстановка.

Да, има платена зона - чадъри и шезлонги, но тя не нарушава хармонията и спокойствието на залива.

Както разбирам, от разговор с едно от момчетата (барман в кръчмата) - пътеката, която е от другата страна на залива и води към главен път с достъп до залива е блокирана. И тук отново се появява стена... Стена на частен имот, която прегражда пътя ти към тази красота. Защо? Защото е частен имот на някой. Но, освен че оставя леко разочарование това не пречи да довършим разходката си.

През деня мястото е усамотено и спокойно. Ситният като диамантен прашец пясък, малките камъчета и мидички, морето което е кристално чисто и топло, допринасят за това да се откъснеш от звуците на града и да се отдадеш на спокойствието от тази идилия. Вечер се появявя и романтиката . Седейки на кея, шума на леките вълнички и скачащите малки рибки под краката ти,  леките светлини и приятната музика от кръчмата на брега те карат да се чувстваш ( колкото и клиширано да е, но името на залива го позволява) сякаш наистина си в Рая.

Слезете ли веднъж, ще ви се иска да се върнете пак и пак...

Текстът и снимките са ни любезно изпратени от Даниела Петрова.

Изпращайте ни и вие своите пътеписи за рубриката "Стани автор" на info@peika.bg!

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!