Националният парк „Долината на смъртта“ е най-ниското и горещо място в Америка.

На повечето други места на планетата нагъването и деформирането на скалите, сблъсъкът на тектоничните плочи, признаците за вулканична дейност, стърженето на ледниците върху скалите или ефектите от ерозията са покрити с трева, прах, сняг или лед. Случаят с този национален парк обаче е различен, тъй като земята там е без растителност.

Странните явления в района и до днес озадачават геолозите, изучаващи твърдите скали. В северозападната част на „Долината на смъртта“, наречена Състезателната писта, се случва необясним феномен – камъни, големи колкото микровълнова печка, се плъзгат върху пресъхналата кал на разстояния по-големи от 850 м. Това ясно може да бъде видяно с просто око поради факта, че има множество дълбоки следи по повърхността с камък накрая. Така човек лесно стига до заключението, че камъкът някак си е изминал няколкостотин метра без да може да си обясни как това е възможно. Тези „разхождащи се" камъни са над 150 на брой, но никой никога не е наблюдавал пряко как те се местят.

Долината се е оформила преди около 2 милиона години, когато земята между раздалечаващите се планински вериги пропадала по дължината на разломите. Планините, включващи вр. Телескоуп (3368 м), улавят влагата, която достига до тях. Водата се стича надолу по стръмните склонове, причинявайки ерозия и кални порои. Тя образува алувиални равнини и накрая открива най-ниското място.

Поради много топлото време и непрестанните ветрове, водата се изпарява и остава само утайка от минерали, предимно соли. Температурата на повърхността може да стигне 95 градуса, заради което е изгорена и спечена.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!