Лятото е към края си, учениците вече тръгнаха „наесен с песен“ към училище и с малки изключения, вече ще гледаме морето на снимки до следващия юни.

Започвам тази тенденция с няколко спомена за любими плажове в близкото балканско пространство. По абсолютна случайност те всички някак се падат откъм западната страна на Балканите.

1. Плажът на къмпинг „Индийе“, Баньоле, Хърватия

Намира се на ръба на силно нарязаното острие, с което завършва полуостров Истрия в южна посока. Точно под град Пула, известен с много неща, между които един от шестте най-запазени римски амфитеатъра в света, редом с Колизеума в Рим и този в град Арл, Франция. Нарязаното крайбрежие предлага безброй явни и скрити местенца за плажуване, разнообразявани от гледката на зелени или скалисти островчета. Самият къмпинг предлага парцели за палатки и каравани, но също и бунгалца с веранда, климатик и кухненски бокс. В комбинация със собствен магазин, дискотека и няколко различни заведения. Истрия е традиционно любимо място за море за германците, така както Корфу е за англичаните. Не чухме грам българска реч, макар че София е на 1052 км, а Берлин – на 1198. Е, затова пък Мюнхен е на 611.

2. Неназован плаж на остров Крк, Хърватия

Любителите на златните пясъци вероятно изобщо не биха нарекли това там долу „плаж“. Няма зрънце златен или какъвто и да било друг пясък, само камъни. Трудно се лежи върху тях и още по-трудно се влиза в морето, дори човек да се е снабдил с гумени обувчици. Изобщо няма и да споменавам как се слиза до плажа, висейки по разни корени. Голяма част от крайбрежието на остров Крк, скътан в залива на Риека, представлява именно такива диви заливи. Рай за любителите на караванинг-а, които пристигат на купки. Островът е свързан с континента чрез автомобилен мост, а най-голямото населено място е едноименният град Крк с население към 3300 души. Цялото място има изключително италианско „звучене“, което не е изненада. Слава богу, че в ресторантите сервират и друго освен паста.

3. Остров Колочеп, Дубровник, Хърватия

Строго погледнато, и тук няма истински плаж, освен една малка „коса“ в дъното на големия залив на острова. Колочеп е част от група малки острови близо до Дубровник, доколкото разбрахме сцена на множество филми. До него не можете да стигнете с МПС, има ферибот няколко пъти дневно и той е само за пешеходци. Тоест ако отсядате на острова, трябва да му правите сметката, че целия багаж си носите на гръб. По-големият трафик е от туристически корабчета, които задължително спират на пристана на село Donje Celo - не зная как да го произнеса, освен например Долно Село, само дето „долу“ обичайно е на юг, а това е в северния залив. В част от залива са оформени малки пристани за лодките, от които може да се влезе директно по-надълбоко и да се избегне танцуването между морските таралежи. А най-добрата идея е да наемете гребна лодка от Централния плаж и да обиколите крайбрежието, очакват ви чудни гледки.

4. Божественият плаж, Саранда, Албания

Името е малко преувеличено, понеже плажът наистина е прекрасен, но не повече от множество други плажчета и заливчета наоколо и в Адриатика като цяло. До него се слиза по невзрачен черен път, което вероятно е причината, ако сте отседнали в самотното малко семейно хотелче на склона, да си го имате само за себе си. Плюс невероятни изгреви и залези от терасата. Жужащият курорт Саранда е на хвърлей разстояние, ако на човек му се прище стандартен ваканционен живот под формата на претъпкана крайморска алея за разходки и сергии с мидички. Разбира се, може да предпочете и по-южно разположеното селце Ксамил, където също има хотели и крайморска алея, но далеч по-спокойна и романтична атмосфера. Плюс страхотни малки ресторантчета с фантазия. А в тази посока е и обектът на ЮНЕСКО Бутринт – впечатляващ древен град и национален парк с уникално географско местоположение.

5. Плаж Ялискари, остров Корфу, Гърция

За Корфу се пътува с ферибот от пристанището Йоанина, до което има пряка магистрала от Солун и съответно много як подход за всички българи, щом веднъж се качат на Автомагистрала Струма при Кресна. С ферибота са цели 2 часа, въпреки че островът не изглежда далеч от сушата. За сметка на това от най-североизточната му точка човек може едва ли не да се ръкува с посетителите на Ксамил и Бутринт. От времето на разказите на Джерълд Даръл романтичният остров се е променил неузнаваемо, и според мен не в добра посока. Ако се чудите защо всички рекламни снимки са в посока към морето, то е защото погледът към брега показва обширна курортна урбанизация. Малкият плаж Ялискари спечели нашите симпатии, тъй като съдържаше само 10ина чадъра с шезлонги и само 1 плажно заведение. И разбира се фактът, че е в Адриатика, много помага.

6. Златният плаж, Пелопонес, Гърция

Люлка на толкова древна история – Спарта, рожденото място на Олимпиадите и какво ли още не, от моя гледна точка Пелопонес има само един, но пък съществен недостатък. Много далеч са го сложили от България. С кола се пътува адски тегаво, а самолетът до Атина не решава кардинално въпроса, тъй като пак е нужна кола за да се слезе на юг. В югозападната му част се намира огромен залив, почти затворен откъм морето посредством продълговатия остров Сфактерия, а на север отделен от езерото Дивариу само с тънка ивица земя. Ландшафтът е изключително специфичен и пълен с интересни плажове. Един от тях е Златният, където през деня се разполагат хората, а нощем – хамелеоните. Истински живи хамелеони, обитаващи крайбрежните храсталаци и светещи като лимончета в тъмното, когато ги осветите с фенерче.

7. Лагуната Елафониси, остров Крит, Гърция

На Крит има не един, а няколко любими плажа, и дълго се чудих кой да включа в тази своеобразна класация. На снимката в началото можете да видите Малката Фаласарна, намираща се на западния бряг в съседство с Голямата Фаласарна. Изключително приятни местенца в края на септември, когато тълпите вече са се пооттекли. Но в крайна сметка реших в полза на Елафониси, защото няма еквивалент наоколо. Брегът е така нарязан, че образува огромни и много плитки заливи, в които човек практически може да си лежи и плажува. Водата е кристална, а пясъкът – розов. Дори и когато силни ветрове брулят острова и огромни вълни заливат външния свят, Елафониси е като оазис на спокойствието. Достъпът до него е по тесен виещ се път през планините, който изглежда безкраен докато пред очите ви внезапно не се отвори лагуната с невероятните си цветове.

Още интересни предложения можете да видите в блога на Симана Марковска ТУК.

Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!