Разпространените практики в туристическия бизнес навсякъде по света като цяло опитват да са постоянно в крак с времето, да предлагат по-добро обслужване, да привлекат повече хора, да им покажат възможно най-красивата, лъскава и лускозна страна на живота в съответната държава. Най-известните дестинации разчитат на най-доброто, което могат да си позволят, и хората като цяло не се замислят за обратния вариант – каква би била екскурзията в държава, която не е държава, и развитието й едва-едва има нещо общо с 21 век? Тоест, екскурзия назад във времето.
Сомалиленд определено е едно от най-странните места, където можете да отидете, и когато казвам странно, имам предвид странно още от началото си: бивша британска колония, която печели независимост през 1960 г. и само 5 дни по-късно се присъединява към бившата италианска колония Сомалия, за да формират една държава. В тази конфигурация местните хора преживяват повече от 20 години на страх и терор под управлението на диктатора Мохамед Сиад Баре, което довежда до кървава гражданска война през 1988 г. Сомалиленд успява да се откопчи от хаоса с отделяне от съюза през 1991 г. и , въпреки че оттогава не е призната от нито една друга държава, през 2010 г. поне мирно се сдоби със законно избран парламент и президент, за разлика от Сомалия, където все още са далече от това.
Липсата на урбанизация е зле
Сомалиленд се намира в северозападната част на Сомалия на Аденския пролив, в съседство с Етиопия и Джибути. За да влезете в страната, ви трябва виза и повечето хора я взимат от Адис Абеба в Етиопия или от мисията на Сомалиленд в Лондон. До региона има полети, но те не са фиксирани и най-евтиният вариант е да хванете самолет от Джибути, чиято цена се оскъпява допълнително от изходящи визи, такси и пр.
Столицата Харгейса е най-сигурният и най-големият град в региона, богат на история и култура - в Източна Африка това означава, че имат един музей в града. Е, има и менажерия с лъвове, леопарди, антилопи, птици и влечуги, както и пазар за камили. Другият голям град в страната е Бербера - основно пристанище, спасение на икономиката на Сомалиленд и отлично място за гмуркачите.
Урбанистичните условия в Сомалиленд очевидно са примитивни – водата задължително е бутилирана, животни тичат по улиците, хигиената е лоша, задължително трябва да се ваксинирате, преди да тръгнете, както и да имате предвид, че медицинските услуги на място са зле. На доста места обстановката е типичната за Третия свят кочина, където хора, облечени еднакво като африканци и европейци, се мотаят по цял ден, някои с автомати на рамо. Там нямат един основен закон, но си имат цели три - на правителството, ислямският закон (шериат) и клановият закон (шеер), а както ще се досетите, няма и адвокати, така че ако загазите нещо, шансът ви да се измъкнете е почти никакъв.
Заради това, че страната не е официално призната за такава и не развива никаква търговия, заради тежкото си историческо наследство и фактът, че безработицата е 80%, в Сомалиленд проблемът със сигурността остава значителен. Въпреки че, районът безспорно е по-мирен от повечето в тази част на Африка, посещенията там все още не се препоръчват на гражданите на Канада, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ. Основният проблем със сигурността на туристите обаче не е в градовете, а извън тях.
За да се впуснете в невероятния африкански пейзаж, трябва да имате въоръжена охрана, известни като SPUs (Special Protection Units), които могат да се наемат от местното полицейско управление или от туристическия офис в Харгейса. Обикновено за тази услуга охранителите се пазарят и се опитват да натоварят с цена от 30-40 долара, но истинската цена за това е около 15 долара на ден. В някои много редки случаи можете да пътувате без бодигардове, но трябва да имате писмено разрешение от шефа на полицията, което се дава след усилени преговори и важи основно за пътуване до Бербера и Джибути. Тук е моментът да се запитате - какво, по дяволите, ще правите в една окаяна африканска не-държава?
Липсата на урбанизация е добре
Въпреки състоянието на региона, Сомалиленд притежава някои наистина сериозни достойнства, които представляват истински потенциал. В страната вече има туристически фирми и хотели, които предлагат базови, но интересни услуги като престои с номадски семейства, пътуване с камили и лодки.
Гледката на огромната африканска пустош, в която се мяркат само номадски поселища, е зашеметителна, а останките от древни култури още са наоколо. В Сомалиленд можете да видите средновековни укрепления и селища, колониални останки от Османската империя и британците, както и белези от гражданската война - останки от танкове край пътя, кратери от артилерийски обстрел и руини на бомбардирани селища. Парченца от вековна история, пръснати навсякъде, слели се едно в друго и накрая прелели в нещо ново, което може да определи бъдещето на Сомалиленд, ако там удържат мира.
Вероятно най-големият коз на страната са праисторическите пещери, изпъстрени с рисунки, които датират между 9000 – 3000 г.пр.Хр. Най-големият и известен такъв комплекс от пещери е Лаас Геел, който е истински музей на паристорическото изкуство, но за разлика от други подобни обекти в Европа, е достъпен за туристи. Местните хора пък толкова не са наясно с концепцията за туризъм, че тяхната доброта и гостоприемност са абсолютно искрени и навсякъде ще ви посрещнат повече от добре.
Природната красота на Сомалиленд, избуяващата отвсякъде флора и фауна и изостаналостта на местното население вероятно може да създаде постоянното усещане, че сте откриватели на континента. Животът извън градовете е чист, естествен и в общи линии почти същият като преди хиляди години, и в този смисъл пътуване из не-държавата би било като връщане назад във времето буквално до праисторията. Ако сте се чудели как е било тогава или искате да бъдете като герой от някой класически приключенски роман, Сомалиленд е опция на малко повече от 4000 километра разстояние.
Тази статия ви хареса? Последвайте ни и във фейсбук и инстаграм за още необикновени пътешествия!
